Съдът спря увеличението на заплатите на лекарите и сестрите от 1 август

Причината е, че увеличените възнаграждения могат да застрашат стабилността на болниците

Решенията кой какви допълнителни възнаграждения може да получава зависят изцяло и само от директорите на болниците

Десислава Николова

Решенията кой какви допълнителни възнаграждения може да получава зависят изцяло и само от директорите на болниците © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Тричленен състав на Върховния административен съд спря действието на текстовете в Националния рамков договор между лекарския съюз и здравната каса, с които от 1 август лекарите трябваше да получават минимална заплата от 2000 лв., а сестрите - от 1500 лв.

Това става по жалба на Националното сдружение на частните болници, към която са се присъединили веригата болници "Сърце и мозък", сдружението на общинските болници в България и други болници.

Увеличението на основните заплати в здравния сектор, в който все още има множество лекари и сестри, които получават минимални работни заплати, и директори на болници, включително и държавни, които са милионери, беше една от основните цели на "Продължаваме промяната". Това стана с две стъпки - залагане на по-високи основни заплати в колективния трудов договор за сектора и с няколко нови члена в анекса към Националния рамков договор между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса.

Тези стъпки предвиждат задължение за болниците да отделят 50% от приходите си за заплати на медиците, а ако не достигнат нивата на увеличените заплати до 1 август, да получават по-малко увеличение на цените на клиничните пътеки, по които здравната каса плаща на болниците. Увеличението в договора е средно с 25% на цените на всички пътеки, като има и такива, които са с увеличение 40-50%.

Лекари и сестри много пъти през последните години са протестирали срещу ниските заплати в сектора, които ги принуждават да работят на две или три места, както и срещу своеобразната феодализация на болниците от техните директори.

Как се получават заплатите досега

Основен източник на приходи в болниците са средствата от здравната каса, които формират около 90% средно от всички постъпления в болниците, като при някои от тях това са 100% от приходите им. Отделно от това държавните болници получават средства за спешните си отделения, психиатриите, реанимациите по линия на здравното министерство, както и средства за лечение на неосигурени. Отделно от това повечето болници имат тарифи за избор на лекари и екипи, доплащания на консумативи, ВИП стаи, сестрински постове, включително и административна помощ. Тези доплащания се извършват от пациентите на касата на болницата и понякога са условие за прием или пък от частен здравен застраховател.

В България работят общо 363 болници, от които 65 държавни, 130 общински, а останалите са частни.

В момента заплатите се определят от директорите на болниците, като в някои случаи те разпределят по собствено усмотрение парите на всички, до последния санитар, а в други определят бюджети на всяка клиника или отделение и началникът разпределя получените пари от здравната каса между лекарите, сестрите и санитарите в зависимост от това кой колко е работил.

Така в момента почти цялата здравна система работи на ниски минимални работни заплати, като към тях се добавят т.нар. "Пари по пътеки", или допълнително материално стимулиране. Парадоксът при него е, че част от лекарите, началниците на клиники и директорите получават космически бонуси, докато останалият екип получава минимално ДМС. Затова разликата в заплащанията в болници е повече от 10 пъти между един и друг член на медицинските екипи. В много болници има случаи на нулево ДМС, защото директорът така е решил или има да плаща по договори с доставчици, има много хора, които не получават нищо, защото не са симпатични на началника си или му противоречат.

Идеята на текстовете беше лекарите и сестрите да не зависят от волята на директорите и началниците на клиники, а да имат по-солидно твърдо възнаграждение, което да се увеличава през следващите години.

Логично, преди влизането им в сила срещу тези текстове бяха написани декларации от всички държавни, частни и общински болници. На финалната права в процеса останаха три страни, които смятат, че увеличаването на заплатите ще доведе до фалит болниците.

За какво е жалбата и какво реши съдът

Според жалбата действието на въпросните разпоредби може да причини значителни и трудно поправими вреди на изпълнителите на медицинска помощ и в още по голяма степен - на здравноосигурените лица, тъй като има реален и непосредствен риск болниците да бъдат оставени без достатъчен финансов ресурс.

Това от своя страна ще застраши интересите на пациентите поради невъзможност от страна на лечебните заведения за покриване на останалите разходи, свързани с консумативи, лекарства и т.н.", се казва в жалбата. В документа е посочена, че лечебните заведения се финансират от НЗОК, но това не променя правното им положение на търговци, а държавата няма прав да се намесва и да определя по императивен начин правилата на определяне на работната заплата.

"Работната заплата на лекари и другите медицински специалисти е функция на количеството, интензитета, сложността и качеството на положения труд, на квалификацията на конкретния медицински специалист и на други фактори. Предвид това нормативното вмешателство в правилата на договорната свобода, както и администрирането на взаимоотношенията между работодател и работник, рефлектира и влиза в пряко противоречие с правата и законните интереси на лечебните заведения - работодатели и доставчици на медицински услуги, и ще постави в риск цялата система", се казва в жалбата.

Върховният административен съд приема, че могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващите от задължението да увеличат заплатите, като в същото време няма да могат да получават достатъчно средства и заради по-ниското увеличение и заради това, че по принцип болниците имат лимити на прием.

Поради това, че оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ, вероятно е да настъпят значителни и трудно поправими вреди и за пациентите, което обуславя нуждата от защита на обществения интерес, се казва в решението на съда, който спира действието на текстовете.

Решението може да се обжалва в седемдневен срок от Министерството на здравеопазването и НЗОК.