Къде е България спрямо ЕС: Зле като образование и качество на институциите

България отчита напредък по над половината от 17-те цели за устойчиво развитие, но при почти всички се представя по-зле от средното за съюза

Макар по-малко хора в България вече да са застрашени от бедност, страната остава с най-големите неравенства на доходите.

Васил Минков

Макар по-малко хора в България вече да са застрашени от бедност, страната остава с най-големите неравенства на доходите. © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

С близо 76% по-ниска спрямо средната за ЕС е оценката на България в сферата на образованието.
Оценката на българите за независимостта на съдебната система е сред най-ниските в съюза.
ЕС се справя добре със социално-икономическите приоритети, но изостава при тези, свързани с околната среда и устойчивото използване на ресурсите.

Лошо образование, недобре работещи институции, големи подоходни неравенства и висок риск от изпадане в бедност. Това са част от слабите места на България в сравнение със страните от ЕС, оценени на база 17-те цели на ООН и ЕС за устойчиво развитие. Държавата все пак има напредък по над половината от тях, но при почти всички се представя по-зле от средното за съюза. Това показва последният доклад на Евроста т, който оценява докъде е стигнал ЕС по пътя към заложените цели, в чиято основа стоят устойчивото икономическо развитите, равните възможности и опазването на околната среда. Оценките са на база 100 индикатора и обхващат 5-годишен период до 2021 г. или 2022 г., в зависимост от наличността на данните.

Европейският съюз като цяло се справя добре със социално-икономическите приоритети, но изостава по отношение на тези, свързани с околната среда и устойчивото използване на ресурсите, констатира Евростат. ЕС отчита някакъв прогрес към 14 от целите, но само при 3 от тях той е значителен. Това са гарантирането на достоен труд и икономическо развитие, справяне с бедността и постигане на равенство между половете. В обратна посока обаче се движат борбата с климатичните промени, биоразнообразието на сушата и глобалното партньорство. През последните години Европа срещна значителни предизвикателства, които я забавят или отклоняват от част от целите за устойчиво развитие. Пандемията доведе до извънредна смъртност и заличи част от напредъка в сферата на здравеопазването, а войната в Украйна повиши разходите за живот и засегна най-силно уязвимите групи.

Значителни разлики се наблюдават между отделните страни, като повечето напредват по част от показателите, но изостават по други. Впечатление правят Хърватия и Словения, които отчитат положително развитие по всяка от 17-те сфери.

Двойкаджия по образование и неравенства

С близо 76% по-ниска спрямо средната за ЕС е оценката на България в сферата на образованието, като за това допринасят редица показатели. Петнайсетгодишните у нас се представят най-зле по четене, а резултатите по математика и науки също са на последните места, показват данните на Евростат. Страната е на последно място по приобщаване на децата в образователната система, като в разглеждания период делът им дори леко се понижава до малко под 80%. Твърде много пък са напускащите училище преждевременно - 10.5% от учениците към 2022 г. Нивата на постигнато висше образование са сред най-ниските в сравнение с останалите страни. А ученето през целия живот е слабо застъпено, като едва под 2% от възрастните над 25-годишна възраст участват в обучение. Тук отличникът на ЕС е Естония, където под 12% от 15-годишните деца се справят зле по математика, четене и науки.

Друго слабо място са големите неравенства, където оценката за България е близо 70% под средната за ЕС. Пропастта между богати и бедни тук е най-голяма, показват данните, като най-богатите 20% от населението печелят близо 8 пъти повече от най-бедните 20%. 40-те процента с най-ниски доходи пък са най-далеч от средния доход в сравнение с останалите страни. Покупателната способност на БВП на човек остава най-ниската в съюза.

Въпреки тези големи неравенства бедността в България все пак намалява, като това е една от сферите, където страната отчита най-голям напредък. Той обаче до голяма степен се дължи на слабата начална позиция, а сегашните стойности все още стоят зле на фона на останалите страни. Делът на хората в риск от бедност и социално изключване например значително намалява - с над 9 пр. пункта до около 32%, което обаче остава второто най-високо ниво в съюза. Макар да се свива драстично, процентът на населението, страдащо от крайни материални и социални лишения, също остава сред най-високите. За отчетеното намаляване на бедността допринася още спад на засегнатите от прекомерно високи жилищни разходи.

Макар да отчита известен напредък в сферата на справедливостта и институциите, България се представя доста по-зле от средното за ЕС. Към 2020 г. страната е с най-висок дял на докладваните престъпления, насилие и вандализъм спрямо размера на населението си. Оценката на гражданите за независимостта на съдебната система е сред най-ниските в съюза. А възприятието за корупция е второто най-високо след Унгария.

Сред малкото сфери, където България се справя по-добре от средното за ЕС, е набирането на средства за постигане на целите и глобално партньорство, като резултатът идва от ниския публичен дълг и относително високото ниво на данъците, свързани с околната среда, от общите данъчни постъпления.