Киргизстан: централноазиатската Шангри-ла

Посещението на най-източният от "стан"-овете може да стане учудващо лесно, тъй като в момента не се изисква виза за пътуване до там. Ако тръгнете пък директно от Пловдив с бързия влак и отлетите от София, то пътуването би ви отнело също толкова време, колкото ако отивате с бързия влак до Видин - около 10 часа.

Не кой да е стан

Ако кажете на приятелите си, че смятате да пътувате към Киргизстан, по всяка вероятност първите реакции ще бъдат смесица между силна почуда, заинтригуваност (за това какви дяволи са ви прихванали) и възклицания от типа "Да не те отвлекат, там е диво". Последвано от едно кратко мълчание и "а-а-а то какво е там в момента?".

Някои биха казали, че част от самото приключение е да отидете на непознато място, да разберете всичко от първо лице и да се оставите историите сами да ви завладеят и напътстват. Други пък, по-предпазливи приключенци, за които Киргизстан е "тъмна Индия", биха искали да знаят малко повече за нея преди да обмислят пътуване натам.

На местния език Киргизстан означава "мястото на четиридесетте племена". Името има своето отражение в червения флаг на страната, върху който се намира четиридесет лъчевото слънце, а в центъра му е изобразена дървената корона на юрта, погледната отвътре.

Офиси на милицията можете да намерите и на най-високите точки в страната - около 3000 метра надморска височина Фотограф : Антон Чепилски

Гледайки през воала на мистерията, който седи над тази централноазиатска страна, първоначалното впечатление за опасност изглежда донякъде оправдано. Киргизстан е втората по бедност в региона, което до голяма степен се дължи на нестабилността в управлението. От независимостта ѝ от СССР през 1991 г. до сега тя е преминала през президентска към парламентарна и обратно към президентска република. Последните две революции в страната не са толкова далеч в историята - през 2005 г. и 2010 г. Двигател зад тези промени са общественото недоволство от нивото на корупция, като според Индексът за възприятие на корупция, Киргизстан заема 140-о място (от 180) - с около 70 места (и около 15 точки по скалата) по-надолу от България, която е на 72-ро заедно със Сенегал, Бенин, Гана и Южна Африка.

"Белят дом" на Киргизстан преди е бил с огрда, но след поредният граждански голям протест тя е премахната и остава само част от нея, като паметник към загиналите в него Фотограф : Антон Чепилски

Местните пък твърдят, че пътната и енергийна инфраструктура се обновяват в регионите, от които са избрани президентите. Може би случайно, но в момента текат големи проекти в областта Исък-кул, от която е родом сегашният президент Садир Джапаров.

Според Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD) малко над 60% от всички живеещи в Киргизстан са бедни или са икономически уязвими. Това се потвърждава и от местните, които твърдят, че средната заплата се равнява на малко под 400 лв. месечно, а най-голямата заетост е в животновъдството.

Пътувайки из страната наистина има впечатление за бедност, но с достойнство, а не мизерно състояние. Хора, които са готови да приветстват непознати в домовете си и да ги нагостят.

По-голямата част от населението са етнически киргизстанци - между 70-75%, втората най-голяма диаспора са узбекистанци - около 15%, руснаците са следващата най-голяма група с около 5%, а основната религия е ислямът. Сблъсъци между двете най-големи етнически групи са в центъра на някои от по-големите размирици в Киргизстан през последните години.

Ако се чудите пък с какъв език можете да се ориентирате тук, то това е руският. Интересен факт е, че до преди около 80 години писмеността е била сменена на кирилица от арабски, заради политики на СССР.

Първата администратвина сграда построена в страната е в момента министертсво на туризма Фотограф : Антон Чепилски

Туристическият сектор обаче все още не е развит и трудно бихте могли да се насладите на всички тайни на централноазиатската страна, без да имате местен гид. В нашия случай това бе осигурено чрез българската приключенска туристическа компания "Паник фрейм енд травел". Според изготвения от тях маршрут за 9 дни група от 12 човека успя да прекоси около ⅕ от цялата страна, като се запозна с това как се прави юрта и как се лови с орел, срещна се с населението на "призрачния град" Енгелчек и се сблъска с национален и регионален спорт, за който не бихте и предположили, че може да съществува - "Бузкаши".

