Заплатите в болниците - от 2 хил. до 70 хил. лв. на месец

Нежеланието да увеличат заплатите обаче се случва на фона на това, че самите директори и собственици на болници - държавни, частни и общински, получават многократно по-високи възнаграждения от заложените за редовите лекари твърди заплати от 2000 лв. В някои случаи те достигат дори десетки хиляди лева на месец (виж графиките).

В същото време собствениците на частни болници през тази година пълнят списъка на КПКОНПИ на непредалите имуществени декларации, като това се отнася с пълна сила за повечето от членовете на НСЧБ, за което засега могат да бъдат глобени с 1000 лв.

Как се определят възнагражденията

Личните лекари и лекарите специалисти в извънболничната помощ работят като еднолични търговски дружества, сключили договор с НЗОК или в групови практики - също с договор. Личните лекари получават месечна такса за всеки от записаните при тях пациенти, средства за прегледи и за наблюдение на хронично болни и потребителски такси. Лекарите специалисти получават средства от НЗОК за всяко изпълнено направление за преглед или пък в брой - за всеки проведен преглед и лечение на самонасочил се пациент.

Най-сложно е определянето на възнагражденията в болниците, в които по данни на БЛС работят 17 789 от общо 32 500 лекари в България. Медицинските сестри в България са 29 160 по данни на НЦОЗА към 2020 г., като около 20 хил. работят в болници.

В държавните и общинските болници по традиция има доволно голямо количество персонал, който да покрива денонощно разположение, а също така и голяма администрация, която трябва да се грижи с обществените поръчки за всичко, което болницата ползва и за правилното попълване на документите за здравната каса.

Директорите на държавни болници се назначават от здравното министерство, а на общинските - от общинския съвет. Обикновено те са политически назначения, като последната вълна директори и бордове на държавните клиники бяха назначени с конкурси, обикновено с един участник, от проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) месец преди партията му да се оттегли от властта.

Медиците в болниците получават заплати по линия на приетите по здравна каса пациенти, които се лекуват по т.нар. клинични пътеки, в които би трябвало да са включени всички разходи за лечението на пациента - консумативи, лекарства, режийни разходи и труда на медицинския екип. Пътеките обаче не са остойностени правилно и има драматична разлика в заплащането на, да речем, сърдечен и мозъчен инфаркт, както и между различните специалности - например педиатрия и акушерство и гинекология. Така се получава, че болница, която не работи високоспециализирани и скъпоплатени пътеки и в която пациентите престояват повече време, е обречена на по-малко приходи.

Болниците получават средства от НЗОК, които формират обикновено над 90% от приходите им (с минимални изключения на големи частни болници), от здравното министерство - за спешните отделения, психиатрична помощ, реанимация и др., от кешови плащания на пациенти - за отделни стаи, медицински консумативи (например изкуствена става), за избор на екип, както и от здравни застрахователи.

Средствата за възнаграждения се разпределят по решение на директора между различните клиники и отделения или за всеки член на екипа. В повечето болници съществува и второ ниво на разпределение и това са началниците на клиники.

Обикновено на клиниката се разпределят изработените пари по клинични пътеки, както и допълнителните плащания за избор на екип. От там нататък повечето медици получават ниска твърда заплата и т.нар. допълнително материално стимулиране (ДМС) - част от получените средства за изминалия месец, които на теория трябва да отразяват приноса на всеки към лечебния процес в отделението.

Проблемите с ДМС са много и основният фокус е в това кой разпределя средствата и дали изобщо има пари за ДМС. Има месеци, в които пациентите са малко, болницата има други плащания и медиците получават само ниските си основни заплати. Освен това в болниците като във всеки голям колектив има огромни междуособни войни и този, който решава какво да е ДМС-то, възнаграждава щедро подкрепящите го и обикновено ощетява онези, които не са съгласни с начина му на управление

Какво се предлага

През изминалите две години медиците в болниците получаваха допълнителни средства за работа на първа линия и за работа в ковид среда, което увеличи заплатите в сектора. Сега стремежът е постигнатото увеличение да се запази, само че да се обърне съотношението между основната заплата и ДМС в полза на по-висока основна заплата. Това ще стане с увеличените цени на клиничните пътеки от май, като нарастването е средно с 25%, както и с увеличените лимити за прием на болниците и от 1 август трябва да бъдат факт основни заплати на лекарите 2000 и 1500 на сестрите.

