Национален кардиологичен план да обедини институциите и обществото с цел по-добро здраве, настояват експерти

"Настоящият форум, посветен на сърдечносъдовото здраве на българските граждани, показва отговорното ви отношение и активните усилия, които полагате за създаването на условия за превенция, профилактика и лечение на тези заболявания. Убеден съм, че подобен задълбочен дебат е изключително важен, навременен и полезен в търсенето на работещи решения", са казва в поздравителния адрес на Росен Желязков, председател на 49-ото Народно събрание. "Всяко начинание, което гарантира достъп до качествени медицински грижи и високо ниво на здравно обслужване, ще среща моята подкрепа", уверява той.

"Към медицината трябва да се подхожда, както подхожда едно от най-големите медицински дружества у нас ДКБ - чрез прилагане на световната наука и международния опит в нашата практика", каза д-р Александър Симидчиев, народен представител от ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание. Той подкрепя приемането на Национален кардиологичен план по модела на създадения наскоро Национален антираков план - чрез прилагане на международния опит в превенцията и лечението на тези заболявания.

Доц. Васил Пандов, народен представител от ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание, отбеляза, че инициативата ще допринесе за обогатяването на Националната здравна стратегия, която не е приета от предходния парламент.

Приветствие поднесе Тодор Воденичаров, член на надзорния съвет на НЗОК и изпълнителен директор на Siemens Healthcare. "Призовавам всички институции в България да припознаят Националния кардиологичен план, тъй като е необходимо да се обединим на всички нива като общество, за да се подобри здравето на нацията. Кардиолозите са експертите, които знаят как да го съставят, а всички ние трябва да помогнем за осъществяването му", каза той.

"Въпреки напредъка на медицината сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат една от водещите причини за заболеваемост и смъртност не само у нас, но и по целия свят. За да се обърне негативната статистика, е важно да се консолидират усилията на всички нива: държавно, експертно и индивидуално - на всеки човек, които да доведат до трайно намаляване на развитието и разпространението на тези заболявания сред населението", пише здравният министър д-р Асен Меджидиев в поздравителен адрес към конференцията. Той изразява високата си оценка за работата на Дружеството на кардиолозите в България, "което години наред обединява интересите на експертите в сферата и допринася за развитието на кардиологичната наука и практика".

Аркади Шарков, съветник на министъра на здравеопазването, подчерта значението на достъпа на пациентите до превенция, навременна терапия и лекарства и акцентира върху основните причини за ранната смъртност, сред които хипертония, застоял начин на живот, тютюнопушене, нездравословно хранене.

Д-р Антон Койчев, председател на Комисията по здравеопазване в Столичния общински съвет, посочи, че българската кардиология е най-иновативната медицинска специалност у нас и поставя нашата медицина на европейската здравна карта и отново изрази готовността на общинската управа да партнира в инициативите, насочени към подобряване на сърдечносъдовото здраве.

Маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, очерта ролята на фармацевтите като помощници - те са най-достъпните медицински специалисти. "Те могат лесно да забележат пациентите, които трябва да бъдат насочвани към кардиолог, и, ако бъдат включени в съвместни програми, да участват в наблюдението на терапията и да допринесат изключително много за мотивацията на пациентите да се придържат към терапията си", обясни той и предложи бъдещо обсъждане на лекарствата, които трябва да бъдат реимбурсирани.

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, поздрави участниците във форума и благодари на лекарите за всеотдайната работа за здравето на българите. "Бизнесът настоява да има повече профилактика, нека науката и новите постижения бъдат ваше всекидневие", допълни той. Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, насочи вниманието към оптимистична статистика: "Кардиологията е най-добре представящата се специалност в медицината в България по данни на СЗО. Основната причина за намаляването на стандартизираната по възраст смъртност в България с над 13% за 10 години е намаляващата смъртност в кардиологичните заболявания", обясни той. "Националният кардиологичен план - изработен и прилаган от кардиолози, в сътрудничество с администрацията и академичните среди, с подкрепата на индустрията, е правилната посока", каза още Деян Денев.

"Изработването на този план и припознаването от обществото е от изключително значение. Като една от двете национално представени пациентски организации сме готови да го подкрепим изцяло, разчитайте на нашата помощ", каза адв. Христина Николова, Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

Приемане на целите на Националния кардиологичен план, готовност за съдействие и подкрепа бе изразена и в адреса на проф. Марияна Мурждева, ректор на Медицинския университет - Пловдив.