Бишкек, баш кеф

Няколко са първите неща, които можете да научите с кацането си в летището до столицата на Киргизстан Бишкек. Например, че не е позволено пушенето на паркинга на летището, за което могат да Ви глобят с до 20 лв. за цигара. Урок, който можете да научите по трудния начин, ако не сте внимателни. Интересното е, че докато ви глобяват и Ви четат конско полицаите буквално 1 метър над вас, на горния етаж, ще ви наблюдават, докато си пушат.

Вторият урок е лексикален. Думата "бай" на киргизстански означава не това, което ние сме свикнали тук - "свойско назоваване на по-възрастен мъж", а "богат, заможен".

Личните автомобили в страната не преминават технически преглед и са често бели Фотограф : Антон Чепилски

Температурата в Бишкек, която може да достигне 45 градуса през лятото, би накарала и най-закоравелият и издръжлив човек отчаяно да потърси сянката. Видимо улиците на града в периода от ранния до късния следобед са празни. Едно от решенията, до което са достигнали местните за нажежаващият проблем, е зеленият чай с малко мед.

Местните в стоилцата прекарват горещите дни и в игра, която наподобява японски шах, но с пластмасови капачки Фотограф : Антон Чепилски

Продължителна разходка из столицата на Киргизстан създава усещания, които биха ви поставили в мулти времеви континуум - хем назад във времето в България в началото на 90-те, хем в сегашното, но и някак си встрани. До известна степен за това са виновни архитектурните разнородности в града. От съветски грандиозни сгради и улици, които респектират със своите размери, през широки и чести паркове, до нови къщи и масово строителство на небостъргачи.

Втората административна сграда построена в Киргизстан е била предназначена за изявления на локалния лидер, а след 1991 г. става американски колеж Фотограф : Антон Чепилски

Движението по пътищата в столицата се извършва предимно с бели коли, внос от Япония. Пътните знаци са почти два пъти по-големи от тези в Европа, като има два вида знакове за "Стоп". Първият е сигнализиращ стоп линията за автомобилите и е правоъгълен с черен текст на бял фон, а вторият е традиционният интернационален знак. Карането тук има своите особености неприсъщи другаде, но веднъж щом се качите горе в планините бихте могли да го определите с управлението на метален кон - бързо и контролирано. Интересен факт е, че личните автомобили в страната не минават технически преглед, което намира своето обяснение и в множеството черни пътища, щом излезете от главните такива.

Навън по планините

Излизайки от киргизстанската столица става ясно, че къщите са сравнително нова за страната концепция за дом. Няколко фактора потвърждават това. Първият е техният вид - с огради, които често имат повече детайл и са направени от привидно по-добри материали от самите къщи, които са съставени предимно от кирпич и покриви сглобени от метал и дърво, крепещи се на надежда. Вторият е от самите местни, които твърдят, че едва към края на 70-те и началото на 80-те тепърва започват да изграждат такива пристройки масово.

Човек често си представя юрти в степта или по планините, когато се говори за домовете в Киргизстан Фотограф : Антон Чепилски

Ако се чудите как точно изглежда едно киргизско село или малък град, то представете си комбинация от пловдивския ромски квартал Столипиново, но спретнат, чист и подреден, и добавете едно руско селце и няма да сте далеч от истината. Като се разхождате из тези места често можете да забележите някоя друга крава да си хрупа безгрижно тревица между местния хипермаркет и вулканизатор.

Въпреки присъствието на множество овце в страната, местните не консумират овче мляко или млечни продукти. А ако ги подканите да пробват могат да ви погледнат неразбирателно сякаш сте ги попитали да намерят под вола теле.

