В 03:08 до Видин

Тази нейна реакция до известна степен има и смисъл, тъй като бърза проверка в Google показва, че маршруът Пловдив - Видин отнема 9 часа и 15 минути по разписание, ако няма никакви закъснения, прекъсвания или други обикновено съпътстващи пътуването с влак преживявания в България. И това е и бързият маршрут. Бавният е над 15 часа.

Общо взето, очертава се пътуване, което е по-дълго и с повече прекачвания в сравнение с влака от Берлин до Париж или от Франкфурт до Лондон. А ако изберете да пътувате с бавния влак от Пловдив до Видин, ще ви е нужно толкова време, колкото да стигнете с полет до Китай.

Билетен сблъсък

Първата важна крачка по този вътрешнодържавен маршрут е купуването на билет - нещо, което само по себе си може да е приключение при железниците. За да получите най-автентичното възможно изживяване от пътешествието, е препоръчително да отидете лично ден по-рано в централната гара на Пловдив, за да си вземете билета от жив човек на касата.

Изпитанията започват от самото редене на касата, тъй като то не следва един ясно отреден ред, а е по-скоро следващо принципа на лешоядите. Това се получава, когато има две работещи каси, за които по принцип би трябвало да има две отделни опашки, но уви, това не е така. В случая зад първите двама клиенти, които си купуват билетите, стоят в изключителна приближеност, че даже бихте помислили, че са заедно, един-двама души, а след това се ниже индийска нишка, в която всеки дебне да изскочи пред другия в освободилото се място в последния момент, избягвайки вероятността да се прецака с твърд избор да чака по-дълго зад една каса. Резултат от което доста често е размяната на кръвнишки погледи или директна вербална конфронтация, която почти винаги не прави нищо друго освен да накара другите да чакат повече.

След като преминете през първото изпитание и потвърдите няколко пъти решителността да пътувате до Видин, ще стигнете до момента на плащане. Тук формално има два избора: с все още преобладаващия "кеш" и по-рядко използвания за публичен транспорт - карта. В случай че изберете първия, можете да забележите, че рестото ви ще бъде извадено от стара кутия от катък, предназначена за касичка (в конкретния ден толкова преливаше с банкноти, колкото едва ли някога е била пълна с млечния продукт).

Вторият метод е буквално противен за касиерките. Необяснимо, защото всеки път, без да е ясна причината, когато се опитате да заявите желание да заплатите с карта в БДЖ, най-често бихте получили обратно поглед, комбиниран с въздишка тип "офф ей тоя". Вероятно е свързано с това, че на пловдивската гара не всички каси разполагат с работещи или въобще налични постерминали, заради което вие и касиерката трябва да се разходите до другия край на редицата каси, за да заплатите.

Междувременно има няколко запитвания, произнесени първоначално с ниво шепот до ескалиращо ниво на раздразнение, което не улеснява разбираемостта на въпросите, докато не потвърдите нещо, което не разбирате какво е или не ви се скарат. Най-често става въпрос дали искате първа класа или втора. На запитване каква е разликата между първа и втора класа, доста често отговорът, който можете да получите, е: "Ми то няма, само в цената".

В крайна сметка всичко е уредено - в 3:08 в неделя сутринта тръгвам за Видин.

Късно вечер в Пловдив трудно можете да си намерите градски транспорт. Фотограф : Антон Чепилски

Пристигане на Централна гара

Пътешествието към Видин всъщност не започва от самата гара, а преди това. В Пловдив - един от най-старите и продължително населени градове в света, културна столица за 2019 г. за Европа, втори по големина в страната, както и индустриален център в България - е трудно човек да се придвижи от точка до точка след 21:00 часа, защото градски транспорт просто няма. Това важи за работните дни от седмицата, а през уикенда попадането на автобус от градския транспорт, независимо от часа, е все едно да хванете еднорог. За да се стигне докъдето и да е, човек трябва или да вземе такси, да се закара сам - с кола или колело, или да отиде пеша.

