Новата зелена реформа в ЕС е факт и тя ще засегне индустрии, бизнес и потребители. Готова ли е България?

"Най-накрая се споразумяхме за светата троица", каза евродепутатът от Европейска народна партия (EPP) Петер Лизе във вторник (18 април) след вота в Страсбург. "И всички ще имат изгода от това." Ползите за България потвърждават и българските евродепутати, с които "Капитал" говори. Не толкова убедени са те обаче в подготвеността на обществото и държавата за очакваните промени. Промените в Европа са в ход. Дали България ще се включи в тях? Зависи от нас. И може би от едно бъдещо редовно правителство", коментира за "Капитал" евродепутатът Искра Михайлова (Renew Europe).

Какво включва законодателството?

Първият приет закон е свързан с реформата на Системата за търговия с емисии (СТЕ) за промишлеността, който залага дори по-високи цели за намаляване на емисиите (- 62% до 2030 г.). Съгласно актуализираните правила безплатните сега квоти за някои индустрии ще бъдат премахнати постепенно между 2026 и 2034 г., което на свой ред ще доведе до оскъпяването им.

"Концепцията е декарбонизацията в Европа. Тя има два аспекта - от една страна, е намаляване на въглеродните емисии в производството и второ - насърчаване на новите високотехнологични производства", коментира за "Капитал" евродепутатът Петър Витанов (S&D). И обяснява, че се действа на принципа на "моркова и тоягата". А именно: санкционират се високоемисионните и високоенергийните производства, намалява се общият брой на търгуваните емисии в тях, респективно тяхната цена става по-висока. В обхвата влизат и нови сектори като авиацията (където няма вече да има безплатни квоти), морския транспорт и др. "Бизнесът трябва да премине към по високотехнологични производства, които в същото време са по-ниско емисионни. Как става това? Tук роля има финансирането на този преход за бизнеса", казва той.

За да се запази конкурентоспособността на индустриите в ЕС, Механизмът за въглеродни корекции на границата (Carbon Border Adjustment Mechanism), насочен към стоките, идващи в Европа, също беше приет от широко мнозинство в парламента, съставлявайки втория стълб на т. нар. света троица. Допълнителен данък ще се прилага за внос на стомана, торове, алуминий, цимент, електроенергия и водород в ЕС. Той ще бъде въведен постепенно от 2026 г. до 2034 г. - със същата скорост, с която се премахват безплатните квоти за СТЕ.

"Това е бъдещето на политиката в областта на климата и запазването на конкурентоспособността на промишлеността, защото трябва да създадете равни условия", каза евродепутатът от социалистите и демократите (S&D) и докладчик по досието Мохамед Шахим.

Как ще бъде засегнат крайният потребител?

Отделна нова система за търговия с въглерод (СТЕ II) също ще бъде въведена за отоплението на домовете, както и за автомобилния транспорт през 2027 г. (или 2028 г., ако цените на енергията са все още твърде високи). Законодателството включва подцели по сектори (автомобилен и вътрешен морски транспорт, сгради, селско стопанство, отпадъци и малки индустрии) и по държави. Това ще увеличи разходите за отопление, охлаждане и шофиране за потребителите и бизнеса, насърчавайки преминаването към електрически превозни средства, електрифицирани термопомпи, енергийна ефективност.

Националната цел за България се определя спрямо БВП и е 10%, а за постигането и страната ще получи помощ от съюза. Макар страната ни още да не е наясно как точно ще подкрепи засегнатите, според евродепутатите ни бизнесът работи усилено в тази посока. "Лично мое мнение е, че бизнес организациите в България са много по-добре подготвени, активни в международни организации и с готови решения за разлика от държавната администрация", казва Искра Михвайлова.

Притеснителното в това законодателство обаче е, че ще засегне не само бизнеса, но и крайните потребители. Към бензина се добавят допълнителни налози, както и към отоплението на парно например което ще ги оскъпи. Тук ще бъдат засегнати хората, в това число и уязвимите групи в обществото, за които всяко едно увеличение е трудно", допълва Витанов.

За да защитят домакинства, малкия бизнес и шофьорите в тази част от законодателството, евродепутатите одобриха и Европейският социален фонд за климата от 87 млрд. евро, който ще влезе в сила през 2026 г., съставлявайки третата и последна част от широкообхватния набор от пазарни правила за климата в основата на амбициите на ЕС в областта на климата.