Онези болници, които не успеят да постигнат тези нива, ще получат помощ да се справят, а ако нямат нужда от такава - ще започнат да получават 15% от увеличението на клиничните пътеки, по които работят, вместо 25%.

Според данните, които "Капитал" получи от Министерството на здравеопазването по ЗДОИ, най-ниското месечно възнаграждение на директор в държавна болница по договор за управление е в болницата за рехабилитация в Мездра - 2700 лв., а най-високото - 11 970 лв. в УМБАЛ "Света Марина" - Варна (виж таблицата). Има случаи обаче, при които директорите получават много по-висока от твърдата заплата от ДМС. Например средното възнаграждение през тази година на директора на "Майчин дом" - София, е 69 204 лв., а през миналата година е било 57 427 хил. лв.

Директорът на университетската кардиоболница "Св. Екатерина" пък получава средномесечно 34 795 лв., а този на една от най-задлъжнелите болници, "Лозенец" - 16 131 лв.

Има само една държавна болница, в която средно лекарите получават под 2000 лв. и това е детската белодробна болница в Трявна - 1888 лв. Заедно с ДМС например средното възнаграждение в една от университетските болници, "Св. Иван Рилски" - София, е 5209 лв. на лекар, 4816 лв. - в "Св. Марина" - Варна, 4253 лв. - в хематологичната болница в София, 4196 лв. В болницата в Смолян и 4158 - в болницата в Монтана.

При медицинските сестри в държавните болници има пет случая на по-ниски от 1500 лв. средни работни заплати - в болниците в Мездра, Трявна, Роман, Велинград и Котел. Най-високата средна сестринска заплата е в болницата с най-високи заплати и на лекарите - "Св. Иван Рилски", София - средно 3866 лв.

Здравното министерство, логично, няма данни за заплатите в частните болници, но те по правило са по-високи от тези в държавните клиники.

"Увеличаването на цените на клиничните пътеки и на заплатите на колегите е първата ни стъпка към обещаното от нас справедливо заплащане и реално остойностяване на лечебния процес. Досега нито едно увеличение на парите от здравната каса не е било толкова директно насочено към работещите в здравната ни система, не е било усетено пряко от онези, които работят на първа линия, защото как да се харчат тези увеличени средства се е решавало винаги от изпълнителните директори на лечебните заведения. Системата на ниска основна заплата и високо ДМС е порочен и немотивиращ инструмент и трябва да бъде заменен от висока основна заплата в здравния сектор, както е в останалите европейски страни", смята доц. д-р Антон Тонев ("Продължаваме промяната"), председател на парламентарната здравна комисия.

Кой и защо обжалва

Националното сдружение на частните болници твърди, че е за повишаване на заплатите на медиците, но това трябва да стане по законов път и вследствие на повишаване на лимитните стойности на всички лечебни заведения (които впрочем са повишени).

От частните болници твърдят в жалба до съда, че НРД не урежда въпросите за минималните и максималните трудови възнаграждения и е недопустимо с подзаконов акт да бъдат задължавани търговски дружества да плащат определен размер заплати и да подлежат на санкции, ако не го направят.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров коментира многократно, че съюзът е на лекарите, а не на директорите и основната му функция е да се бори за по-добри условия на работа на медиците и естествено - за по-добро заплащане.

"За да могат лечебните заведения за болнична помощ да постигнат заложеното в НРД увеличение на заплатите, на първо място трябва да възстановят нормалното си ниво на дейност. След пандемията заетостта на леглата е спаднала до средно 50%, спрямо 64% преди. От друга страна, през 2022 и 2023 г. ще наблюдаваме покачващи се случаи на заболявания, които са със забавено лечение и ще имат нужда от нов прием. До голяма степен областните и частните лечебни заведения могат и са постигнали желаното ниво на заплащане на медицинския персонал. Казусът - както преди, така и сега остават общинските болници, чиито финансови показатели са влошени", смята Аркади Шарков, икономист от ЕКИП. Според него вследствие на командния подход за повишаване на заплатите има опасност тези лечебни заведения да изпаднат в несъстоятелност заради всички останали покачващи се разходи.

"Ще бъде грешка обаче, ако от страна на държавата и общините започнат директно дотации към тях, както обявиха. Това ще изкриви стимулите за останалите лечебни заведения. Двигателят на промените е конкуренцията, а намесата на държавата води до нарушаването ѝ", заключава Шарков.

Кои болници ще се затруднят с увеличените заплати ще стане ясно през август, освен ако съдът не побърза да спре промяната в начина на заплащане.