🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Войната | Всички гледат към Китай, след като Русия излезе от зърнената сделка

Пекин също се възползва от споразумението и Западът се надява да окаже натиск на Кремъл

Украйна е един от най-големите износители на пшеница, царевица, слънчогледово семе и растително масло в света. По данни на ООН тя е изнесла 32.9 млн. тона зърно и други храни в рамките на инициативата.
Украйна е един от най-големите износители на пшеница, царевица, слънчогледово семе и растително масло в света. По данни на ООН тя е изнесла 32.9 млн. тона зърно и други храни в рамките на инициативата.
Украйна е един от най-големите износители на пшеница, царевица, слънчогледово семе и растително масло в света. По данни на ООН тя е изнесла 32.9 млн. тона зърно и други храни в рамките на инициативата.
Украйна е един от най-големите износители на пшеница, царевица, слънчогледово семе и растително масло в света. По данни на ООН тя е изнесла 32.9 млн. тона зърно и други храни в рамките на инициативата.
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Американски и украински представители се надяват, че Русия може да се присъедини отново към споразумението, след като Москва поиска повече отстъпки, за да осигури собствения си износ на храни и селскостопански продукти.
  • През последните години Китай все повече се обръща към Украйна като доставчик на зърно и други ключови храни.
  • Украйна е готова да възобнови доставките, ако ООН и Турция се съгласят.

Западните държави се надяват Китай да окаже натиск върху Русия да се върне към ключовото световно споразумение за продоволствена сигурност, след като Кремъл официално се оттегли от него в понеделник, няколко часа след като серия от взривове блокира стратегически важния Керченски мост, който свързва анексирания от Путин Кримски полуостров и руския регион Краснодарски край. Черноморската зърнена сделка, която позволи доставките на храни от Украйна да достигнат до световните пазари, служи като важен спасителен пояс за бедните страни в Африка и Близкия изток, борещи се със сушата и глада.

Но през последните години Китай все повече се обръща към Украйна като доставчик на зърно и други ключови храни. Пекин се възползва от дипломатическото споразумение, което за пръв път беше постигнато с посредничеството на ООН и Турция преди една година и беше удължавано няколко пъти.

Първоначалното споразумение позволи на Украйна да възобнови износа на милиони тонове зърно. Според данните на Организацията по прехрана и земеделие цените на хранителните продукти са спаднали с над 23% от пика им през март 2022 г. Споразумението позволи жизненоважни хранителни продукти да бъдат изнасяни от украинските пристанища за 45 държави на три континента, съобщи ООН.

Сега западните представители очакват китайското правителство, един от най-влиятелните съюзници на Русия, да ги подтикне да се върнат на масата за преговори, нещо, което Москва не изключва, пише в анализ Politico.

Американските и украинските служители се опасяват, че Москва иска да удари зависимата в определена степен от селското стопанство икономика на Украйна и потенциално да вкара реколтата от пшеница през 2023 г. в капана на блокадата. Но както украински, така и американски представители все още се надяват, че Русия може да се присъедини отново към споразумението, след като Москва поиска повече отстъпки, за да осигури собствения си износ на храни и селскостопански продукти. Американските официални лица отдавна отхвърлят руските твърдения, че американските санкции пречат на износа им на храни, като твърдят, че войната на Москва е в основата на проблема.

"Надявам се, че [Пекин] ще даде някакъв сигнал", за да насърчи Русия да се присъедини отново към споразумението, заяви украински служител, който не желае името му да бъде цитирано.

Заплахите не са от вчера

Западните служители, включително тези от администрацията на американския президент Джо Байдън, не бяха изненадани от хода на Кремъл да се оттегли от Черноморската инициатива за зърно. От месеци руските официални лица заплашват да се откажат от споразумението, ако не получат повече отстъпки, включително повторно приемане на управляваната от руското правителство селскостопанска банка в световната система за финансови разплащания SWIFT. Москва отправи искания и за рестартиране на ключов руски тръбопровод за амоняк на украинска територия. Този ход получи смесени реакции от Вашингтон, тъй като ще осигури на Москва нов паричен приток.

Въпреки това дългоочакваният ход за излизане от зърнената сделка предизвика възмущение във Вашингтон и бедните страни, които разчитат на дипломатическото споразумение за доставки на жизненоважни храни.

Държавният секретар Антъни Блинкен заяви: "Надявам се, че всяка страна следи това много внимателно. Те ще видят, че Русия е отговорна за това, че отказва храна на хора, които отчаяно се нуждаят от нея по целия свят."

Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, нарече стъпката на Русия "военен акт на агресия" и отбеляза, че Съединените щати вече са свидетели на повишаване на световните цени на пшеницата, царевицата и соята. "Призоваваме правителството на Русия незабавно да отмени решението си", добави той.

"Определено ще станем свидетели на задълбочаване на уязвимостта на населението в Източна Африка, което вече е в продоволствена несигурност", отбеляза Шашват Сараф, регионален директор за извънредни ситуации на Международния комитет за спасяване, базиран в Кения. Регионът е все по-зависим от вноса на храни на фона на продължаващата суша и последиците от пандемията.

Някои международни агенции за помощ отбелязаха, че сделката за зърното е само една част от глобалния пъзел на продоволствената сигурност.

"Макар че тази сделка за зърно изигра роля за успокояване на рязко покачващите се цени на храните, тя не е панацея за световния глад", заяви Хана Сааринен от британската благотворителна организация за борба с бедността Oxfam.

В допълнение към осигуряването на някои ключови хранителни доставки за гладуващото население представителите на администрацията на Байдън твърдят, че една от най-големите ползи от Черноморското споразумение за зърното е, че то значително е спомогнало за стабилизирането на цените на храните по света. Новата пазарна нестабилност след стъпката на Русия да се откаже от споразумението идва в момент, когато Байдън се опитва да успокои опасенията на избирателите си относно икономиката и упорито високите цени на хранителните продукти, докато подготвя кандидатурата си за преизбиране през 2024 г.

Министърът на инфраструктурата на Украйна призова в понеделник сделката да продължи дори и без спазването ѝ от страна на Русия, като Турция и ООН предоставят ключови гаранции за сигурност. Но според украински служител, пожелал анонимност, не изглежда турският президент Реджеп Тайип Ердоган да е готов да провокира Москва, като се опита да осигури безопасно преминаване на кораби от украинските черноморски пристанища до Истанбул без благословията на Москва.

Но без съгласието на Русия въпросът за сигурността в Черно море е основна грижа за корабните компании и за по-голямата сигурност в региона.

Последиците от решението на Кремъл

Украйна е един от най-големите износители на пшеница, царевица, слънчогледово семе и растително масло в света. По данни на ООН тя е изнесла 32.9 млн. тона зърно и други храни в рамките на инициативата. По силата на споразумението на корабите се разрешава да преминават покрай руските военни кораби, които не позволяват на други плавателни съдове да използват пристанищата на Украйна от началото на войната с Русия. Корабите се проверяват край бреговете на Истанбул, отчасти за да се гарантира, че не пренасят оръжия.

Последиците от спряната сделка за зърно бързо се проявиха на пазарите на пшеница. Фючърсите на пшеницата в Чикагската стокова борса, които са барометър за световните цени, за кратко скочиха с над 4%, тъй като ходът на Кремъл застраши ключов търговски път за зърно от Украйна към световните пазари. По-късно цените се понижиха с повече от 1% за деня.

Решението на Русия, изглежда, е част от по-широкообхватни усилия на Путин да си възвърне авторитета след неуспешния бунт на наемническата група "Вагнер", казва пред The New York Times Тимъти Аш, старши стратег в BlueBay Asset Management в Лондон и експерт по Русия и Украйна.

"Това ще навреди на конкретни държави, зависещи от този износ", каза Аш. Но освен това "то показва колко слаб е Путин след бунта на "Вагнер".

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Москва е нарушила споразумението си с ООН и с турския президент Реджеп Ердоган, а не с неговата страна, като се има предвид, че Украйна е сключила отделно споразумение с двата посредника за зърното. Украйна е готова да възобнови доставките, ако ООН и Турция се съгласят.

Москва атакува украински пристанища

В нощта след като Русия се оттегли от сделката за зърно, руските въоръжени сили атакуваха пристанищната инфраструктура в Одеса и Николаев. Командването на Група ВСУ "Юг" твърди, че всички ракети са свалени, но пристанищната инфраструктура е повредена от отломки. Руските провоенни канали пишат, че в украинските пристанища са поразени шест цели, включително склад за гориво. Ракетните удари по Одеса са първите от 14 юни насам, като тогава пристанищата не са били специални цели. Не е ясно дали това е част от обещания от президента Путин отговор на експлозията на Кримския мост.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    b.davidkov avatar :-?
    masay
    • + 2

    Защо не се говори в статията, че България, Полша, Румъния, Унгария и Словакия едностранно искат удължаване на забраната за внос на украинско зърно?

