Здравеопазване

Присъдата "Инсулт" може да бъде много по-лека

Средно 34 хил. души годишно се инвалидизират след мозъчен удар

Десислава Николова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Едва една трета от българите стигат навреме в болница след получен инсулт
Само 2.33% се лекуват по съвременни методи
128 млн. лв. ще бъдат дадени за оборудване на мозъчно-съдови центрове, но с тези пари ще се обучат само 20 лекари

Средно 50 хиляди българи годишно получават инсулт, едва една трета от тях пристигат в болница в т.нар. златен час, когато процесът е обратим и може да бъде лекуван без последствия, а само на 2.33% от пострадалите се прилагат съвременни методи на лечение. Иначе казано, за една година 34 хил. души в България получават напълно предотвратими дълготрайни увреждания. За да не се случва това, не са нужни нито много пари, нито непостижимо скъпа техника. Трябват най-вече желание и организация.

Най-тъжната част от статистиката всъщност е другаде. Докато в предотвратяването и лечението на сърдечния инфаркт, България има огромни успехи, съвременно лечение на инсулти се провежда на много малко места в България и в крайна сметка над 10% от диагностицираните на практика загиват в болницата. През 2018 г. средната смъртност от мозъчно-съдова болест в ЕС е 76 на 100 хил. души, а в България тя е 301 на 100 хил. Иначе казано, при правилно лечение от инсулт в България може да умират четири ПЪТИ по-малко хора. Над 3500 човешки живота на година могат да бъдат спасени.

Изоставането на България от съвременните тенденции в лечението на това толкова широко разпространено заболяване, при което 10% от пациентите са на възраст между 35 и 55 години, а 88% - на възраст над 55 години, е причина в Плана за възстановяване и развитие да бъде заложено разкриването и оборудването на общо 10 мозъчно-съдови центъра за лечение на диагностика и инсулти (stroke - центрове) във всички шест района на планиране.

Общият бюджет на този проект е 128.5 млн. лв., като 107 от тях са европейско финансиране, а останалите 21.4 млн. - национално съфинансиране.

Основната сума по проекта ще отиде за ремонт и оборудване на центровете, като до 2025 г. се предвижда да бъдат обучени 20 лекари специалисти, които да прилагат тромболиза (разтапяне на тромба с лекарство) и ендоваскуларно лечение, при което се отстранява тромбът, причинил инсулта.

В момента в България общо 132 болници лекуват инсулт, но само в една трета от тях - 47, се прилагат съвременни методи на лечение. Това обрича повечето пациенти на сериозни увреждания. Действащите stroke центрове са точно един на брой - в столичната университетска болница "Св. Анна", в която и се извършват най-много тромболизи и ендоваскуларни процедури (виж таблицата).

До 2025 г. обаче има достатъчно време, а въпросите откриват ли се навреме пациентите с инсулт, стигат ли навреме до болница и как точно се лекуват стоят изключително остро.

Те (не) идват навреме

Инсултът представлява прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка в част от мозъка в резултат на запушване с тромб на съдовете, снабдяващи мозъка (исхемичен инсулт) или мозъчен кръвоизлив в резултат на разкъсана аневризма (хеморагичен инсулт). Заради това прекъсване мозъчните клетки започват да умират от липса на кислород и това води до засягане на цели зони в мозъка - на говор, движение, зрение, координация и др.

За една минута средно 2 млн. мозъчни клетки губят функциите си, а всички симптоми на инсулт (виж таблицата), продължили повече от два часа, водят до трайни увреждания на пострадалия. Затова невролозите приемат, че процесът може да бъде спрян в период до най-много 2-3 часа след първите симптоми, а в най-добрият случай да започне лечение до един час след получаването на инсулт. Обикновено около 75-80% от инсултите са исхемични и се предизвикват от тромб, запушил кръвоносните съдове, които снабдяват съответната зона на мозъка. Съвременното лечение представлява лекарствено стопяване на тромба с тромболиза или отстраняването му по миниинвазивен път.

