ЕС – разединен срещу Китай
Посещението на двамата лидери показа различията в съюза спрямо Пекин
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Съвместната визита демонстрира напрежението в Европа по темата как да се действа с Китай предвид ескалиращата му конфронтация с Америка и подкрепата за Русия.
- ЕС е зависим от Китай, както доскоро от Русия. Това може да бъде опасно.
- Стратегията "бизнес както обикновено" изпраща погрешен сигнал към Пекин, че подкрепата за Русия и нейната инвазия не вреди на икономическите отношения.
Френският президент Еманюел Макрон се надяваше, че посещението му в Китай ще демонстрира европейското единство и подкрепа за усилията му за възстановяване на връзките с втората по големина икономика в света. За да подчертае това, той покани председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен да се присъедини към него.
Вместо това съвместната визита показа напрежението в Европа по темата как да се действа с Китай предвид ескалиращата му конфронтация с Америка и подкрепата за Русия на фона на войната в Украйна. И то в момент, когато ЕС е подложен на силен натиск от страна на САЩ да следва по-строг курс в отношенията с Китай.
Разбира се, за подчертаването на разединението се погрижи и Пекин. Макрон завърши държавното си посещение в Китай, като пи чай с китайския президент Си Цзинпин в Гуанджоу, производствения мегаполис в сърцето на китайската икономика. Изборът на Гуанджоу, където бащата на Си е бил високопоставен служител, изразява личното отношение на китайския лидер към Макрон. Но подсказва и за желанието на Франция да запази икономическите и търговските си интереси в Китай въпреки възмущението на Запада от подкрепата на Си за Владимир Путин. За същото говори и фактът, че по време на тридневната си визита Макрон беше придружен от над 50 френски бизнес лидери. И докато Макрон беше почетен с военен парад, червени килими и официални вечери, Фон дер Лайен беше изключена от пищните събития и демонизирана в китайските социални мрежи като "американска марионетка".
Както обобщава пред в. Financial Times Джон Делъри, експерт по Китай от университета Yonsei в Сеул, посещението отрази "двата края на европейския спектър по отношение на начина, по който да се отправи посланието към Китай". И много добре описва стратегията на Си - Макрон получава прегръдка, защото идва с протегнати ръце, докато Фон дер Лайен беше изтикана в периферията, тъй като изразява по-твърдата европейска позиция.
Една Европа, много гласове
През 2019 г. Европейската комисия обяви Китай за "системен съперник". Оттогава се ускори промяната към предпазливо отношение към азиатския гигант, особено в страните от Източна и Централна Европа, където Пекин опита да влезе агресивно с инициативата си "Един пояс, един път," но не успя да осигури обещаните икономически ползи. Повечето от тези държави сега се съюзяват тясно с Америка в резултат на войната в Украйна.
И все пак много европейски правителства и компании желаят да възстановят икономическите си отношения с Китай, който излиза от тригодишната изолация заради политиката си за нулев ковид. В същото време по-големите страни в съюза продължават да са силно предпазливи към американските усилия за ограничаване на Китай във военно и технологично отношение.
Макрон иска "стратегическа автономия" за Европа, а Франция да бъде "балансираща сила". За разлика от много американски политици той не се стреми да изолира или сдържа Китай. И смята, че Пекин с влиянието си върху Русия може да "обърне мача" по отношение на Украйна.
Фон дер Лайен, напротив, вече притесни Пекин с по-твърд подход. В реч на 30 март тя заяви, че Европа иска да "намали риска", а не да "намали отношенията" си с Китай. Но и призова за по-строг контрол върху търговията на Европа с технологии с Китай. "Ще подложим на стрес тест нашите отношения, за да видим къде сме прекалено зависими. ЕС е 98% зависим от Китай за редкоземни елементи, 97% за литий и 93% за магнезий", посочи Фон дер Лайен и подчерта, че ЕС възнамерява активно да диверсифицира тези доставки, които са от решаващо значение за развитието на зелени технологии. Другият акцент беше Украйна и тук Фон дер Лайен беше пределно ясна - позицията на Китай по отношение на войната ще бъде "определящ фактор" за връзките му с ЕС.
