Многото лица на орбанизма

Но ЕС все още не е проумял как да действа спрямо него. Съюзът замрази финансиране за милиарди евро за Унгария заради спор за върховенството на закона по време на управлението на Орбан, който се харесва на консервативните гласоподаватели, тъй като се представя за защитник на националните интереси. Както обобщава европейският Politico обаче: "Тояги, моркови, заплахи, съдебни действия - всяка мярка изглежда, че няма успех, като прави Орбан само още по-решителен."

Защитник на нелибералната демокрация

Орбан въплъщава подема на нелибералната политика в Европа. "Либералната демокрация не може да остане глобално конкурентна", заяви той през 2014 г. Откакто си възвърна поста през 2010 г. и бе преизбран с удобна преднина през 2022 г., унгарският премиер е фактор на политическата сцена. И това не се отнася само за неговата страна, а и за ЕС, където опитва да спъва различни инициативи на Брюксел - санкциите срещу Кремъл, реформата на корпоративния данък, европейския бюджет, върховенството на закона и други.

Политиката му е комбинация от яростна защита на националния суверенитет със силно недоверие към европейското управляващо статукво, съчетано с прокремълски и пропекински маневри, когато това е в негова изгода. Орбан е икономически популист, желаещ силна роля на държавата, както и социален консерватор. Често говори за "християнските ценности" и критикува "корупцията и насилието" в западните общества. Гневът му е насочен срещу "либералните елити", "продажните медии", "тиранията на политическата коректност" и "чуждите агенти" (тоест неправителствените организации). Според анализ на European Center for Populism Studies той говори на "неоконсервативен политически език", включващ лесно разбираеми формулировки и референции към непреходни морални ценности, които контрастират рязко на по-скоро технократския дискурс на унгарската левица.

Орбанизмът прилича на други "изми", които процъфтяват на ръба на Европа - путинизма в Русия и ердоганизма в Турция. Като разновидността на унгарския премиер е малко по-различна - той не е напълно авторитарен и все пак се придържа в широк смисъл към нормите на ЕС. Но както при Путин и Ердоган, неговият безкомпромисен подход към опонентите у дома и в чужбина подсилва позициите в страната му.

Политическите амбиции на Орбан надскачат унгарските граници. През август тази година той използва откриването в Будапеща на Световното първенство по лека атлетика, за да проведе поредица от дипломатически срещи с "приятелски" и "близки" световни лидери, сред които президентите на Турция, Сърбия, Азербайджан, Киргизстан и Туркменистан. Което бе разчетено от анализаторите като знак, че Унгария продължава да клони към източната сфера на влияние. През септември пък Орбан бе в компанията на проруски политици, консервативни мислители, религиозни организации и крайноконсервативни групи (плюс президента Румен Радев) на форум, наречен "Семейството е ключът към сигурността", който се състоя в Будапеща.

"Орбан не само играе такава роля пред обществото, но той е и с частично идеологическа нагласа, както и с прагматично мислене. Той не се преструва, че е антилиберален, а през годините наистина направи обратен завой и наистина вярва в мажоритарното управление, в което един човек трябва да има много важно историческо значение. Унгарският премиер иска да бъде съществен политически играч на глобалната сцена и смята, че може да се заиграва както с Брюксел, така и с Москва, получавайки пари от европейския бюджет и вземайки евтина енергия от Русия и от други източни държави. Той пренебрегва всички морални притеснения относно източните диктатури и мисли, че може да изгради един вид суверенна унгарска политика. Освен това използва своите т.нар. източни връзки, за да противостои на това, което възприема като брюкселско влияние", казва пред "Капитал" Ищван Хегедуш, бивш депутат от управляващата партия "Фидес", сега председател на неправителствената организация Hungarian Europe Society. Според него политическото намерение на Орбан е да сформира много силна крайнодясна популистка и евроскептична група на европейско равнище, например в Европейския парламент след изборите догодина. Но не е ясно дали ще успее, защото сред този тип формации в страните членки има значителни противоречия. "След парламентарния вот в Полша той вече няма истински поддръжници там. Може би новото словашко правителство на Роберт Фицо ще му бъде съюзник, но още нищо не е ясно", твърди Хегедуш.