Конското мляко се пие към края на май и началото на юни за период от 10 дена, 5 пъти в деня- действа като лечебно и разхлабително Фотограф : Антон Чепилски

Веднъж преминали селищата, пред вас започва да се разкрива безкрайната шир, обградена от всички страни от планини, които се извисяват в три отделни реда. Първият е просто леко издигащи се хълмове, зад тях започват да се надигат на по-високо далечните планини, а най-отзад са покритите със сняг висини, които се преплитат със заобикалящите ги бели облаци създавайки илюзията за планини отиващи към безкрайността.

Природните даденоти на Киргизтан включват гледки от путстини до заскрежени върхове Фотограф : Антон Чепилски

На фона на тази природна красота имате изключително дългите асфалтирани магистрали, от които като делта се отцепват черни пътища - всяко едно криещо своя история и интересен разказ.

Планинските пътища над 3800 метра надморска височина в посока Енгелчек се поддържат целогодишно от Артембек, а жена му Гуля го посещава от време на време да му носи храна Фотограф : Антон Чепилски

Орел, кон и куче

Стара традиция в Киргизстан е ловуването с орли. Практика, която продължава да съществува и да е част от ежедневието в дадени части на страната, а за някои е и избрана професия. Като например Руслан, който се занимава с това от малък и даже преди е работил с един от своите орли на летището до Бишкек, за да разпръсква птиците в региона.

Своя занаят в момента Руслан извършва с помощта на три животни. Конят му Карагер (чернокафяв), 9-месечното куче, което в момента се обучава - Учар и най-вече орлицата Карагез (черното око). Всеки един от помощниците му допринася за лова - кучето разпръсква дивеча, а орлицата хваща набелязаната цел.

Според киргизстанския ловец орлите са податливи на обучение само ако бъдат хванати преди да навършат 5 годишна възраст. След това вече са изградили твърде независим начин на живот и не се поддават на външно влияние. За ловуването се използват само женски орли. Те са по-големи от мъжките и могат да хващат и отлитат със сравнително по-голям дивеч - например агнета.

"Един орел може да погълне до 3 кг месо наведнъж, но ги храним с по 200 гр. на ден, за да не станат дебели. Това е доста внимателен процес, защото ако ги изпуснеш, после не могат да летят и имаш проблем. Една орлица може да оцелее до 20 дни без храна", коментира Руслан.

Би било опасно да застанете на пътя на орлицата Карагез, след като тя си набележи мишена Фотограф : Антон Чепилски

Докато не ловуват орлите се държат с кепенца на главата, за да могат да са спокойни. Причината за това е, че те могат да виждат дивеч на до 3 км разстояние и ако видят нещо, докато са вързани за кожената ръкавица, могат да започнат да се бунтуват. А един бунтуващ се орел не е много приятен, особено докато виси на няколко сантиметра от лицето Ви с остър клюн.

Практиката в Киргизстан е с орлите да се лови в продължение на 15 години, а след това да бъдат пуснати в дивото, за да могат да поддържат популацията си в региона.

Вдигни ми юрта

Безспорно това, с което се свързват Централна Азия и степта са номадския живот и юртите. Тяхното приготовление отнема няколко месеца и се извършва от специално подготвени занаятчии. Един такъв е Нурбег, четвърто поколение юртист.

Нурбег се е занимавал целия си живот с изготвянето на юрти и ще предаде занаята и на децата си Фотограф : Антон Чепилски

Ключов елемент за една юрта е дървеният материал, който трябва да е от върба. Тя се суши на слънце до 3 месеца, след което се спарва в кръговидна печка за около 30 минути, за да се размекне. Така докато е топла тя се поставя на специално устройство, където с човешка тяга се криви.

Дървената конструкция на юртата се състои от три отделни компонента- мрежовита основа и входа, поддържащото скеле и таванът. За да се навърже мрежовитата основа се завързва с намокрена телешка кожа, а покритието се прави от овча вълна, която се спарва и настъпква, след което се тъче на станове от жените. Окачването пък се прави от косъм от як на ръце, отново от жените.

Скелето на една юрта е изцяло от дърво и обикновенно се завърза за предварително забити метални или дървени колове Фотограф : Антон Чепилски

"Върбата е много важно дърво за нас. Всяка една ферма има по външния си периметър върби, които използваме за всичко", коментира Нурбег.