Някои държави в ЕС смятат Фон дер Лайен за твърде близка до администрацията на Байдън. Нейната реч обаче отразява промяната в отношението към Китай в голяма част от Европа. От своя страна Макрон се опита да отхвърли всякакво усещане за "неизбежна спирала" на напрежението между Китай и Запада. А интервюто му на връщане от визитата, в което предупреждава, че Европа не бива просто да следва САЩ в сблъсъка с Китай, да се оставя да бъде въвлечена в "кризи, които не са наши" (като например Тайван) и да стане "васал", вместо да се превърне в "третия полюс в световния ред", предизвика буря от двете страни на Атлантика. Във Вашингтон политическите коментари бяха в стил, че тогава Америка трябва да се фокусира върху Китай и да остави Европа да се справя с войната в Украйна. Норберт Рьотген, бивш председател и настоящ член на на комисията по външни въпроси на Бундестага, определи визитата на Макрон като "PR преврат" в полза на Си Цзинпин и "външнополитическа катастрофа за Европа". "С идеята си за суверенитет, която той определя с разграничаване, а не с партньорство със САЩ, той все повече се изолира в Европа", написа Рьогтен в Twitter.
Жужа Анна Ференци, автор на книгата "Европа, Китай и границите на нормативната власт", коментира пред Financial Times, че макар Фон дер Лайен да е била "настойчива" в опитите си да потърси сметка от Си за подкрепата му за Путин, европейските лидери в крайна сметка не са успели да сформират единен фронт. "Китай е толкова ясен и силен по отношение на собствените си червени линии. Ние нямаме тази сила, когато говорим с Китай по нашите", посочва Ференци. И добавя, че "Пекин винаги е предпочитал да работи поотделно с държавите членки... и да подкопава европейските решения и ЕС като цяло".
Работи ли моделът "бизнес както обикновено"
Според източник от Елисейския дворец, цитиран от DW, Франция желае да възстанови връзките си и да намери нови параметри в двустранните си отношения с Китай след един нестабилен период, белязан от политиката на Пекин за нулев ковид и продължаващата война в Украйна, която повлия на отношенията на Китай не само с Франция, но и с ЕС.
Ръководители на компании като Airbus, EDF и Veolia бяха част от делегацията на Макрон. Airbus обяви, че ще открие втора линия за окончателно сглобяване на самолети в Китай, което ще му позволи да удвои производствения си капацитет в страната.
В съвместно изявление двете правителства се споразумяха да "подобрят достъпа до пазара" за предприятията на другата страна. Франция също така ще третира "справедливо и без дискриминация" заявленията за лиценз на китайските предприятия в сферата на цифровата икономика и 5G. Ефектът от подобно обещание остава неясен, като се има предвид, че Франция вече наложи ограничения на китайския доставчик на телекомуникационно оборудване Huawei.
Не всички в ЕС са убедени, че подходът "бизнес както обикновено" може да работи с Китай в настоящата геополитическа ситуация. "В момент, когато дебатът в Европа се фокусира върху самоубийствената ни зависимост от Китай и китайската намеса, посланието е неподходящо", написа в Twitter Рафаел Глюксман, евродепутат от левицата.
Фон дер Лайен заяви, че отношенията с Китай трябва да бъдат преоценени: "През последните десет години търговският дефицит на ЕС се е увеличил повече от три пъти. През миналата година той достигна почти 400 млрд. евро. Обсъдихме това, тъй като тази траектория не е устойчива и трябва да се обърне внимание на основните структурни проблеми."
Освобождаването от зависимостта обаче няма да е лесно. През 2022 г. Китай е бил третият по големина партньор на ЕС по отношение на износа на стоки и най-големият при вноса. Година по-рано обаче бизнес отношенията между ЕС и Китай охладняха, защото преговорите за Всеобхватното споразумение за инвестициите (CAI), което имаше за цел да бъде от полза и за двете страни, зациклиха.
