Черна гора се стреми към членство в ЕС през 2028 г.

"Нашият приятел Обединеното кралство напусна ЕС. Има един празен стол", каза той. "Черна гора е много ниско висящ плод."

Забавяне на процеса

Последната страна, която влезе в ЕС, е Хърватия - през 2013 г. След това процесът се забави, тъй като държавите членки изразиха загриженост за страните кандидатки, които се борят с престъпността и корупцията. Но плановете за разширяване на блока станаха отново актуални след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди две години.

Миналата година Брюксел започна преговори за членство с Украйна и Молдова и призна Грузия за кандидат за членство. На кандидатите от Западните Балкани - Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия, както и на потенциалния кандидат Косово, беше казано да се подготвят за присъединяване до края на десетилетието. Продължилите десетилетия преговори за присъединяване на Турция обаче остават в застой.

Черна гора подкрепя своите съседи, но не би ги чакала, каза Спаич, тъй като решаването на предизвикателствата, пред които са изправени някои от тях, може да отнеме години.

Пет държави от ЕС не признават суверенитета на Косово, а единството на Босна е застрашена от сепаратистката реторика на сръбските политици. Сърбия се бори да се откъсне от орбитата на своя съюзник Русия, като отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва.

Какво предприема Черна гора

Но Черна гора може да действа бързо, каза Спаич. Страната му е направила съдебни реформи, ограничила е използването на пари в брой при големи сделки, например с недвижими имоти, за да изкорени прането на пари, и работи за противодействие на организираната престъпност.

• Мюнхенската конференция: Миграцията и Русия са предизвикателство за глобалната сигурност

"Реформите трябва да бъдат възнаградени скоро, "[иначе] какъв е смисълът от подхода, основан на заслугите", казва черногорският премиер.

Комисарят на ЕС по въпросите на разширяването Оливер Вархели заяви пред FT миналия месец, че кандидатурите за присъединяване на Балканите ще бъдат "ускорени", но че върху страните лежи отговорността да "докажат, че трябва да бъдат приети бързо".

Възможностите за инвеститорите включват големи инфраструктурни проекти, като магистрали по Адриатическо море и към Сърбия, както и модернизация на няколко летища, морски пристанища и железопътни линии, които според Спаич трябва да бъдат завършени до края на десетилетието.

В миналото Черна гора е управлявала лошо големи строителни проекти, като например договор от 2014 г. за къс участък от магистрала, който изложи икономиката на риск от китайски заем в размер на 1 млрд. долара - една четвърт от годишния брутен вътрешен продукт на страната по това време - и използва ключова инфраструктура, включително важни морски пристанища, като обезпечение.

Подгорица си е взела поука и е намалила тази експозиция до значително под 10% от БВП, каза Спаич.

Той се дистанцира също така от До Квон, южнокорейския предприемач, който стои зад срива на криптотокена TerraUSD през 2022 г. на стойност 40 млрд. долара, който беше арестуван в Черна гора миналата година и очаква екстрадиция в САЩ.

Квон, който се срещна със Спаич през 2018 г., по-късно го обвини, че е поискал финансова подкрепа за кандидатурата му за изборите миналата година. Спаич отрече това и настоя, че страната му ще изкорени незаконността от финансите.

"Мисля, че [случаят с До Квон] работи в наша полза, добави той. Показваме, че няма да толерираме лошото поведение."