Пшеницата – новото оръжие на Русия срещу Украйна
Цената на фючърсите на пшеницата на Чикагската стокова борса се е повишила с 11%, след като Кремъл излезе от зърнената сделка и нанесе удари по украински пристанища
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- В резултат на споразумението Украйна успя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански продукти, включително 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница.
- Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели почти наполовина между март и юни.
- МВФ предупреди, че оттеглянето на Русия "влошава перспективите за продоволствената сигурност и рискува да увеличи глобалната инфлация на храните, особено за страните с ниски доходи".
Русия използва без успех природния газ като оръжие срещу Европа, след като нахлу в Украйна през миналата година, а сега се опитва да направи същото с най-важната основна храна в света - пшеницата. Кремъл напусна трудно договорената зърнена сделка с ООН и Турция за износ на зърнени култури и селскостопански стоки от Украйна. Войските на Путин атакуваха украинските пристанища, като целта е да бъдат ударени силози за зърно и инфраструктура и това да затрудни износа на селскостопанска продукция. При ударите изгоряха десетки хиляди тона зърно, засегнати са кейове и терминали. Kernel, най-големият производител на слънчоглед в Украйна, заяви, че отстраняването на щетите по инфраструктурата за съхранение и обработка на зърно може да отнеме една година.
Ефектът върху пазарите
За останалата част от света ситуацията започва да става обезпокоителна. Цената на фючърсите на пшеницата на Чикагската стокова борса се е повишила с 11% от ранните часове на 17 юли, когато Русия заяви, че няма да поднови едногодишната сделка, позволяваща на кораби, превозващи украински хранителни продукти за износ, да преминават през Черно море. Изглежда, че този риск е бил включен в цената. Оплаквайки се, че западните санкции са ограничили собствения ѝ износ на храни, Русия от месеци бави пропускането на кораби, като доставките на зърно от Украйна са намалели почти наполовина между март и юни. Но ракетните удари извадиха пазарите от летаргията им.
Внезапната реакция се дължи отчасти на разочарование. За 12-те месеца на действие на сделката бяха изнесени около 33 млн. тона украинско зърно и маслодайни култури, което помогна да се предотврати световна продоволствена криза. Това допринесе за понижаване на цените на пшеницата през май 2023 г. до най-ниското ниво от близо две години и половина.
Имаше надежди, че Украйна ще продължи да изнася през Черно море или с помощта на турския флот, или като предостави на търговските превозвачи застраховка срещу военни рискове, казва пред The Economist Джо Глаубер от мозъчния тръст IFPRI. Последните удари на Русия и нейното съобщение от 19 юли, че ще третира всички кораби, пътуващи към черноморските пристанища на Украйна, като военна заплаха, на практика сложиха край на този оптимизъм.
Износ по суша
Киев все още може да изнася известно количество зърно. От началото на войната страната и нейните съюзници работят усилено за разширяване на транспортните алтернативи. По сухопътни и речни маршрути през Европа вече могат да се превозват до 3.5 млн. тона месечно, като през юни по тези маршрути са поели 3 млн. от общо изнесените от Украйна 5 млн. тона.
Но те не могат да заместят напълно морската търговия и са по-скъпи. Освен това рискуват да изострят напрежението между Украйна и източноевропейските ѝ съседи, които твърдят, че пренасищането със зърно е довело до срив на цените на вътрешните им пазари. На 19 юли Полша и още четири държави от ЕС, включително България, поискаха от Европейската комисия да продължи да ограничава вноса на украинско зърно (за първи път тя направи това през май). Украинският президент Володимир Зеленски се обяви против удължаването на забраната за вноса по суша на украинска земеделска продукция в ЕС след 15 септември.
Американското министерство на земеделието изчислява, че комбинираният износ на царевица и пшеница от Украйна ще достигне 30 млн. тона през този сезон, което е с една трета по-малко, отколкото през 2021-2022 г.