Ако не сте били вечерно време след 00:00 часа на Централната гара в Пловдив, то една от мистериите на живота е останала заключена за вас и е най-добре да си го причините поне веднъж. Какофонията от кънтящия звук на хъркащите бъдещи пътуващи и някои нещастници, които трябва да пренощуват на пейките там поради зла участ, комбинирано с възклицанията от почуда по цените на билет или на хора, търсещи точния за тях коловоз, е от време на време прекъсвана от дрезгавите и нетрезви монолози на някак намерили се на това магическо място индивиди в неделя сутрин.

"Аз не съм за София, в сърцето ми е само Ботев Пловдив...", повтаря един от тях, докато говори на въображаемия си телефон.

Магията се разваля единствено от живото включване на една дама по високоговорителите с неяснота в изказа, на която модерните мъмбъл рапъри биха завидели. Нейното съобщение оставя чувството, че важна информация трябва да стигне до малкия брой чакащи отвън, но за жалост единственото нещо, което става ясно, е, че някакъв влак е може би обвръзан някак си с Бургас. Дали това е влак заминаващ за крайморския град или пристигащ, не би било възможно да потвърдите без директно запитване до служител на БДЖ, а за това на кой коловоз или перон или в колко часа също биха били въпроси, отправени към небитието.

Иде ли? Дойде.

Моментът на истината - пристига композицията за първата отсечка от пътуването между Пловдив и София. Това е един скърпен от различни по вид и цвят вагони влак, който въпреки воплите за милост да бъде откаран на заслужен отдих в депото някак си успява да продължи още един ден. Визията и кънтежът, с които един такъв Франкенщайн на релси пристига на коловоза, не издават неговата крайна дестинация или функция. За това, ако не сте чест пътуващ по жп линиите, е нужно да се допитате до концентрирания и нарочно избягващ комуникацията с други живи същества и същевременно стараещ се да си придаде вид на нежелателно достъпен служител на БДЖ.

"Ами. Да. Това е влака", пояснява той с допълнение от многозначителен поглед, изпълнен с неприязън към това, че трябва да отговаря на такива въпроси толкова рано сутрин.

В ранните часове има малко хора на централна гара в Пловдив, но тези, които са там й придават интересен живот Фотограф : Антон Чепилски

Картинката не става много по-добра, щом човек влезе във влака. В някои от купетата липсва осветление, в други пък, ако опитате да отворите прозореца, той ще го приеме лично и ще се разбунтува, докато се откажете от решението да пуснете свеж въздух. Климатик дори в първа класа няма - това е технология, измислена много по-късно от периода, в който са сглобени вагоните на влаковете по българските релси.

Минавайки през дължината на вагона, човек може да попадне на интересни гледки - младежи, които играят белот и залагат цигари, семейства със спящи деца, единични пасажери, донесли си юргани и възглавници и заели цели купета все едно са се нанесли под наем. Навсякъде обаче купетата изглеждат така, сякаш не са били чистени от времето на Тодор Живков и са успели да съберат уханието на няколко генерации пушачи от "Шипка", през "Марлборо лайт" до каквото пушат децата днес. С едно тупкане по седалката можете да вдишате цялата история на прехода.

"До Видин, а", пита кондукторът на влака, "Пише ми го 9 часа и половина нещото", с една кратка въздишка, пълна със съпричастност той допълва: "Ми...,такова е".

В този момент сумракът отвън и умората отвътре най-вероятно биха ви надвили и вкарали в полусън, прекъсван на всеки няколко минути от лъкатушканията или неудобните ръбове на седалките до пристигането ви в София в 5:55 сутринта.

Начертай ми влак

Със скрибуцане и агонични възклицания влакът най-накрая успява да набие спирачките и да позволи на пътниците да слязат в София. Това, разбира се, не оставя най-приветливото и добро впечатление. Липсват индикации за посока изход, чрез които пътници да се ориентират, и е най-добре просто да се движите с тълпата. Но дори и така слизането в дебрите на гарата наостря сетивата за евентуална опасност със своята цветова гама от агресивно бледосиво до неодобряващо тъмносиво и мрачни субекти в ъглите.