Йорг Вутке, председател на Търговската камара на ЕС в Пекин, който се срещна с Фон дер Лайен в Пекин, посочва пред DW, че ратифицирането на CAI е от ключово значение за китайските компании, тъй като то ще им донесе ползи. Той отбелязва, че преодоляването на търговските дисбаланси в едно геополитическо минно поле е основната цел на Фон дер Лайен. "Европейците просто обичат китайските продукти и китайските продажби в ЕС са невероятни. Миналата година те доставиха 6.4 млн. контейнера в Европа, докато ЕС достави само 1.6 млн. контейнера", отбелязва Вутке. На обратния полюс са инвестициите на ЕС в Китай - те са намалели с цели 50% през миналата година.
Както отбелязва в Twitter Янка Йортел, директор на азиатската програма на Европейския съвет за външна политика (ECFR), фактът, че Макрон сега, а преди това и германският канцлер Олаф Шолц през ноември, отиват в Китай заедно с десетки корпоративни ръководители, изпраща погрешен сигнал към Пекин, че подкрепата за Русия и нейната инвазия не вреди на икономическите отношения. И ако европейските лидери започнат да правят посещения без бизнес делегации, това би изпратило "изненадващ, силен и безпогрешен сигнал към Пекин", че Украйна е приоритетът и "няма "бизнес както обикновено". Бизнесът ще трябва да почака.
По темата за Украйна Макрон не успя да постигне никаква промяна в китайската позиция и не получи никакво обещание, че Пекин ще опита да повлияе на Москва да прекрати конфликта. Френския президент заяви, че разчита на Си да "вразуми Русия" във връзка с войната, а френски дипломати по-рано изразиха надежда, че разговорите със Си могат да помогнат за полагането на основите на бъдещи мирни преговори, ако и когато Украйна и Русия ги започнат.
Но Си не промени езика си по отношение на конфликта, нито намекна, че ще използва влиянието си върху руския президент Владимир Путин, нито пък обеща, че няма да въоръжава Русия. И продължава да отказва да поеме ангажимент да разговаря с президента на Украйна Володимир Зеленски.
4 коментара
Непонятно ми е защо външнополитическите кирасири (елитни тежковъоръжени конници) на Капитал вместо да се опитват да слагат свои реплики в устите на политиците, просто в няколко точки не изброят правилната (тази на Дем.партията на САЩ) гл.т.?
Дипломацията е тънка работа. А дипломацията на Изтока - още по-тънка. И детайлите, и репликите, и кой на кого е дошъл на крака, и кой кого изпратил ли е имат съществено значение за разбирането на ефекта от воаяжа.
И фундаменталният въпрос е не за митичното единство на Европа (каквото няма по нито една съществена тема), а за силите и интересите, които са причина за разделението. Отделен и много съществен въпрос е защо ѝ е на Европа такъв тип единство, който я прави заден двор на САЩ. Да припомня, че бащите на сегашния ЕС съвсем не влагаха в него виждане той да е европейско копие на САЩ - ЕСШати, а друго - икономическа общност на НЕЗАВИСИМИ ДЪРЖАВИ!
Също не по темата е другият фундаментален въпросът кой и защо изроди тази идея.
Та за Китай и воаяжа на тандема Макрон-фон дер Л там.
Едва ли може да се измисли по безумна политическа двойка!
Докато германката е холограмен образ в ЕС на настоящия Държавен департамент на САЩ, и щурмува поста на ген.секретар на Нато, франсето опитва след тоталното политическо обезличаване и енергийна, и индустриална имплозия на Германия да я измести и да извади Франция начело на ЕС. Някаква фантома болка на голизма, защото Франция в случая опитва да измести от ръководните позиции в ЕС не просто държавата Германия, а окупираната, реално притежавана и управлявана от САЩ страна. С две думи: демаршът на Макрон е срещу САЩ и в този ЕС е абсолютно обречен.