Щетите за Украйна
Украйна традиционно държи около 10% от световния износ на пшеница и 10-15% от износа на царевица. В условията на война тя загуби значителна част от доставките. Световните запаси от царевица започнаха сезон 2021/2022 г. на шестгодишно дъно и затова нахлуването на Русия в Украйна доведе до значителен скок в цените. Оттогава рязкото увеличение на износа от Бразилия помогна за нарастване на доставките заедно с повторното отваряне на украинския черноморски коридор през юли миналата година, отбелязва Reuters.
В резултат на споразумението Украйна успя да изнесе 32.9 млн. тона селскостопански продукти, включително 16.9 млн. тона царевица и 8.9 млн. тона пшеница. Преди началото на войната експортът на Украйна беше около 25-30 млн. тона царевица годишно, предимно през Черно море, и 16-21 млн. тона пшеница.
Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че световните запаси от царевица до края на сезон 2023-2024 г. ще бъдат на петгодишен връх. Световните запаси от пшеница обаче са по-ограничени и се очаква да бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 г., сочат данните на американското ведомство.
Добрата новина е, че доставките на пшеница от Канада се възстановяват след опустошителните суши през последните години. Международната търговия с двете зърнени култури се очаква да достигне почти рекордни нива през 2023-2024 г. Въпреки последните повишения цените и на двете зърнени култури остават на довоенните нива.
Най-голямото притеснение - продоволствената сигурност
Преустановяването на сделката означава, че основната артерия за глобален износ на храни е прекъсната, обясняват от Световната програма по прехраната (WFP). WFP твърди, че в повече от 70 страни вече има голям брой гладуващи, много от които в Африка. "Това ще затрудни значително способността ни да изхранваме гладуващите", заявява Майкъл Дънфорд, директор на организацията за Източна Африка. Според него в региона вече има 80 млн. души, които изпитват остра продоволствена несигурност. Това се дължи на редица фактори, включително конфликти, климатични промени, икономически сътресения и последиците от ковид-19. Спирането на инициативата само ще влоши и без това тежкото положение.
Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че оттеглянето на Русия "влошава перспективите за продоволствената сигурност и рискува да увеличи глобалната инфлация на храните, особено за страните с ниски доходи".
Според сайта на германското външно министерство около 350 млн. души по света са засегнати от остър глад. Министерството цитира данни, според които всеки един процент увеличение на цените на хранителните продукти води до абсолютна бедност за още един милион души. И отбелязва, че в един момент миналата година цените на зърното са се повишили с 23%.
Русия и преди се е оплаквала, че сделката не е помогнала зърното да достигне до бедните страни, отбелязвайки как по-голямата част от износа на Украйна е отишла в Китай и страни извън Африка.
Концентрация при износителите
Блокадата на Украйна от страна на Русия допълнително ще концентрира доставките сред няколко големи износителя. Това важи с особена сила за царевицата, където Бразилия от незначителен доставчик преди 2000 г. се очаква да осигурява над 30% от световния износ през 2022-2023 г., отбелязва Алексис Елендер от фирмата за данни Kpler.
Но това се отнася и за пшеницата, където петте най-големи износителя - САЩ, Австралия, Канада, ЕС и Русия - имат общ пазарен дял 70%.
Експертите обръщат внимание, че по-голямата концентрация на предлагането прави пазара по-уязвим към бъдещи сътресения. Сухото време вече води до намаляване на производството в Аржентина, Канада и ЕС, а горещините също заплашват американския Среден запад. По-малкият износ от тези страни може да бъде частично компенсиран от по-големите доставки от Русия, чийто дял на износа на пшеница може да достигне 22% през този сезон. Този вариант обаче не е устойчив - западните търговци избягват да правят сделки с руско зърно, а Украйна на свой ред заяви, че ще третира всички руски кораби като мишени, което прави тази търговия още по-опасна.
Очакванията са търсенето на зърно да нарасне, защото вероятно САЩ ще избегнат рецесия, а вносът на селскостопански храни в Китай се възстановява. Войната и по-скъпите маршрути вероятно ще обезкуражат украинските фермери да сеят зърнени култури, което означава, че износът им може да бъде трайно ограничен. Бомбардировките на Русия все още не са подпалили световните пазари на пшеница, но ги направиха много по-чувствителни.
