Свят

In memoriam | Берлускони - от медиен магнат до скандален политик

Най-дълго управлявалият премиер на Италия след Втората световна война почина на 86 години

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони оставя зад себе си противоречива кариера, изпълнена със скандали

Тодор Шишков

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони оставя зад себе си противоречива кариера, изпълнена със скандали © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Макар и около личността му непрестанно да имаше скандали, Берлускони успяваше да запази имиджа си на непринуден и екстравагантен човек
Той е създател на първата частна национална телевизия в страната, а "Милан" изживя най-славните си времена под негово управление
Ключово за успеха му в политиката се оказва умението да създаде ясна разграничителна линия между дясно и ляво

В средата на 90-те години Силвио Берлускони започва да планира живота след смъртта. На територията на скъпарската си вила в Аркоре, близо до Милано, той започва да строи гигантски подземен мавзолей, в който планира да бъде положен, заобиколен от над 30 други гробници, подготвени за близки приятели, членове на семейството и романтични партньори. Проектът е типичен за Берлускони - пищен, разточителен, на границата между властта и абсурда. На въпрос на журналист какви указания му е дал Берлускони, италианският скулптор Пиетро Касела, който построил мавзолея, отговорил: "Каза ми да не го правя прекалено тъжен."

В крайна сметка този момент дойде в понеделник - 12 юни, когато най-дълго управлявалият премиер на Италия след Втората световна война почина. Берлускони беше диагностициран с левкемия, като освен това страдаше и от инфекция на белия дроб. Новината дойде в момент, в който неговите подчинени твърдяха, че е приет в болница в Милано за планирани тестове за болестта му.

Известен с прякора "Il Cavaliere" (Рицаря), Берлускони се превърна в ключова фигура за италианската политика, а и не само. Макар и около личността му непрестанно да имаше скандали, той успяваше да запази имиджа си на непринуден и екстравагантен човек. Но как Рицаря успя да се постави в тази ситуация?

Берлускони е роден в семейството на банкера Луиджи и домакинята Роса, като е първото от три деца. Той следва право в университета в Милано, като завършва с отличие през 1961 г. По време на висшето си образование Берлускони се изявява като музикант на круизни кораби, откъдето идва и познанството му със сегашния изпълнителен директор на основаната от него медийна група Mediaset - Феделе Конфалониери.

От имоти до телевизии

Първите стъпки на бъдещия премиер в бизнеса са в имотния сектор. В края на 60-те години на миналия век той започва строежа на първия си голям проект - Milano Due ("Милано две") - комплекс от 4000 апартамента източно от Милано. Той се намира в италианския град Сеграте и е построен от Edilnord - компания, собственост на Берлускони. Основната особеност на Milano Due е система от пътеки и мостове, които свързват целия квартал, така че е възможно да се разхождате, без изобщо да пресичате трафика.

Това дава и нужният капитал за продължаване на големите му амбиции. През 1973 г. основава малката кабелна телевизия TeleMilano, която в началото се излъчва ексклузивно в имотите, част от Milano Due. Това е първата частна телевизия в страната, като впоследствие се ребрандира на Canale 5 и се превръща в първата частна национална телевизия. Изграждането на телевизионната империя се основава на вратичка в италианското законодателство. По това време местният регулатор не позволява създаването на канали с национален обхват, но Берлускони заобикаля забраната, като изкупува поредица от местни телевизионни станции, а програмите им са идентични.

През 1984 г. правителството на Бетино Кракси приема спешен указ, легализиращ общонационалните предавания, направени от телевизионните станции на Берлускони. Според анализатори решението на властта тогава е провокирано от добрите отношения между бизнесмена и премиера. Това не би било изненада, като се има предвид, че през 1994 г. срещу Кракси са повдигнати обвинения в корупция. Според прокуратурата в Милано не само Берлускони се е възползвал от възможността да плаща на Кракси, като в замяна е получавал по-добри условия за проектите си.

Медийният бизнес на Берлускони реално е и главният начин, по който италианската общественост се запознава с него. Изборът за излъчване на американски предавания е революционен за страната, а шоу програмите, които често включват полуголи жени, допълнително увеличават аудиторията. Това е и причината каналите на бизнесмена бързо да се превърнат в едни от най-гледаните, като те представляват и основата на политическата му кариера.

Пробивът в политиката

Пробивът му в политиката идва след тежкия удар срещу италианската политическа система в корупционния скандал Mani pulite. Това е национално съдебно разследване на политическа корупция в Италия, което се проведе в началото на 90-те години. То доведе до падането на така наречената Първа република и изчезването на редица италиански политически партии. В един момент повече от половината членове на италианския парламент са обвиняеми, докато над 400 градски съвета са разпуснати поради обвинения в корупция. Приблизителната стойност на подкупите, плащани годишно през 80-те години на миналия век от италиански и чуждестранни компании, наддаващи за големи държавни поръчки, достига 4 млрд. долара по данни на прокуратурата.

Именно този хаос създава перфектната буря за Берлускони. При липсата на утвърдените политически лица партията му Forza Italia успява да събере достатъчно гласове, за да създаде правителство след изборите през януари 1994 г. - едва три месеца след създаването на партията. Берлускони е избран за премиер, а правителството издържа само девет месеца заради вътрешни несъгласия по ключови въпроси.

Изборите през 1996 г. не са успешни за Forza Italia, но пък партията печели тези през 2001 г. След това Берлускони формира своя втори и трети кабинет, който е на власт до 2006 г. В тази година Forza Italia губи изборите, но са нужни едва две години, за да се стигне до нови избори. Партията отново излиза победител, като удържа властта до 2011 г., когато Берлускони подава оставката си заради дълговата криза в страната.