Фондът ще се финансира от продажба на търг на квоти за емисии за СТЕ II (транспорт и отопление) на стойност до 65 млрд. евро, с допълнителни 25%, покрити от държавите членки, въпреки че приходите зависят от цената на въглерода. Очаква се той да заработи от 2026 г.

"Аз съм против цялата концепцията за облагане европейските граждани, за да платят зелената трансформация и затова по законодателството СТЕ II се въздържах при гласуването. Но фондът е един инструмент, който може не просто да компенсира хората, които са пострадали от декарбонизацията или са обеднели вследствие на нея, а да повиши благосъстоянието им", казва Витанов. "Защото номинално ние ще получим много повече пари, отколкото ще вложим. Стига да ги използваме и да ги използваме правилно", допълва той. Според Искра Михайлова "в Плана за възстановяване и устойчивост също има предвидени средства за финансиране на енергийната ефективност на сградния фонд, което би трябвало да доведе до намаляване на сметките за енергия. Но този ресурс все още е само планиран. Чуваме от медиите, че многофамилни сгради кандидатстват. Но кога ще получат подкрепа - не се знае."

България ще има на разположение около 2.8 млрд. евро по Фонда за климата, които могат да бъдат разпределени по два основни начина. От една страна, 30% от общото финансиране може да бъде използвани под формата на директно подпомагане за потребителите, разказва още евродепутатът. Тоест тези, които са наистина уязвими и придвижването им е станало по-скъпо, могат да бъдат подпомагани от държавата и да компенсират поскъпването на придвижването им или отоплението им. Уникалното в този тип подпомагане е, че на практика тези средства стигат до хората, които наистина се нуждаят от тях. Негативната част е, че те нямат възможността да променят начина си на живот и на практика те няма да доведат до намаляване на вредните емисии.

Другата възможност е съфинансиране, т.е. държавата подкрепя различни инвестиции, като например саниране на жилища, подмяна на дограми и т. н. "Тук проблемът е, че много често хората, които са най-бедни и най-уязвими нито имат собствен транспорт, нито собствено жилище, живеят под наем и от подобна инвестиция се възползват собственикът или наемодателят. А тези, които са в трудна ситуация, остават без компенсации. Но пък чрез тези инвестиции имаме реално намаляване на въглеродните емисии", казва Витанов.

И тук е ролята на държавата, която би следвало да изготви социално климатичен план, който да разпише онези мерки, които са най подходящи за спецификата на всяка една държава. Преди да се случи това обаче "страната ни трябва най-накрая трябва да определи кой в България попада в категорията енергийно беден и по какъв начин ще се организира подкрепата за тези хора и семейства. Защото това е смисълът на този фонд - да подпомага. Но кого - на този въпрос трябва да отговори страната ни. И да разработи система за информиране и комуникация", казва евродепутатът Искра Михайлова.

Готова ли е България за промените?

"Моето убеждение е, че постигнатият компромис е добър. Но тревогата ми е колко неподготвени са нашето общество и нашето правителство. Залисани в задълбочаващата се политическа криза и правителствата, и медиите, и поредица парламенти останаха пасивни и в преговорите на ниво ЕС, и в комуникацията с българските граждани и бизнеса", казва евроепутатът Радан Кънев (EPP).

"Моето лично мнение е, че България като цяло пропусна тази година и половина, в която можеше да подготви обществото и бизнеса за промените, които предстоят. Те няма да се случат през следващите година или две, но предстои много работа по подготовка на национални подзаконови документи, информационни кампании, реалистични преговори с бизнеса и детайлно планиране на необходимия финансов ресурс", коментира и Михайлова. "За съжаление страната ни представи и договори План за възстановяване и устойчивост, който въобще не отчита тези промени. И в договорените оперативни програми рядко може да се види дума или мярка, която да помогне на страната ни в подготовката като се използва ресурса на Европейската солидарност", допълва тя.

Това мнение подкрепя и евродепутатът Петър Виденов, връщайки се на темата за моркова и тоягата, защото "с тези тези средства трябваше да бъде да бъде компенсиран българският бизнес, така че да премине на едно друго технологично равнище". И все пак той прави каквото може - въпреки държавата.