За да се получи това обаче, пациентът трябва да бъде диагностициран навреме. Става въпрос за животозастрашаващо състояние, което трябва да бъде разпознато възможно най-бързо и пострадалият да постъпи в болница.

"Средно 30% от нашите пациенти с мозъчен инсулт са пристигнали в болницата в "златния час". Всеки четвърти болен е бил навреме, а спешното е успешно. Другото значимо постижение е, че 47 болници в България са се осмелили да правят тромболизи и в много райони инсулт се лекува по модерен начин, но имаме голям проблем с ендоваскуларните методи, които се прилагат само на още две места в България, и то ограничено, освен при нас", казва доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Св. Анна", който завежда и първия в България stroke център. През тази година той получи наградата на Европейската организация за инсулти за приноса му в борбата с инсултите.

По думите му средно 5% от инсултите в една болница трябва да се лекуват по съвременен начин, а в България този среден процент е 2.3%.

Според статистиката на НЗОК съвременното лечение е мит в много от болниците, приемащи пациенти с инсулт. Например през 2021 г. в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, са приети 1834 пациенти с инсулт, като са направени едва 53 тромболизи. В УМБАЛ Бургас пък са лекувани 897 пациенти с инсулт без нито една тромболиза.

В София през миналата година са приети 5678 пациенти с инсулт в общо 16 болници, като в 10 от тях е прилагана тромболиза, но 72% от тези процедури са направени в "Св. Анна". Най-много пациенти (1036) са приети в "Св. Анна", на второ място по брой лекувани с 857 болни е "Аджибадем Сити клиник Токуда", а на трето място е Военномедицинска академия. ВМА е приела 645 пациенти, като тромболиза е приложена само на един от тях.

Здравната каса също е предвидила в договора си с лекарите минимално количество тромболизи и ендоваскуларно лечение - съответно 968 и 4 за тази година, за което ще плати малко над 3 млн. лв. Тя обаче ще даде близо 50 млн. лв. за стандартно лечение на инсулт, което се увеличава от крайно недостатъчните 882 на 1300 лв. за лекуван пациент.

Проблемът с кадрите

В проекта за обзавеждане със съвременна апаратура на мозъчните центрове е посочено, че те ще бъдат оборудвани в 10 държавни университетски болници. По-важното в проекта е, че трябва да се обучат специалисти по ендоваскуларно лечение на инсулти, които в момента са дефицитни.

Другият въпрос, който е дискусионен в бранша, е дали са нужни точно 10 центъра и кои да бъдат те.

"В ЕС има 2500 такива центъра. Идеята е пациентите да стигат в златния час навсякъде в Европа. Трудно ми е да преценя колко трябва да бъдат. Австрия, която е планинска страна, има шест такива центъра. Областта Каталуня, с център Барселона, също има на територията си шест центъра", казва доц. Калпачки. Той допълва още, че и в момента много хора са обучени как да откриват първите признаци на инсулт, а с особен интерес се ползва тази програма в училище, където екипът на Fast heroes обучава децата да откриват признаци на мозъчен удар у своите роднини.

В самия проект по плана е предвидено в избраните болници да се купят симулатори за обучение за интервенционални ендоваскуларни процедури. Освен това проектът ще се движи паралелно с изграждането на системата за въздушен медицински транспорт, за да могат пациентите от труднодостъпни райони да получават качествена помощ навреме и да се изгради бърза връзка за транспорт на пациенти с инсулт до неврохирургичните центрове.

Проблемът обаче е, че в проекта е предвидено през 2025 г. в тези центрове да попаднат 5000 души, а броят на новообучените лекари да е едва 20. Това означава, че не всички от десетте центъра ще могат да осигурят денонощни дежурства за лечение на пациенти с инсулт и че част от купената апаратура, която е на стойност 102 млн. лв., вероятно няма да се използва рационално.