НАТО готви нов модел за усилена отбрана на източния фланг

Балтийските съюзници искат десетократно увеличение на постоянно разположените сили

Към бойните групи за предно разполагане на НАТО ще бъдат зачислени точно определени бригади за бързо реагиране от рамковите държави, които светкавично ще могат да бъдат развърнати на фронта в случай на военна ескалация.

Момчил Милев

Към бойните групи за предно разполагане на НАТО ще бъдат зачислени точно определени бригади за бързо реагиране от рамковите държави, които светкавично ще могат да бъдат развърнати на фронта в случай на военна ескалация. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В контекста на руската инвазия в Украйна НАТО се подготвя да разположи повече войски и въоръжение на територията на страните по източната периферия на алианса, както и да въведе нов модел за генериране на сили и бързо укрепване на отбраната в случай на криза. Това стана ясно по време на последната среща на военните министри от държавите - членки на западния военнополитически съюз, която се проведе в сряда и четвъртък в Брюксел. Окончателният вариант на новата схема за засилено предно присъствие ще бъде одобрен на лидерската среща в Мадрид след около две седмици, но в общи линии и в момента вече е ясно как ще изглежда тя.

До момента обраната на НАТО на изток беше базирана на т.нар. засилено предно присъствие на север и адаптирано предно присъствие на юг. В Полша, Латвия, Литва и Естония алиансът беше разположил свои усилени батальонни бойни групи, които трябваше да действат като своеобразен спусък в случай на военна криза и около които постепенно трябваше да се надграждат нови сили в случай на ескалация. Първи към потенциалния театър на военните действия трябваше да бъдат изпратени дежурните съюзнически сили за незабавно реагиране VJTF, които са с размерите на сухопътна бригада и трябва да могат да бъдат изпратени на фронта в рамките на 2-3 дни. След началото на руската инвазия в Украйна френските части от VJTF бяха развърнати на територията на съседна Румъния.

Новият модел

Според новия модел на НАТО бройните групи за предно разполагане престават да са "батальонни" и броят им нараства от 4 на 8, потвърди днес генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. Това ще рече, че размерът им вече ще е по-голям от числеността на усилен батальон, която е от порядъка на 800-900 души, и може вече да достигне размерите на полк. Нови предварително разположени натовски бойни групи ще има на територията на Румъния, България, Словакия и Унгария.

Също към тях ще бъдат присъединени точно определени допълнителни бойни части, които ще бъдат разположени на територията на водещата съюзническа рамкова държава. Например Германия, която организира бойната група в Литва, се ангажира да осигури още една сухопътна бригада (формирование с численост между 3000 и 5000 души), която да може веднага да бъде изпратена на територията на балтийската република. За целта в потенциалния театър на бойните действия предварително ще бъдат складирана бойна техника, боеприпаси и всичко необходимо за бързо развръщане на силите. Въпросният модел с предно разполагане на военна екипировка вече беше въведен от сухопътните сили на САЩ в Европа след анексирането на Крим през 2014 г. Германските военнослужещи също така ще тренират в Литва на ротационен принцип, така че да опознаят особеностите на терена и да са готови при нужда бързо и ефективно да го защитят.

Йенс Столтенберг днес потвърди, че в общи линии това ще е моделът по отношение на всички източни съюзници, които са потенциално заплашени от руския експанзионизъм. Той отказа да уточни поименно кои са всички водещи натовски държави, които вече са се ангажирали да зачислят свои бригади към точно определени страни, но спомена Франция, която има свои сили в Румъния в момента, и Великобритания, която е рамкова нация за съюзническия контингент в Естония. Знае се, че САЩ са ангажирани с отбраната на Полша, където вече имат своя сухопътна бригада, а Канада командва бойната група в Латвия. По време на настоящата среща на натовските военни министри Столтенберг намекна, че готовност за участие с по-големи сили за предно разполагане най-вероятно също имат Испания и Дания.

България вече потвърди, че бойната група у нас ще се ръководи от Италия, така че най-вероятно правителството на Марио Драги ще се ангажира да зачисли към нея още военни формирования - най-вероятно също до ниво бригада. Чехия най-вероятно ще усили със свой бойни части отбраната на Словакия, така че единствената въпросителна засега остава кой би поел ангажимент за Унгария, която се очертава като единствената открито проруска държава в алианса.

Новият модел на НАТО за усилено предно присъствие обаче не се приема еднозначно от всички. Латвия, Литва и Естония са силно загрижени, че може да са следваща мишена на евентуална руска агресия и че ограниченото предно присъствие на алианса не би могло да спре изненадваща атака. Затова според трите балтийски държави алиансът трябва да разположи много по-големи сили на тяхна територия, тъй като всеки знак за слабост само ще окуражи Кремъл да действа по-агресивно. По неофициална информация Латвия, Литва и Естония са поискали настоящото натовско предно присъствие, което е в размер на около 5000 души, да се увеличи 10 пъти. Водещи западноевропейски съюзници обаче се опасявали, че толкова голяма концентрация на сили може не да възпре, а да провокира руска агресия.

"Всичко е много просто: Украйна трябва да победи, а Русия - да загуби, няма друг изход от случващото се", обяви днес латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс пред журналисти в Брюксел. И добави: "Ако нещата се случат по друг начин, просто отново ще поканим Русия да извърши някакви действия през следващите години. Ние не искаме това, защото прибалтийските страни плащаха за обяда на други, не желаем повече да го правим."