От прозападен демократ до пълната противоположност

Орбан изигра силна поддържаща роля в изтласкването на комунизма от Европа. "Комунизмът отне нашето бъдеще", заяви той през 1989 г. По това време той е прозападен демократ, който подкрепя свободния пазар и участва в сформирането на младежко движение, наречено "Съюз на младите демократи" ("Фидес"). Днес унгарският премиер е пълната противоположност на младежките си години. "Бунтовникът от малкия град помогна за събарянето на Берлинската стена. Сега строи други стени", пише Politico.

В началото "Фидес" е ориентирана към печелене на гласовете на прогресивните градски младежи и на интелигенцията. Но няколко години по-късно Орбан насочва партията рязко надясно, както и променя електората й - от симпатизанти в градовете към поддръжници в консервативната провинция. "През 1994 г. дясното в Унгария се намира в много лошо състояние, което създава възможност за "Фидес" да стане либерална формация, отворена към десните и консервативните ценности. През втората половина на 90-те години на миналия век нови политици се появиха в партията, включително много умерени консерватори от унгарската провинция, както и други консерватори - десни градски политици, намерили нов дом след опустошителната загуба на първото консервативно правителство през 1994 г.", посочва журналистът Гелерт Райчани в своя анализ Orbanist Politics and Philosophy from a Historical Perspective. По думите му тази нова класа от политици, присъединили се към вече установена партия, са станали все по-зависими от персоналните решения на Орбан, чието лидерство е безспорно до ден днешен.

Райчани допълва, че с течение на времето унгарският премиер е смесил консервативните ценности с популярни национални политики и успешна масова комуникация. Със своята ребрандирана формация Орбан печели премиерски мандат от 1998 г. до 2002 г., след което осем години е в опозиция, а през 2010 г. се завръща на власт.

Ищван Хегедуш споделя от собствена перспектива как е протекла промяната във "Фидес": "Напуснах партията преди 30 години, през 1994 г. Преди тя беше либерална, но започна да се придвижва надясно и да става все по-консервативна под ръководството на Орбан. Тези, които настояваха за либерални позиции, стигнаха до вътрешни противоречия с "орбанистите" и напуснахме, когато тази трансформация в крайна сметка се случи и ние не можахме да я спрем. По-късно "Фидес" стана дори по-консервативна, а накрая и популистка. Същевременно Орбан се превърна в полуавторитарен лидер на "Фидес", придвижвайки се към консервативни позиции по отношение на културните теми, въпросите относно идентичността и геополитическите проблеми. Тридесет години по-късно той стана антиелитите, антистатуквото, анти-западното влияние, анти-ЕС. Тоест почти всичко се промени и сега той е много силен представител на екстремисткия десен популизъм."

Защо го харесват консерваторите в САЩ

Европейските лидери опитват да изолират Орбан. Но той стана изненадващият любимец на американските консерватори. Аутсайдер сред ръководителите на Западна Европа, унгарският премиер се радва на легитимността, която идва от важни покани като тази през 2022 г. да говори в Тексас на Conservative Political Action Conference (CPAC) - годишна политическа конференция на консервативни активисти и избрани държавни служители в САЩ. Там той каза, че "трябва да си върнем институциите във Вашингтон и в Брюксел".

Докато останалите лидери в ЕС говорят за "общи европейски ценности", Орбан подкопава съдебната независимост и отклонява Будапеща от демократичния курс Източник: Reuters

Според материал на Елизабет Зерофски в The New York Times Орбан се харесва на католическите интелектуалци, които смятат, че той е създал идеалната културно консервативна католическа държава във време на социални сътресения и пълзяща секуларизация. Но на по-широко равнище, за лидери като Доналд Тръмп, който се срещна в своя голф клуб с Орбан преди провеждането на CPAC, важна е способността на унгарския премиер да "разстройва либералите".

Същевременно лидерът на "Фидес", изглежда, залага на връщането на Тръмп в Белия дом през 2024 г. Ким Лейн Шепеле, професор по международни отношения в Princeton University, твърди, че Орбан на практика "предлага себе си и страната си като съюзник на Републиканската партия срещу настоящата администрация, а не като съюзник на САЩ срещу общите врагове".

Накратко - унгарският премиер представлява пример какво може да постигне десният популизъм. "Будапеща дава на американските консерватори модел за една християнска и етно-националистическа държава с ограничени мерки за упражняване на контрол над управляващите, където една партия винаги побеждава, но която все пак изглежда като да спазва нормите на демокрацията", обобщава сп. Economist. Дано САЩ се окажат по-устойчиви на орбанизма от Унгария.