България няма проблем с украинското зърно
Пет страни - България, Словакия, Унгария, Полша и Румъния, настояват ЕС да удължи забраната за внос на зърно от Украйна. Предстои искането да се внесе в Европейската комисия и тя да се произнесе окончателно, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.По думите му България има проблем само с три продукта от Украйна - слънчоглед, слънчогледово нерафинирано масло и сухо мляко. Ние нямаме проблем с пшеница, царевица, ечемик, добави министърът. Той обясни, че българският слънчоглед залежава в складовете, а сухото мляко, което влиза на много ниска цена от Украйна, сваля цените на българското мляко и то вече е под себестойност.
Министърът обясни, че след като Украйна не може повече да изнася по море своите наличности от зърнени култури, това трябва да стане по суша, през така наречените коридори на солидарността. В същото време българската инфраструктура не е в състояние да поеме такъв интензивен трафик. Пристанищата ни във Варна и Бургас нямат капацитет да натоварят такова количество, посочи Вътев. Затова ще се търси съдействие от Гърция и Хърватия да се ползват техни пристанища.
2 коментара
Не си ли четете текстовете или кой каквото намери да препише?
Тук се прави констатацията: "Русия използва без успех природния газ като оръжие срещу Европа..."
А тук се твърди обратното:
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2023/07/22/4510247_novatek_e_na_put_da_izmesti_gazprom_kato_osnoven/
Смятам, че от време на време трабва да се казва и истината. Иначе с пословичното неглижиране на фактите рискуваме да се заселим за постоянно в страната на пропагандата.
Както при всяка сделка, и при тази през юни м.г. страните си поставиха условията и се договориха:
а) РФ се ангажира да осигури безопасен морски коридор за износ на украинско зърно;
б) ООН се задължи да съдейства:
- да свърже Росселхозбанк към SWIFT, за да се осъществяват плащания по реципрочния износ на руско зърно и торове,
- да вдигне забраната руски кораби със зърно да акостират в пристанища и да бъдат обслужвани,
- да могат да бъдат застраховани;
- за възстановяване на амонякопровода Толияти - Одеса.
РФ в продължение на цяла година осигури резпроблемно преминаване на корабите с 32.9 млн тона украинско зърно през зоната на бойни действия, но абсолютно нищо от задълженията, поети от отсрещната страна не беше направено. НИЩО!
Затова на вчерашното заседание на СС на ООН по темата РФ за пореден път заяви, че:
а) е готова да се върне в зърнената сделка единствено при изпълнение на договореното при сключването ѝ през юни 2022 г, ;
б) ООН не е в състояние да изпълни обещанията си по гаранциите на руските искания, затова не смята, че от поредните декларации на Гутериш ще произтече нещо различно и изчаква реални действия;
в) корабите, плаващи към украински пристанища, ще бъдат разглеждани като превозващи военни товари и ще са потенциален обект на атака.
От всичко казано на заседанието на СС на ООН е видно, че в досегашния си вид зърнената сделка е мъртва, тъй като Западът не се гласи да изпълни руските искания от още първоначалното ѝ стартиране през 2022 г.
И две теми за размисъл за тези, които още могат да мислят:
1. Какво се цели с нагнетяването на внушението, че неподновяването от руска страна на съгласието си за морския транспорт на украинско зърно води до глад в света, а в същото време ЕС забранява алтернативния сухоземен транзит на украинското зърно през Полша, Румъния, България, Унгария и Словакия?
2. Какъв е критерият за "гладуващи страни", защото от данните в доклада на ООН за резултатите от едногодишния морски износ на украинско зърно става много видно, че от него в Китай и ЕС са отишло 58%, а в действително нуждаещи се страни - едва 2,8%. Излиза, че богатите Испания, Холандия и Италия са препълнили хамбарите си за сметка на бедните Мали, Судан, Етиопия, Йемен и пр.
Фактите!
Фактите са смъртоносната инжекция за пропагандата...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.