🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Опасната игра на Путин с ядрените оръжия

Разполагането на тактически ядрени оръжия от Русия в Беларус няма да промени значително сегашния военен баланс в Европа

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Целите на Русия сега изглеждат по-скоро политически, отколкото военни, а оръжията ще останат под руско командване и контрол.
  • САЩ разкритикуваха решението на Путин, но заявиха, че нямат намерение да променят позицията си по отношение на стратегическите ядрени оръжия.
  • Огромното мнозинство от руското население не би подкрепило използването на ядрени оръжия в Украйна от Кремъл, дори и като акт на отчаяние.

През март руският президент Владимир Путин обяви план за разполагане на тактически ядрени оръжия в Беларус - първото преместване на такива бойни глави извън Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Това трябваше да се приеме като послание към Запада, че той няма да отстъпи заради войната в Украйна.

Поводът за това решение беше съобщението на Великобритания, че ще доставя боеприпаси с обеднен уран на Украйна, което се оказа невярно. Путин заяви, че Русия ще завърши изграждането на специално депо в Беларус на 7-8 юли и оръжията ще бъдат разположени скоро след това. Президентът на Беларус Александър Лукашенко направи различни коментари - през май посочи, че оръжията вече са в движение, на 13 юни заяви, че ще бъдат разположени "след няколко дни", а ден по-късно заяви, че страната му е започнала да приема доставките на руски тактически ядрени оръжия. На 16 юни Путин обяви, че първите доставки са извършени. Изявленията и на двамата президенти не могат да бъдат потвърдени от други източници.

Лукашенко заяви, че няма да се поколебае да използва тези оръжия, ако страната му бъде нападната. Но въпреки че коментарите му със сигурност са смущаващи, разполагането на тактически ядрени оръжия от Русия в Беларус няма да промени значително сегашния военен баланс в Европа.

Силите на САЩ и НАТО вече бяха в обсега на някои от руските тактически ядрени оръжия, включително тези, разположени в Калининград. Целите на Русия сега изглеждат по-скоро политически, отколкото военни, а оръжията ще останат под руско командване и контрол, отбелязват анализатори.

Според наличната информация до момента "Капитал" се опитва да даде отговори на няколко важни въпроса:

Какви оръжия ще достави Русия и къде ще са базирани

Путин заяви, че в Беларус ще бъдат изпратени "тактически" ядрени оръжия. Те се наричат така, защото са предназначени за използване на бойното поле, но руският президент не каза кои точно оръжия ще бъдат доставени и къде. Лукашенко заяви, че бойните глави са три пъти по-мощни от атомните бомби, които Съединените щати пуснаха върху Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г. Изявлението му няма как да бъде потвърдено. Според Световната ядрена асоциация бомбата в Хирошима, направена от високо обогатен уран-235, е била с мощност около 16 килотона (еквивалент на 16 хил. тона тротил), а тази в Нагасаки, направена от плутоний-239, е била с мощност около 21 килотона.
Ако предположим, че Лукашенко казва истината, руските бойни глави биха имали мощност от около 48 до 63 килотона всяка. Русия разполага с около 1816 нестратегически ядрени бойни глави, според анализ на руските ядрени оръжия, направен от Бюлетина на атомните учени. Путин заяви, че мобилните балистични ракети с малък обсег "Искандер", които могат да носят ядрени бойни глави, вече са предадени на Беларус. Руски източници твърдят, че "Искандер" има обсег от 500 км. Руският президент каза още, че 10 беларуски самолета са били пригодени за пренасяне на бойни глави. Беларус твърди, че самолетите Су-25 са готови за тази цел. Според руски източници този модел самолет има обсег на действие до 1000 км.

Федерацията на американските учени заяви, че оръжията биха могли да бъдат разположени във военновъздушната база Лида, на 40 км от границата с Литва. Ако това е така, оръжията могат да достигнат до по-голямата част от Украйна, почти цяла Източна Европа, включително балтийските държави, Полша, Словакия, Унгария, Чехия, Румъния, голяма част от Германия, както и до някои части на Дания, Швеция и Финландия. Градове като Берлин и Стокхолм биха били в обсега на действие.

Кой ще контролира ядрените оръжия

Според Путин Русия ще продължи да контролира оръжията, така както САЩ контролират собствените си тактически ядрени оръжия, разположени в Европа. Вашингтон разполага с ядрени оръжия в Европа от 50-те години на миналия век в базите на НАТО. Ядрените оръжия на Русия се контролират и транспортират от 12-о главно управление на Министерството на отбраната (12-то ГУМО).