Единствената информация, чрез което пътниците могат да се информират в подлеза за влаковите композиции, е скътана и блещукаща в една от празните витрини като технологичен призрак, надживял хората в това помещение.

След кратка пауза и отмора идва време за придвижване до влака за втората и последна част от пътуването София - Видин.

Тук също не минава без изненади. По разписание влакът за Видин трябва да е на коловоз 13-и. Там обаче се оказва една дълга композиция, преминаваща и към 13з, без никаква индикация металното туловище да е за две отделни пътешествия. Освен това таблата и в двете краища на коловоза (13и и 13з) оповестяват една и съща дестинация: 7:35 София - Видин. Човек в тази ситуация лесно може да си помисли, че влакът, колкото и абсурдно голям да е за това направление, е именно за това пътуване. Особено ако е в състояние на полусън и умора в този час и след среднощната епопея от Пловдив.

В този момент бихте могли да направите грубата грешка да влезете в един от вагоните по средата и да се унесете в сън. Защото в крайна сметка ще се събудите няколко часа по-късно... в София. Нужно е постоянно питане, оглеждане и пак питане, за да сте сигурни, че ще потеглите на север.

На път за най-крайната точка

Самото пътешествие до Видин е доста плавно. Пътниците са тихи и хрисими, често предпочитат просто да гледат през прозореца или да гледат филм на телефона, като същевременно зареждат устройството от контакта във вагона.

На гара Габровница не се спира, но бавното преминаване през нея е достатъчна да разбуни въображението Фотограф : Антон Чепилски

Колкото повече влакът отива на север, толкова повече се засилва едно чувство на празнота в света извън влака. Селищата все повече оредяват, а тези, които се виждат, са или изцяло пусти, или с шепа хора в тях. Това става особено осезаемо след Монтана, където изведнъж населението и селата драстично изчезват, заменени от безкрайното море от слънчогледови или царевични ниви. Гарите, през които влакът проправя своя път, са овехтели и опустели. Особено впечатление прави тази в Габровница - голяма и силна постройка, която с времето се е превърнала в призрачен музеен експонат на българските гари.

Рязък контраст на всичко това се явява гарата на Димово, която против всякакви очаквания е пълна с живот. Ведри представители на БДЖ със своите палки със зелено и червено плавно излизат и посрещат влака и след това го изпращат с усмихнато козируване.

Друга интересна спирка по пътя за Видин е и гарата на Жеглица. Директно пред самата гара и в разстояние от 5-10 метра в двете посоки от нея влакът претърпява наклоняване в горе-долу 20-30 градуса.

Това е и последното бележито нещо по пътя до крайната дестинация. С всяка минута започва да се забелязва все повече живот и селища в околността, а в далечината се разкрива и Дунава.

С пристигането във Видин трябва да бъде отбелязано, че най-добрата изненада за цялото пътуване се оказа и пунктуалността на влаковете. С изключение на кратко забавяне на навлизането в София от Пловдив влакът пристигна със 7 минути по-рано на крайната дестинация. Което, предвид досега описаните елементи, ми дава надежда, че с добра инвестиция в инфраструктурата, реклама за ползване и подобряване на условията това може да се превърне в един изключително добър начин за пътуване из страната.

За финал на това пътуване ще отбележа само автоматичния механизъм за затваряне на вратата на жп гарата във Видин, който е истинска инженерна мисъл от друго измерение - на връв за дръжката е вързана полупразна бутилка с вода, която в момента, в който пуснете дръжката затваря вратата с тежестта си.

Пристигането ви в крайречния град ще бъде по средата на деня, с достатъчно време да видите някоя или друга забележителност. Фотограф : Антон Чепилски