Ако искате да закупите една автентична юрта от Киргизстан, то цената за нея е около 100 хил. сома (местната валута) или около 2 хил. лв.

Енгелчек - успяващата киргизска колония в изоставения руски мегапроект

Скрито далеч в планината на около 130 км. от най-близкия голям град Каракол и на около 60 км. от границата с Китай, с блокиран достъп от специален пропускателен пункт се намира място, което подбужда интереса на всеки приключенец. Зловещо названият и мистериозният "призрачен град на Енгелчек". Районът тук разполага със залежи на волфрам, олово и тираний. Към края на 80-те в СССР се е зародила идея тези мини да бъдат разработени и да се преработват получените материали на място. Проектът е готов през 1990 г. и влиза за кратко в експлоатация до революцията през 1991 г., когато затваря врати и всички миньори се изселват, а мястото им заемат хора от околността.

"Ако искате да правите филм за зомби апокалипсис - това е перфектната площадка", коментира шофьорът Артьом.

Енгелчек се опитва да избегне брандирането си от медиите си като "Прзирачен град" Фотограф : Антон Чепилски

И действително гледката, която се разкрива от далеч наподобява именно това. Изоставени големи сгради и фабрики придават зловещ привкус на мястото. Липсата на хора, силно печащото слънце и веещият вятър заедно с големият ръждясващ метален надпис със съветската звезда в центъра си, който гласи "Добре дошли", само подсилват този образ.

Влизайки в самото селище обаче, се разкрива съвсем различна гледка - на живот и заетост. Тук има училище, детска градина, кметство, съдилище и какво ли още не. Децата пък използват останките на жилищните комплекси за своята игра, която по ирония на съдбата се казва именно "Зомби апокалипсис".

"Не сме призрачен град, както ни афишират навсякъде! Ние се развиваме, работим си и сме щастливи. Тук има 37 семейства с по средно 5 деца - това призрачен град ли е според вас?", коментира Нубей, технически съветник към местното кметство.

Децата в Енгелчек са множество и са под лидерството на местния тартор 9-годишния Омар (третия от ляво надясно) Фотограф : Антон Чепилски

Управлението на селището се осъществява чрез избиране на айлюкмут, или кмет, от някои от местните жители. Децата пък се обучават в училището до четвърти клас, след което отиват в Каракол, за да завършват своето образование. Някои от тях се връщат като медицински сестри или други професионалисти.

Местното население се издържа главно от скотовъдство, като за своите стада те употребяват изоставените административни и други съветски сгради. Повечето от тях вече са се превърнали в истински обори.

Изоставените производствени сгради в Енгелчек се използват за нощуване на стадата Фотограф : Антон Чепилски

Отдалечеността от други населени места и липсата на сигнал за мобилен телефон налагат задружен начин на живот в Енгелчек. Тук всички си помагат при нужда и ако трябва някои да пътува някъде по работа оставят децата си при съседите. Магазини няма и при нужда на хранителни продукти пак съседите помагат.

"Не може да не помогнеш, когато някой те помоли. После как ще пиеш чай с него на следващия ден и ще го погледнеш в очите?", коментира Нубей.

Въпреки дългото им неглежиране мините също виждат развитие в последните години. Според Нубей те са били отдадени на китайска компания, която ги разработва в момента, но още не е започнала експлоатация. Очаква се да изградят собствена фабрика за преработка на материала горе до самите мини. Всичката работа се извършва от китайци, които живеят и работят във временно изградените съоръжения високо в планината.

Китайските миньори живетя високо в планината и директно до своята работа Фотограф : Антон Чепилски

"Едно нещо, което не се знае или поне нищо не се прави за него е, че нашата река тук, която се влива в Китай носи златни наноси. В Киргизстан никой не я отсява, но китайците са направили голямо сито в тяхната територия и придобиват златото", коментира Нубей.

На въпроса защо, като не е родом от Енгелчек, Нубей е избрал да дойде да работи тук. Той отговаря с недвусмисленото "Защо пък не? А и когато ми се скара жената има къде да отида".