Ключово за успеха му в политиката се оказва умението да създаде ясна разграничителна линия между дясно и ляво. По този начин Берлускони успява да се позиционира като единствената възможност в дясно, а обвиненията към политическите му противници допълнително помагат за затвърждаване на лидерския му пост.

Скандалите

Берлускони беше замесен в много скандали и над 20 съдебни дела по време на политическата си кариера. Той беше осъден на четири години лишаване от свобода и петгодишна забрана да заема публична длъжност от Апелативния съд за укриване на данъци в размер на 7 млн. евро на 8 май 2013 г., като решението беше потвърдено от Касационния съд на 1 август 2013 г.

Българската любов на Берлускони

През 2010 г. на софийския площад "Гарибалди" трескаво се подготвя голямо тържество - откриване на паметник на италианския герой, за което се очаква да дойде Силвио Берлускони. Всичко обаче - включително изработването на самия паметник, се организира изключително и само в последния момент. Причината за това е проста - паметникът и откриването е само повод за посещението на Берлускони тук. На същата дата рожден ден има тогавашният премиер Бойко Борисов, който организира тържество, но дори и това не е истинската причина за идването на Берлускони. Според източник, който тогава работи в правителството, по това време италианският премиер има огнена афера с българка, чийто предишен мъж е трагично загинала ключови фигура от българския преход. В конкретния момента обаче отношенията им рязко били охладнели. Дамата не желаела да говори с Берлускони, той страдал. Помолил за съдействие Бойко Борисов, който, разбира се, влязъл бързо в положението. Организирано е държавно посещение, намерен е и повод. Скулпторът Георги Чапкънов е трябвало да изработи в изключително кратки срокове паметника на Гарибалди, затова и той е с такъв размер. Вечерта, на тържество по случай рождения ден на Борисов, Берлускони се срещнал с дамата на своето сърце и отношенията им в крайна сметка, поне за известно време, се оправили.

Според журналистите Марко Травалио и Енцо Биаджи Берлускони е влязъл в политиката, за да спаси компаниите си от фалит и себе си от присъди. На този фон изглежда логично, че правителствата на Берлускони приеха закони, които съкратиха законовите срокове за преследване на данъчни измами. Романо Проди, който победи бизнесмена на изборите през 2006 г., твърдеше, че това са закони ad personam - предназначени да решат проблемите на Берлускони и да защитят неговите интереси.

Един от най-силните критици на Берлускони в медиите извън Италия е британският седмичник The Economist. Според констатациите на списанието Берлускони е запазил ефективния контрол над 90% от телевизионния пазар, докато е бил министър-председател на Италия. Тук влизат телевизиите, които той притежаваше пряко, както и тези, върху които той е имал непряк контрол благодарение на позицията си на министър-председател и способността му да влияе върху избора на ръководни органи на тези телевизии. The Economist също така твърди, че италианският премиер е корумпиран и самообслужващ се.

Берлускони никога не е бил съден по обвинения, свързани със сицилианската мафия, въпреки че няколко престъпници от мафията са заявили, че той е имал връзки с нея. Съмненията произтичат най-вече от наемането на Виторио Мангано, който беше обвинен като мафиот, за градинар и управител на конюшнята във Вила Сан Мартино в Аркоре, същата, в която е изграден мавзолеят. Допълнителна тежест на тези твърдения дава и решение на съда в Палермо, който през 2004 г. осъжда съоснователя на Forza Italia Марчело Дел'Утри. Основанието за присъдата са "външни връзки с мафията", като обвинението описва Дел'Утри като посредник между икономическите интереси на Берлускони и членове на престъпната организация. Берлускони неколкократно отказва да коментира присъдата. През 2010 г. апелативният съд в Палермо намали присъдата на седем години, но напълно потвърди ролята на Дел'Утри като връзка между Берлускони и мафията до 1992 г.

През 2013 г. той беше признат за виновен и в това, че е платил за секс с непълнолетната проститутка Карима "Руби" Ел Маруг. По това време тя е била на 17 години, като е била гост на неговите "бунга бунга" партита. Обвинението също така установява, че след това Берлускони е злоупотребил с властта си, за да я освободи от затвора. По-късно присъдата беше отменена, въпреки че Берлускони беше изправен пред нови обвинения за предполагаемо подкупване на свидетел в процеса.

Успехите във футбола

Макар и непрестанно преследван от скандали в живота си, един от неоспоримите успехи на Берлускони беше периодът, в който той беше собственик на футболния гранд "Милан". Бизнесменът беше най-дълго управлявалият президент в историята на клуба, като заемаше позицията в продължение на 20 години. По това време отборът достигна най-големите си успехи и се утвърди като най-добрия в света. За този период "росонерите" спечелиха 29 трофея - история, която започна с шампионата на Първа лига през сезон 1987/88 и завърши със Суперкупата на Италия през 2016 г.

Един от първите приоритети на Берлускони е превръщането на Миланело - спортния център на "Милан", в един от най-добрите в света. Освен това в треньорския щаб на отбора пристигнаха диетолози и психолози, нещо нечувано за онова време.

Първият преломен момент от чисто спортна гледна точка е назначаването на Ариго Саки за треньор. Под негово ръководство стилът на отбора се промени тотално и реално накара футбола да се промени. Това доведе и до спечелването на две последователни европейски купи. По време на Берлускони клубът успя да спечели цели пет титли от Шампионската лига - постижение, което единствено "Реал Мадрид" е повтарял при управлението на Флорентино Перес.