Затова фон дер Л се прикрепи към държавното посещение на френския президент в Китай - той да си мери приказките и да си знае мястото. И не че домакините не схванаха полицейските ѝ функции. Урсула бе оставена от китайците да си изговори приготвените реплики с американски акцент и смисъл, не я апострофираха и на изпроводяк я оставиха сама да си носи куфарите през VIP-a на летището без да си направят труда някой шести помощник на осмия зам.министър на външните да я изпрати. Ако помните, на някакво Г-20 в Пекин самолетът на президент Обама беше паркиран почти до царевицата и му пратиха да го вземе летищния автобус... Китайски намеци за значимост.
Което на дипломатически език е изключително ясен знак за отношение: Китай не приема този ЕС като страна за преговори за каквото и да било и (както и Москва) по нормите на дипломацията желае да контактува със суверенни държави, а не с наддържавните им шапки.
Позицията си за отдръпване от САЩ Макрон повтори и доста по-меко в Нидерланд, като засегна единствено Тайван и желанието си да не се бърка там.
Милият! Защо тази акселерация така изведнъж и тъкмо сега, когато и с неговото активно съдействие ЕС се набълбука до мустаците в американското геополитическо блато!?
Или бунтовете срещу пенсионната му реформа и нелишеното от перспектива изпращане на натовски военни в Украина му напомнят за случилото се на 21 януари 1793 г на площада на Републиката в Париж, когато французите потърсиха отговорност от владетеля по един изключително ...хумамен начин?
Макрон не е Европа, фон дер Л - също. Така че - ако има резделение, то е в неЕвропата им.
САЩ са против Китай. И ЕС е против Китай. Максимата "Враговете на нашите приятели са наши врагове" работи безотказно. Пък и Германия се сърди на Макрон за искането му за дистанциране от САЩ...
И както личи, проблем не са толкова отношенията ЕС-Китай, а ЕС - САЩ.
До коментар [#2] от "amidala":
Задокеанската хегемониална концепция е, че васалитетът трябва да обере негативите в противопоставянето му с напредващия за позицията. И тай като газетата огласява само и единствено тази гл.т. - за ритуалното жертване на Европа, нещата си идват на мястото.
Тепърва предстои васалите да се надскачат по правоверност и да заклеймяват US фрондьора Макрон. Германският икономически министър пръв се отчете със заклеймяване на френския антиамериканизъм. Остава впечатлението, че не американци яко денацифицираха бабите му...
Като написах Макрон, та се сетих за един съвсем нов китайски дипломатически виц по повод визитата му: тъй като Урсула по диплома е гениколог и дори няколко години била работила като такава, пекинците я възприели в делегацията на Емануел като личната му гениколожка.
И тия първосигнални азиатци след десетина години ще ни управляват...
Аз лично бих предпочел Путин, ама САЩ и ЕС много държат да е Си...И ще си го получим.
Колега, много ти се иска САЩ да залязат, знам. Поради някакви твои ирационални страхове от евроатлантизма, които страхове се надявам да са последица от идеологическа обработка от някоя надъхана дружинна ръководителка преди 40 или повече години. А не от неспособност да мислиш, дано да е първото. Само че САЩ няма да загинат. Помни ми думата. Ще загине Китай. Поради малоумната политика на председателя на асоциацията им по бридж през 80-те. Едно семейство - едно дете. Ей това ще им изяде главите. Колкото и да се ерчи другарят Си, апогеят в развитието на Китай ще бъде през 2035 или 2040 година. След това ги чака бавно спускане надолу. Към пропастта, в която в момента пропада Япония, ама тя е демокрация, а не дива средноазиатска република и като такава си има механизми да оцелее. Каквито Китай няма - и там някой ден ще дойде Виденовата зима. А САЩ реално имат 8 милиарда жители. Всеки, който малко от малко става за нещо на тази планета, отива да учи и работи в САЩ. Не при хунвейбините. Даже имаше такава песен на Висоцки, чуй я, ако не вярваш на мен. Пък ако препочиташ Путин пред Си, ами веднага ще ти купя еднопосочен билет за Улан Уде, да поживееш малко там. Да видим дали ще ти хареса?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.