Целта на дискусията е приемането на Национален кардиологичен план от 49-ото Народно събрание и фокусиране на институциите и обществото върху важността от изработването на програми за изпълнението му и постигането на по-дълъг и по-качествен живот за българските граждани. Това е приоритет не само на Дружеството на кардиолозите в България, но и на цялото общество. Лекари, институции, съсловни и професионални организации и други представители на неправителствения сектор се обединяват за институционализиране и приемане на стратегическия за България документ. Дружеството на кардиолозите в България е сред първите, присъединили се към Плана за справяне със сърдечно-съдовите заболявания на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве.

Сърдечносъдовите заболявания са сред основните социалнозначими заболявания и продължават да бъдат водещата причина за смъртност у нас, а страната ни все още няма стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им. Всяка година над 1 млн. българи боледуват от сърдечно-съдови заболявания, извършват се около 6000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури.

България е лидер по сърдечно-съдова смъртност в ЕС

Модератори на първия панел бяха проф. Снежана Тишева, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Проф. Г. Странски" - Плевен, и Десислава Николова, журналист от в. "Капитал". "Пасивната подкрепа не е достатъчна, за да решим големия проблем със заболеваемостта от сърдечносъдови болести у нас, от който зависи бъдещето на нацията. Препоръките на Европейското кардиологично дружество са базирани на данните за европейските страни, а България има специфика и там трябва да търсим причините за ранната смъртност спрямо различни страни от ЕС, водещите позиции по инсулт и др.", каза проф. Тишева.

Направеното досега по създаването на план за сърдечносъдово здраве очерта доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Инициативата тръгва от усилията за създаване на план за подобряване на сърдечно-съдовото здраве в ЕС и общата цел за намаляване на заболеваемостта с 30% до 2030 г. Създаден е Европейски алианс по сърдечно-съдово здраве с подкрепата на Европейската комисия. 45% от общата смъртност в Европа се дължи на сърдечно-съдовите заболявания, а 49 млн. европейци живеят с такива диагнози. В България заболеваемостта и смъртността от тези заболявания надвишават сериозно средните нива за ЕС, а причините са липсата на контрол върху рисковите фактори, каза доц. Трайков. Бъдещето е в сътрудничеството между научните, съсловните организации, академичните среди, бизнеса, работодателските и пациентските организации, за да бъде създаден и приет Национален кардиологичен план, допълни той.

В презентацията на проф. Франческо Консентино от Каролинска институт в Швеция акцентира основният акцент бе върху спешната необходимост от Европейски план за сърдечно-съдово здраве като приоритет за всички партийни и управленски нива в страните от ЕС. Сърдечно-съдовото здраве трябва да бъде приоритет във всички политики, във всички области, каза той и очерта как може да стане имплементацията на този приоритет и с какво финансиране. Европейският план дава препоръки за националните планове.

Финансирането на такъв национален план трябва да бъде на държавно ниво, коментира доц. Трайков.

Проф. Арман Постаджиян, началник на отделение към Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" - София, говори за превенцията като основна насока на Националния кардиологичен план. България е сред страните с най-висок сърдечно-съдов риск в ЕС и тук трябва да се мисли за превенция много по-рано. Българският мъж има 8 пъти по-голям риск да умре от инсулт в сравнение с живеещите в други страни. При жените у нас рискът е 7 пъти по-голям. Необходима е превенция на рисковите фактори, обучението на кардиолозите у нас е налице, но знанията трябва да се предадат и към личните лекари, каза проф. Постаджиян. Превенцията на бъдещето отива в посока генетични изследвания, образна диагностика, наличие на стресови фактори, неблагоприятни фактори на околната среда и др.

За ролята на дигиталните технологии в медицината говори проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в Александровската болница. Това са голям набор от електронни устройства, чрез които се проследяват основни жизнени показатели, търсят се параметри извън нормите, проверява се дали пациентът се придържа към терапията си, помага му се за това и др. Всяка иновация, въведена в медицинската практика, води до намаляване на смъртността, но тя все още остава висока, каза проф. Карамфилов. Най-модерните направления са навлизането на изкуствения интелект, усилената реалност при хирургия и интервенционални процедури и др.