Какво цели Путин

С преместването на част от ядрения си арсенал в Беларус, Путин се надява да постигне предимно политически цели, отбелязват анализатори. На първо място, по отношение на войната в Украйна, той иска отново да подчертае собствената си непредсказуемост и готовността си да ескалира конфликта, ако бъдат пресечени определени червени линии. Втората политическа цел на Москва е да окаже влияние върху европейското обществено мнение. Като се има предвид близостта им до конфликта в Украйна и по-големите разходи заради войната, не е изненадващо, че ескалацията на войната е по-реална и непосредствена грижа за жителите на Берлин и Будапеща, отколкото за тези в Далас и Детройт. Без съмнение Кремъл ще се възползва от възможностите да манипулира европейското и американското обществено мнение. Каквито и да са рисковете от ескалация - а това е изцяло в ръцете на Путин, Русия печели от създаването на безпокойство. Може би най-важното за Кремъл е, че повторното разполагане на ядрени оръжия в Беларус бележи реален и измерим напредък в усилията на Путин да възстанови "Велика Русия". Подобно на Украйна и Казахстан, през 90-те години на ХХ век Беларус се отказа от всички наследени ядрени оръжия, които бяха останали на територията ѝ след разпадането на Съветския съюз.

Въпреки че преместването на руски тактически ядрени оръжия на територията на Беларус не е оповестено като такова, то трябва да се разглежда като част от постепенния "аншлус" между Русия и Беларус. Успехът на този проект би бил от особено значение за руския президент във вътрешен план. След провала на войната в Украйна руският президент трябва да може да посочи някакъв успех в превръщането на Русия отново във велика.

Какъв е отговорът наСАЩ,ЕС иНАТО

Съединените щати разкритикуваха разполагането на ядрени оръжия от страна на Путин, но заявиха, че нямат намерение да променят позицията си по отношение на стратегическите ядрени оръжия, както и че не са забелязали признаци, че Русия се готви да използва ядрено оръжие. Позицията изрази държавният секретар Антъни Блинкен, след като в петък руският президент Владимир Путин заяви, че Русия "теоретично" може да използва ядрени оръжия, ако има заплаха за нейната териториална цялост или съществуване, но че не е необходимо. Генералният секретар Йенс Столтенберг обяви, че НАТО следи отблизо ситуацията в Беларус, след като Русия потвърди, че на нейния съюзник са били доставени тактически ядрени оръжия. "Приемаме сериозно, когато Русия обяви, че ще разположи ядрени оръжия в Беларус", заяви Столтенберг в края на двудневната среща на върха на министрите на отбраната в Брюксел. "Видяхме, че се извършват някои приготовления. Ще следим внимателно какво правят и ще останем бдителни", каза той. Столтенберг заяви, че доставката, която руският президент Владимир Путин потвърди в петък, е част от неговата "безразсъдна ядрена реторика", която НАТО е наблюдавало в продължение на "много години", като посочи, че в миналото Москва е изпращала ядрени оръжия близо до границите на алианса.
"Разбира се, ще направим необходимото, ще останем бдителни и ще следим отблизо промените в ядрената позиция на Русия. Но засега няма промени, които да изискват промени в нашата ядрена позиция", заяви Столтенберг.

Наскоро китайският президент Си Цзинпин предупреди Путин да не предприема ядрен удар, същото направи и индийският премиел Нарендра Моди. Въпреки това идеята, че руската управляваща класа, включително Путин, не се притесняват от използването на тези оръжия, е обезпокоителна. Фиксацията с ядрения апокалипсис изглежда е симптом на по-широка тревога, че Западът се стреми към разделянето на Русия заради войната й в Украйна. Но потенциално поражение на Русия не означава нейното разделяне, а излизането й от Украйна, готовността й да изкупи вината си за инвазията, както и готовността й да възстанови огромните военни щети.

Има ли подкрепа в Русия за използване на ядрено оръжие

Огромното мнозинство от руското население не би подкрепило използването на ядрени оръжия в Украйна от страна на своето правителство, дори и като акт на отчаяние. От анкетираните в новото проучване на независимия център "Левада" 86% заявяват, че ядрени оръжия не трябва да се използват в Украйна при никакви обстоятелства. Едва 10% от 1600-те респонденти в селски и градски райони, запитани в края на май, заявяват, че биха могли да одобрят използването на ядрени оръжия. Противопоставянето на заплахите на Путин за използване на ядрени оръжия в Украйна, които САЩ от месеци определят като "безотговорни и безразсъдни" и "безцеремонни", е изненадващо, че всички възрастови групи в Русия са твърдо против, включително сред хората, преживели комунизма. Повече от 87% от руснаците на възраст между 18 и 24 години и тези над 55 години са против използването на ядрени оръжия. От тези на възраст между 40 и 55 години 84% са против.
"Левада" оценява, че като цяло разликата в мненията на демографските групи е "незначителна". Социологическият център е считан за най-точния за измерване на обществената реакция на все по-авторитарното управление на Кремъл.

Самият Путин обаче каза на 16 юни, че не се безпокои от никакви възражения срещу използването на каквито и да било оръжия от арсенала на страната. "Използването на крайни средства е възможно, ако има заплаха за руската държавност. И в този случай, разбира се, ще използваме всички сили и средства, с които разполага руската държава", заяви Путин на Петербургския международен икономически форум в отговор на въпрос за използването на ядрени оръжия.

