Украинската бойна авиация възкръсва от пепелта на войната

Словакия измества България в борбата за "заместващи" изтребители?

Словашкият военен министър Ярослав Над уточни вчера също, че армията на страната планира да "приземи" всички МиГ-29 до края на август. След това охраната на въздушното пространство ще бъде поето от бойни самолети на съседните Чехия и Полша. По принцип Словакия не разполага с достатъчно ресурси просто да подари своите МиГ-ове, затова ще търси заместващи изтребители от съюзници или финансова помощ в сферата на отбраната, е коментирал също така Над пред британската телевизия SkyNews.

Също както и България, преди време властта в Братислава се отказа да купува шведски изтребители Gripen от Saab и поръча чисто нови американски F-16 Block 70. Производството на въпросните машини обаче се бави поради различни фактори, свързани най-вече с пандемията, нарушаването на глобалните логистични вериги и предизвикателствата около задвижването на пълни обороти на военния завод на Lockheed Martin в Южна Каролина. Затова и Словакия, и България ще получат първите свои изтребители не по график, а чак в първата половина на 2024 г. В контекста на настоящата проактивна политика за предоставяне на военна помощ за Украйна обаче Братислава има далеч по-голяма вероятност да получи бързо заместващи бойни самолети от съюзници в сравнение с нашата страна.

По принцип Словакия разчита да придобие F-16 "втора ръка" от държави-членки на НАТО, които в момента преминават към стелт-изтребители F-35 или други модерни самолети. Но това може да се окаже трудно, тъй като много от тези страни ревизират плановете си за превъоръжаване в контекста на руската инвазия, отлагайки пенсионирането на своя досегашен въздушен флот. Най-пресният пример за това е Дания, която обяви преди седмица, че удължава с три години оперативното използване на своите F-16 до 2027 г.

През последните месеци България също се опитва да намери изтребители "втора ръка" заради критично трудното поддържане на МиГ-29 без руско участие. По неофициална информация страната ни е започнала да получава откази от съюзници, които до миналата година са се готвели да се освободят от излишните си изтребители. Това може да се окаже проблем в недалечно бъдеще, защото при негативно развитие на ситуацията България ще трябва да разчита само на съюзнически ер полисинг за защита на въздушното ни пространство.

Киев също вероятно ще е с предимство

Амбиции да премине към бойни самолети западно производство също има и Украйна. Обучаването на пилотите, механиците и наземния персонал за работа с тях обаче при оптимистичния сценарий би отнело месеци, а при реалистичния - може би години. Подобен проблем парадоксално има и натовска България, която в момента има само един пилот, който е официално сертифициран да лети F-16 без инструктор.

Въпреки предизвикателствата западните съюзници на Киев вече мислят в тази посока. Прави впечатление, че в приетия преди около месец закон за отбранителната политика на САЩ през 2023 г. фигурира и план за обучение на украински пилоти да летят на щатски изтребители. През миналата седмица също така командването на американските ВВС за първи път открито започна да говори, че не е изключено да се стигне до предоставяне на западни бойни самолети на Украйна.

Прави впечатление също, че става дума не само за евентуално предоставяне на F-16, а и на знаменития щурмови самолет А-10 Warthog, известен с прозвището "убиец на танкове". Грубо казано, той е много по-модерен и усъвършенстван еквивалент на руския Су-25, който служи за непосредствена поддръжка на сухопътните сили. Този тип тежко бронирани самолети са проектирани именно за водене на войни с висока интензивност на открит терен, подобни на конфликта в Донбас.

През последните няколко години във Вашингтон тече интензивен дебат дали въпросните бойни машини за поддръжка на пехотата да не бъдат изцяло пенсионирани и заменени с дронове. Последната фаза от войната в Украйна обаче недвусмислено показва, че използването на ударните безпилотни апарати (в частност на турските "Байрактар"-и), изведнъж може да се окаже силно проблематично, ако на фронтовата линия бъдат разположени достатъчно системи за водене на радиоелектронна борба.

Така че, в условията на заглушен и "смутен" радиочестотен спектър, дните на пилотираните "противотанкови" самолети може и да не се окажат преброени. Основното притеснение по отношение на въпросния "щурмовик" е, че не е ясно доколко ще е ефективен в условията на бойно поле, силно наситено с модерни противовъздушни системи. Ако съдим обаче по продължаващото използване на Су-25 и от двете враждуващи страни на фронта в Донбас, изпращането на по-добри "противотанкови" самолети на страната на Киев би могло да изиграе решаваща роля за отвоюването на окупираните украински територии през следващите месеци. До момента САЩ не са предоставяли А-10 на нито една друга държава, включително на свои най-близки и критично важни съюзници като Великобритания, Израел, Австралия, Япония или Южна Корея, така че даването му на Украйна би било прецедент.