Свят

Евроизборите: ЕС пуска десен мигач

Европа застава пред урните през юни. Очаквайте нов сблъсък между центристи и популисти

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Стенли Пигнал - колумнист в рубриката Charlemagne

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Изборите в Европа, ако перифразираме Марк Твен, не се повтарят, но се римуват. От Германия, през Италия до Словакия те следват позната закономерност. Центристките партии, които държат властта от десетилетия, все по-често се изправят срещу крайнодесни съперници, които преди се считаха за политически играчи "под чертата".

Това ще се случи и на 9 юни, когато се провеждат изборите за Европейски парламент в 27-те държави - членки на ЕС. Националистически партии с най-различни нюанси ще постигнат добри резултати, но центристите вероятно ще удържат. Разумните политики, които идват от Брюксел по отношение на всичко - от подкрепата за Украйна до намаляването на въглеродните емисии, би трябвало да се запазят (в голяма степен) непроменени след обичайната битка за ръководните постове в ЕС.

От Лисабон до Хелзинки предварителните проучвания показват, че дясноцентристкото обединение (известно като Европейската народна партия или ЕНП) отново би трябвало да се окаже най-големият политически блок. Но заедно с колегите си центристи от групата център-ляво (социалисти и демократи) и либералите (Renew) то вероятно ще загуби известни позиции. От друга страна, крайнодесни партии като тези на Джорджа Мелони в Италия, Виктор Орбан в Унгария и Марин льо Пен във Франция ще получат повече места в наскоро разширения парламент, вече наброяващ 720 евродепутати.

Центристките обединения вероятно ще имат достатъчно тежест, за да съберат мнозинство. Това би било добра новина за Урсула фон дер Лайен, която стана председател на Европейската комисия (ЕК) след предишните избори през 2019 г. Въпреки че най-високият пост в Брюксел се определя от 27-те национални лидери в ЕС, Европейският парламент след това трябва да одобри техния избор. Ако ЕНП спечели най-много гласове, г-жа Фон дер Лайен ще си гарантира мястото за още пет години. Но едно лошо представяне на центристките формации може да я принуди да сключи някакъв вид съглашение с крайнодесните, за да си осигури мнозинство.

Ако г-жа Фон дер Лайен остане, очаквайте от Брюксел да идва още от същото. Най-вече продължаваща твърда подкрепа за Украйна. Работейки със САЩ, ЕК помогна да бъдат наложени 11 кръга европейски санкции срещу Русия. Ще продължат и действията в посока евроинтеграция на разтърсваната от война страна, както и на осем други държави (главно от Западните Балкани). Ще минат обаче много години преди официалното им присъединяване.

Повече спорове ще има около следващия пакет с регулации за редуциране на въглеродните емисии. Популистите в Европа мърморят по адреса на зелените политики и ще изпробват късмета си срещу тях, ако изборите за ЕС се превърнат в референдум за бързо намаляване на въглеродния отпечатък. Ангажиментът на ЕС да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г. ще изисква по-голямо финансиране (каквото в Европа не достига) и повече регулиране (от което явно има неизчерпаем запас). Понякога дори центристките партии се противопоставят на "зелените" планове, лансирани от Брюксел.

Изборите също така могат да провокират караници за високите постове. Оставането на г-жа Фон дер Лайен би гарантирало приемственост. Обновление обаче очаква нейния екип от 26 комисари, включително силните сред тях, които ръководят опитите на блока да изгради своя индустриална политика. Ще има и нов председател на Европейския съвет, който ръководи срещите на лидерите в ЕС и представлява съюза в чужбина, тъй като белгийският титуляр Шарл Мишел напуска след края на своя петгодишен мандат. Ще бъде назначен и нов ръководител на външната политика на ЕС, а в другия край на Брюксел - нов генерален секретар на НАТО.

Колкото повече Европа се приближава към датата на вота, толкова повече дебатите ще бъдат засенчвани от президентските избори в САЩ, които ще се проведат по-късно през годината. Перспективата за триумф на тръмпистки кандидат, особено ако е самият Доналд, сериозно би усилила френските призиви за постигане на "стратегическа автономия", при която ЕС ще разчита по-малко на Вашингтон в сферата на отбраната и за други цели. Въпреки цялата важност на европейските избори през юни вотът отвъд Атлантика през ноември в много по-голяма степен ще оформи бъдещия облик на ЕС.