Путин ще търси "по-бавна" победа в Украйна

Някои западни анализатори застъпват тезата, че липсата на каквито и да било големи нови военнополитически инициативи в последната реч на Путин има далеч по-голямо значение от реториката, която той използва. Според Филип О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс", казаното от руския президент е било "напълно безидейно" и той "или не разбира реалността на ситуацията в Украйна, или умишлено я игнорира". Изследователят смята, че без конкретни стъпки, за да генерира нови бойни сили, Русия не може да води дълга война и часовникът вече отброява времето до провала на нейната армия. "Нямаше опит да се създадат условия за ескалация. Няма призив към руските хора да направят големи жертви. Всъщност нямаше абсолютно нищо", обобщава О'Брайън, цитиран от The Guardian.

За разлика от политико-военните анализатори обаче западните разузнавания не залагат твърде много на безидейността на руския президент. Според Аврил Хайнес - директор на националното разузнаване на САЩ, което обединява 17 щатски специални служби, Путин все още има военни амбиции отвъд овладяването на областите Донецк и Луганск. Във вторник Хайнес говори пред комисията по отбрана на американския Сенат, където отбеляза, че по нейна оценка промяната на фокуса на руската военна операция само към Източна Украйна е само временна. "Нашата оценка е, че президентът Путин се подготвя за продължителен конфликт в Украйна, по време на който той все още има намерение да постигне цели отвъд завладяването на Донбас", коментира тя.

От блицкриг към окопна война

Директорът на разузнаването потвърди досегашните опасения, че по оценки на спецслужбата руският президент действително иска да разшири завладените територии по протежението на черноморското крайбрежие - по възможност до Приднестровието в Молдова, което се контролира от проруски сепаратисти и където Москва има "мироопазващ" контингент. Подобно развитие на военната кампания също така би помогнало на Русия да осигури подаване на питейна вода към анексирания през 2014 г. полуостров Крим, както и да отреже достъпа на Украйна до море.

Дори и в момента обаче Киев не успява да извършва износ с кораби заради руската военноморска блокада, която спря гигантския износ на зърнени култури и потенциално може да провокира глобална продоволствена криза, особено в уязвимите държави от Третия свят. "Нашата оценка е, че стратегическите цели на Путин вероятно не са се променили. Смятаме, че според руския президент решението от края на март за пренасочване на руските войски към Донбас е само временна промяна, чиято цел е да си върне инициативата след неуспеха на руските военни да превземат Киев", обобщава директорът на американското разузнаване.

Аврил Хайнес отбелязва също, че и двете страни в конфликта вярват, че могат да постигнат военен напредък. Според нея разузнавателната общност на САЩ не вижда "жизнеспособен път за преговори, поне в краткосрочен план". Подобна гледна точка застъпи в сряда и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, според когото преговори за мир не може да се очакват в непосредствено бъдеще. "Но мога да кажа едно нещо. Ние никога няма да се откажем... Тази война няма да трае вечно. Ще дойде време, когато мирните преговори ще се случат", обяви той по време на съвместно изявление с австрийския президент Александър ван дер Белен във Виена.

Перспективата за продължителен конфликт се споделя и от Украйна. Миналия месец президентът на страната Зеленски предупреди, че ако Русия успее да завземе източните региони, тя вероятно ще направи и втори опит да превземе Киев. "Неясният характер на битката, която еволюира във война на изтощение, в съчетание с обстоятелството, че Путин се сблъсква с несъответствие между неговите амбиции и реалните военни способности на Русия, вероятно означава, че през следващите няколко месеца може би ще се движим по по-непредвидима и потенциално ескалираща траектория на конфликта", коментират по този повод от американското разузнаване.

Киев дискретно контраатакува

Първите индикации за непредвидимост вече са налице. След като в първите седмици от новата офанзива в Донбас руската армия напредваше бавно, но все пак методично и последователно, в момента тя не просто е почти блокирана в патово окопно противопоставяне, а вече трябва да взима рисковани стратегически решения за париране на украински контраатаки. През последните няколко дни армията на Киев провежда успешна контраофанзива на север и североизток от втория по големина град Харков, като постепенно изтласква окупационните сили към официалната руско-украинска граница, твърди анализ на авторитетния мозъчен тръст Institute for the Study of War (ISW). Стратегически важното в случая е, че украинските сили напредват към основните пътни артерии, осигуряващи снабдяването на основната руска армия в Донбас с боеприпаси, гориво и храна. Прекъсването им би могло да доведе до ситуация, подобна на провалилата се офанзива на Кремъл срещу столицата Киев.

При подобно развитие на нещата Генералният щаб на Путин ще бъде принуден да изтегли бойни части от основното офанзивно ядро, концентрирано край град Изюм, или да активира резервните сили, концентрирани в пограничния руски град Белгород. Това обаче допълнително ще забави или дори блокира опитите за провеждане на по-бърза руска офанзива в Донбас. Според анализа на ISW руската армия продължава да страда от логистични проблеми, нисък морал и недоокомплектованост на батальонните бойни групи, изтеглени от района на Киев и бързо хвърлени в Донбас.

Също така може да се очаква, че настоящата ограничена украинска контраатака е само началото. В момента Киев получава все повече оръжия от западните си съюзници, включително и тежки натовски бойни системи. В това число влизат далекобойни гаубици с по-голям обсег от руските, системи за противовъздушна отбрана, танкове и бронирани машини, както и разнообразни бойни дронове, включително мистериозните и специално проектирани за настоящия конфликт Phoneix Ghost, чието действие най-вероятно ще видим на бойното поле през следващите седмици.

Тази седмица също така САЩ възродиха знаменития закон "Ленд-лийз" от времето на Втората световна война. Той ще позволи на президента Байдън да изпраща помощ на Украйна по най-бързия начин и с минимални бюрократични спънки. Долната камара на американския Конгрес одобри нов пакет от военна и гражданска помощ за Украйна на стойност 40 млрд. долара, което ще позволи превъоръжаването на Украйна по западните стандарти да стане още по-мащабно. Паралелно тече и обучение на украински войници да боравят с новите тежки западни оръжия.

По този начин е съвсем реалистично Украйна да премине към масирано контранастъпление в средата или към края на юни, твърди Олекси Арестович, съветник по националната сигурност на украинския президент.