Евробарометър: Повечето европейци искат реформи в здравеопазването и образованието

Обща оценка: Незадоволително

България е сред страните, в които най-много респонденти отговарят, че "сложна и обременителна" описва публичната администрация в тяхната страна най-добре (58%). Повече хора са съгласни с това описание за услугите във Франция (60%), а малко по-малко - в Германия (56%). Като цяло най-много страни намират това определение за публичните им администрации за най-точно. Описанието "бавно предоставяне на услуги" е избрано от около две трети от респондентите (67%) в Кипър и е водещо в още 9 държави, а осем страни пък посочват "сложно и натоварващо" като най-точно за техните администрации.

В повечето страни респондентите, които смятат, че публичните услуги "не са е близо до гражданите" превъзхождат тези на противоположното мнение. Една от най-големите разлики се наблюдава в Латвия, където 38% отговарят, че тяхната публична администрация "не е близо до гражданите", а само 10% заявяват обратното. Почти противоположен пък е резултатът в Малта, където 42% описват своята публична администрация като "близо до гражданите", а само 18% са на противно мнение.

Изследването посочва, че европейците общуват с публичната администрация в страните им най-често между един и три пъти в годината (44%). Честотата е по-висока от средното в Дания, Франция, Кипър и Гърция, а по-ниска - в Малта, Хърватия, Ирландия и Холандия, където над половината от анкетираните не са общували с публичната администрация нито веднъж в рамките на последната година.

В България хората общуват с администрацията всъщност по-рядко от средното за ЕС - 42% изобщо са нямали досег с нея в последната година при 36% средно в ЕС, а 38% са взаимодействали с институциите между 1 и 3 пъти (44% средно за ЕС).

Къде и какво трябва да се подобри

Изследването на "Евробарометър" локализира областите, в които националните институции или обществени услуги имат най-голяма нужда от подобрение според европейците. "Обществено здраве" е областта, посочвана най-често от анкетираните (56%) - тя топ приортитет в 19 страни, като с най-висок дял се отличават Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%), Гърция (70%), а също и в България (67%). "Образование" е втората най-често посочвана област за реформи (средно 50%) - тя е водеща в Румъния, Германия, Белгия (50%). В България 55% смятат, че в нея са нужни реформи.

Повече от една трета от анкетираните (35%) посочват и "семейство, жилищно настаняване и социална защита" като важна област. Тя е сред най-приоритетните (57%) в Чехия, например. В България се вижда като по-малко важна с подкрепа от 25%. За една четвърт от европейците важни са и "зелен преход и енергоснабдяване". Тук оценката на българите силно се разминава като едва 8% смятат тази сфера за важна.

На въпрос какви общи подобрения биха могли да повишат доверието им в публичната администрация в тяхната страна, мнозинството посочва "по-малко бюрокрация". Други често посочвани мерки са "повече прозрачност как се изразходват публичните средства", "по-добре квалифицирани държавни служители" и "рационализирано взаимодействие между гражданите и администрацията". Добрата комуникация с гражданите също е много важна, като предложенията за подобрения на взаимодействията с публичната администрация са "повече канали за директен контакт, включително лично", "по-ясна информация за процедурите и услугите", "повече дигитални услуги" и "повече възможности за участие в решенията".

Европейците също така смятат, че самата ЕС може да помогне на страната им да подобри публичния сектор - най-вече чрез споделяне на добри практики от администрации в други държави-членки, помощ за справяне с криза (например при пандемия и природни бедствия), но също и с финансова подкрепа за реформи, споделяне на ноу-хау и опит и др.