Свят

Войната в Украйна се отрази сериозно на производството на торове

Минни компании навлизат в бранша заради нарастващото търсене

Нарастващата нужда от производството на торове кара дори минни компании да навлязат в сектора

Тодор Шишков

Нарастващата нужда от производството на торове кара дори минни компании да навлязат в сектора © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Жизненоважната роля на минералните торове в производството на храни излезе на преден план след началото на руската инвазия в Украйна. Цените на поташа и фосфатните скали скочиха след началото на войната през февруари миналата година, което накара политиците и бизнесът да обърнат повече внимание на сектора.

Русия и Беларус отговарят за 40% от световното производство на поташ, като санкциите срещу двете държави създадоха очаквания за рязък скок в котировките на торовете. Това доведе до ситуация, в която нарасна желанието за намиране на алтернативен източник на доставки.

"По това време получавахме обаждания от цял свят, не само клиенти, но и правителства, загрижени за стабилните доставки на поташ", казва пред Financial Times Крис Рейнолдс, ръководещ производството на поташ в Nutrien, най-големия производител в света. "Те наистина умоляваха производителите на поташ да увеличат доставките", добавя той. Поташът и фосфатът са важни хранителни вещества за културите: поташът е източник на калий, който помага на култури като царевицата и соя да увеличат добива. Фосфатната скала осигурява фосфор на растенията. Тези две съединения заедно с азота са в основата на съвременните торове.

Увеличаването на производството обаче не е толкова лесна задача. То е съсредоточено само в няколко компании - канадската Nutrien, американската Mosaic, Belaruskali от Беларус и руската Uralkali. Заедно четирите предприятие представляват повече от половината от световното предлагане.

Именно това е причината минни компании да решат да навлязат в бизнеса с торове. BHP, най-голямата минна компания в света, започна разработването на калиева мина Jansen на стойност 5.7 млрд. долара в Канада. Това дори е най-големият нов проект на компанията, одобрен през последното десетилетие.

Друг гигант в процес на навлизане на пазара е Anglo American, която разработва мината Woodsmith в Северна Англия. По данни на компанията проектът е за 6.1 млрд. долара. Очаква се тя да произвежда нов вид богат на калий тор - полихалит. Мината се очаква за заработи през 2027 г.

"Има наистина добра логика минните компании да навлязат в производството на торове", смята Тим Чейн, ръководител на отдела за земеделие и торове в Argus. "Това е индустрия, която ще съществува завинаги... Това дава някаква стойност за диверсификация", добави той пред FT. В исторически план цената на хранителните вещества за културите има малка връзка с други добивани суровини като желязна руда или мед. По този начин торовият бизнес е добра възможност за диверсификация, особено във време, в което традиционният минен бизнес става все по-непопулярен.

За други видове добивани минерали като фосфатните скали войната в Украйна оказва по-малко въздействие, но енергийният преход може да има много по-голям ефект. Фосфатната скала, която се добива главно в Мароко, Китай, САЩ и Русия, се използва не само в производството на торове, но също така е ключова суровина за все по-популярен тип батерия за електрически превозни средства. Очаква се тези батерии, известни като литиево-железен фосфат (LFP), да увеличат търсенето на фосфатни скали с 4% до края на това десетилетие.

Перспективите за добивните компании за торове до голяма степен обаче ще зависят от новите правителствени политики, които може да ги класифицират като критични минерали. Това би направило възможно получаването на данъчни облекчения и субсидии, за да се помогне на индустрията да се развива. За момента няма голям напредък по законопроекта на САЩ, който се стреми да направи поташа и фосфатните скали като критични минерали. Въпреки това надеждата, че торовете ще попаднат в тази категория, остава, а инвестициите надали скоро ще приключат.