    Нередност?
  • 3
    weiss avatar :-P
    Weiss
    • + 1

    Гледам, на редакцията пак не е харесал коментара на Доктора, и са го изтрили, като са оставили празно място в поредността, а в кешето си стои даже началото на написаното. Австро-унгарската цензура е работела по-добре от вас, съдейки по класиците....

    Нередност?
  • 4
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • + 2

    С изненада откривам, че коментарът ми е изтрит. Просто ей тъй. На някого нещо в цифрите не му е харесало и е предпочел да кара без конкуренция.
    Всъщност конкурент в този смисъл е докладът на ООН.
    Копирам изтрития си коментар:

    "3347 прочитания без никакъв интерес към начина, по който е осветлена темата...
    А начинът е пределно странен, защото единствената цифра в обзора е една година - 2024...

    Хайде да започнем да четем цифри (които горе странно защо отсъстват!) и да мислим!

    Обидно е Капитал дотолкова да подценява сериозната си публика, че да жонглира с по 2-3 опорки, които при това не може да обясни достатъчно логично, а с едната обяснявя другата, пък третата е за апотеоз...

    Според статистиката на ООН за изминалата година, през трите си черноморски пристанища Украина е изнесла 32.9 млн. т. зърно, от които 17 млн.т царевица, 9 млн.т.пшеница, 2 млн. т кюспе и пр.
    По страни:
    Китай - 8 млн.т;
    Испания - 6 млн.т;
    Турция - 3,2 млн.т;
    Италия - 2,1 млн.т;
    Холандия - 2 млн.т,
    Египет - 1,6 млн.т,
    Бангладеж -1,1 млн.т,
    други 38 страни с общо 9 млн т.
    От сметките излиза, че богатият Запад е придобил 53% от украинското зърно, Китай - 24%, а за "гладуващите страни" е останало ....2,6%.

    Тъжната истина в цифри.

    И тъй като срещу цифрите нищо не може да се каже - все пак от доклад на ООН са, в горната статийка няма и една-единствена цифричка! Наблегнато е на заклинанията...Отново.

    Набатът, че заради неподновяването на сделката "светът ще гладува" е също толкова глупав. С 2,6% ли?
    Малко цифри и за сухопътния износ на украинско зърно през Румъния и Полша. След въведените от ЕС ограничения износът спада от средно за денонощие 52 хил т на 22,5 хил.т. Цените на зърното скочиха ли нагоре? Светът замря ли в очакване на глад? Не. Изобщо.

    Не знам дали авторът или редактор чете текста преди да го прати за печат, но буди недоумение нелогичността на съждението как ще се продължи зърнената сделка без единствения гарант на безопасността ѝ - Русия?!
    Моля авторът да опита да обясни това си хрумване.

    Защото от 24.00 ч на 17 юли териториалните води на Украина отново станаха "зона на бойни действия".

    Много моля да се назове макар и една-единствено застрахователна компания, която ще застрахова кораб, товара му и екипажа за курс в зона на бойни действия?!

    В този смисъл ми е много неудобно да напомня на издателите на Иконо, че се рекламират като "водеща ИКОНОМИЧЕСКА медиа".
    Всъщност са недобре звучащ пропаганден хор.

    За мое огромно съжаление.

    Нередност?
  • 5
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    Има нещо, за което никой не говори. Разширяващото се използване на морски дронове в Черно море. За сега Украйна е водеща с трето поколение морски дронове, но ако нещо трябва да ни е научила войната на североизток досега е, че руснаците имат способността да наваксват при оръжията .

    http://www.hisutton.com/New-Ukraine-Maritime-Drone.html

    https://mezha.media/en/2023/04/28/toloka-a-ukrainian-autonomous-underwater-drone-with-a-range-of-up-to-2-000-km/

    И за нас няма значение откъде ще е трансферът на технологии ( апропо руснаците имат опит при разработването на големи морски дронове за Северният ледовит океан).

    В този смисъл морската блокада на Украйна по море най-вероятно ще бъде първо с подводници и после с дронове, тъй като корабите са лесни за атака с ракети от брега и от дронове.

    https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-ukraine-tried-attack-russian-ship-near-major-gas-pipelines-black-sea-2023-06-11/

    https://www.theguardian.com/world/2023/jul/20/russia-may-attack-civilian-ships-in-black-sea-and-blame-ukraine-us-warns

    Та въпросите са три:
    1. Каква е българската програма за разработка на военни морски дронове? Или ще купуваме украински?
    2. Каква е стратегията и с каквии технологии ще пазим нашата акватория? и
    3. Как ще охраняваме товарните ни кораби?

    Нередност?
Нов коментар