Превенцията на местно ниво е изключително важна, подкрепяме инициативата и ще се радваме да бъдем включени в активната работа по плана, казаха представители на сдружението на общините.

Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, обърна внимание върху наличието на много планове и стратегии, които обаче нямат практическо приложение. Няма връзка между усилията на кардиолози, ендокринолози и другите специалисти, които работят по проблемите на профилактиката и промяната в начина на живот, не са заложени параметри за постигане за всяка година, отбеляза той.

Манталитет на цяла нация се променя много трудно, като специалисти задаваме тона, но не ние ще научим децата да не пушат и да не ядат вредни храни, това е задача на родителите и училището, каза проф. Иван Груев, главен секретар на ДКБ. "Основните проблеми у нас са поведенчески: ранното тютюнопушене, нездравословното хранене, липсата на физическа активност, прекомерната употреба на алкохол. Ние сме нация, която загива от невежество", допълни той.

Къде са дефицитите в кардиологията

Журналистът Бойко Василев и проф. Йото Йотов, декан на Медицинския факултет на Медицинския университет-Варна и началник на Втора клиника по кардиология в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, модерираха втория панел на конференцията.

Първата презентация бе за ранната терапия и персонализираната медицина на проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология в "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център". "Само 3 минути е времето за спасяване на живота при внезапна сърдечна смърт, затова решаващо е дали някой наблизо може да даде първа помощ с дефибрилатор до пристигането на медицинския екип. Само 11 години е изоставането на България от директивата на ЕС за въвеждане на законодателство, активно обучение за кардио-пулмонална ресцусцитация и инсталиране на външни дефибрилатори на обществените места", каза той. Първият законопроект в тази посока вече е предаден на експерти в Народното събрание. Отделно ДКБ предлага на МЗ да създаде подспециалност в кардиологията, която да се занимава с порасналите пациенти с вродени сърдечни малформации, оперирани в ранна детска възраст. След 18-годишна възраст те "изпадат" от обхвата на здравната система, а се нуждаят от активно проследяване, за да не изпадат в животозастрашаващи състояния. Проф. Петров подкрепи с примери на спасени млади пациенти нуждата от превенция, адекватно наблюдение и ранна терапия и персонализирана грижа - част от задачите на един национален кардиологичен план.

Срамно е, но в България генетичните изследвания в никоя област не се реимбурсират, коментира проф. Йотов. Без тази стъпка персонализирана медицина е невъзможна.

Проф. Груев, който е и специалист по спортна кардиология, представи препоръки за физическа активност и рехабилитация на всички пациенти със сърдечно-съдови болести. Европейските препоръки са за безопасни физически упражнения за всички - от децата пациенти до възрастните с най-тежките диагнози. След изследвания на всеки пациент, независимо от диагнозата, може да се препоръча най-подходящият за него обем физически дейности и натоварване, като се определи безопасният праг на сърдечната честота. За всички здрави хора се препоръчват поне по 150 минути умерена физическа активност седмично, като препоръката е да се стигне до 300 минути. Това е първичната превенция, чиято цел е поддържане на здравето, уточни проф. Груев. Програми за физическо натоварване и кардио-пулмонална рехабилитация трябва да има задължително за всички сърдечносъдови пациенти, включително и преживелите остри инциденти. Така доказано се намаляват и общите разходи за лечението им, но у нас няма разбиране за това, добави той.

За качеството на живот на пациентите, въвеждането и стандартизирането на оценката за него говори проф. Мария Токмакова от Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, която се включи онлайн. "В България няма практика да се оценява качеството на живот, освен в научни проекти. Това е степента на благополучие и лична удовлетвореност и включва физическото, психологическото и социалното благосъстояние. При пациентите благосъстоянието се променя под въздействието на заболяването, но проучванията сочат, че доброто качество на живот е по-важно за тях, отколкото продължителността на живота", обясни проф. Токмакова. Според европейските препоръки пациентите трябва да участват в инициативите на научните дружества, в изработването на ръководствата за лечение и в научните изследвания.

България има най-нисък индекс за щастие спрямо БВП на глава от населението, но като качество на живот заедно с останалите страни от Източна Европа има по-добри показатели спрямо западноевропейските по данни от 2020 г., коментира д-р Славейко Джамбазов, управляващ директор на консултантската компания HTA.