Ще бъде ли възстановено ядреното сътрудничество между САЩ и Русия

В началото на инвазията си в Украйна Путин преустанови руското участие в договора New Start - подписан през 2010 г. и ограничаващ броя на разположените от Русия и САЩ стратегически ядрени бойни глави, поради погрешната представа, че САЩ ще приемат неговите искания за Киев. Вашингтон не обвързва ограниченията на ядрените оръжия с други въпроси: те са екзистенциална необходимост сами по себе си и ако Путин не може да приеме това, то е в ущърб на Русия. Неговите ядрени сили губят важно средство за прогнозиране на поведението на САЩ точно когато Вашингтон започва да модернизира своите. Преустановяването на New Start е последният от поредицата договори за контрол на ядрените оръжия, от които Москва и Вашингтон се отказаха. През 2019 г. двете страни се оттеглиха от Договора за ядрените сили със среден обсег, който забраняваше на САЩ и Русия да разполагат с ракети с наземно базиране с обсег от 500 до 5500 км. През зимата на 2020 г. те се оттеглиха от Договора за открито небе, който разрешаваше наблюдателни полети над военни обекти на други държави.
Тази плетеница от договори имаше за цел да забавят надпреварата във въоръжаването през студената война и да намалят риска от ядрена война. Решението на Путин да прекрати участието на Русия в последното останало споразумение за контрол на въоръженията със САЩ - New Start, засили опасенията за неконтролирано разпространение на ядрени оръжия и потенциална нова надпревара във въоръжаването.

В края на миналата седмица обаче говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия е готова за по-нататъшни разговори по контрола на въоръженията. Запитан от репортери да разясни коментар на президента Путин, в който се посочва, че Русия е раздразнена от позицията на Запада по отношение на контрола на ядрените оръжия, Песков заяви: "Русия е готова да води преговори."

Това може да се приеме за положителна промяна и дава надежда, че нововъзникващи ядрени сили като Китай могат да получат достатъчно стимули да се присъединят към глобален режим за контрол на въоръженията.

Броят на ядрените оръжия в света расте

Броят на действащите ядрени оръжия в арсеналите на основните военни сили отново се увеличава според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), чиито анализатори предупреждават, че светът "навлиза в един от най-опасните периоди в човешката история". В момент на влошаване на международните отношения организацията твърди, че в света има около 12 512 бойни глави, от които 9576 са във военни запаси, готови за потенциална употреба, което е с 86 повече от преди година.

Това увеличение слага край на периода на постепенно намаляване, последвал края на студената война. SIPRI предполага, че 60 от новите бойни глави се държат от Китай. Останалите нови оръжия се приписват на Русия (12), Пакистан (5), Северна Корея (5) и Индия (4).

Увеличаването на броя на боеспособните глави се случва въпреки изявлението през 2021 г. на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция - че "ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води".

Русия и САЩ заедно притежават почти 90% от всички ядрени оръжия в света. От общо 12 512 бойни глави в света, които включват и тези, които са пенсионирани и очакват демонтаж, по оценки на института 3844 са разположени с ракети и самолети. Около 2000 от тях - почти всички собственост на Русия или САЩ - се поддържат в състояние на повишена оперативна готовност, което означава, че са монтирани на ракети или се намират в авиобази, където са разположени ядрени бомбардировачи.

SIPRI отбелязва, че е трудно да се прецени пълната картина, тъй като редица държави, включително Русия, САЩ и Великобритания, са намалили нивото на прозрачност, след като Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна. Смята се, че Китай, третата по големина ядрена сила в света, е увеличил броя на бойните си глави от 350 през януари 2022 г. на 410 през януари 2023 г. В доклада се отбелязва, че Китай никога не е обявявал размера на ядрения си арсенал и че много от оценките му разчитат на данни от Министерството на отбраната на САЩ. През 2021 г. търговски сателитни снимки разкриха, че Китай е започнал изграждането на стотици нови ракетни силози в северната част на територията си.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 2
    • + 1

    Чисто фактологично виждам в обзора две-три неточности, които са способни да подведат публиката в представите й и така да постигнат чисто пропагандни цели, а не да създават истинни представи за ситуацията.
    1. На илюстрацията е руска стратегическа ракета, а не тактическа като тези в Беларус. Разликата е изключително съществена;
    2. Американско тактическо ядрено оръжие от десетилетия е разположено в Турция, Италия,Холандия, Германия, може би вече в Полша и Румъния. С пергела по картата по описаната прекрасно в обзора технология всеки може да види докъде тези ядрени оръжия покриват руската теретория;
    Разполагането на американски ясрени ракети в началото на 60-те в Турция предизвика разполагането на идентични съвевски в Куба;
    3. Несериозно е да се твърди, че от Беларус ще се стреля с ЯО по Украина. Много видимо е, че ако се стигне до тях, те няма да летят на юг, а към заник слънце.

    Нередност?
  • 2
    kuranakyumura avatar :-?
    kuranakyumura
    • - 1

    Ядрените оръжия има СДЪРЖАТЕЛЕН характер. Разполагането на тактически такива в Беларус има за цел да държи НАТО (по-конкретно Полша) далеч от Беларус и поне официално - извън Украйна. Всичко друго е изпразнено от съдържание.

    Нередност?
Нов коментар