Тъмната страна на Хипократ

Практиката, някога започната от Медицинския университет в София, днес сравнително успешно е приложена и в другите университети и факултети, в които се преподават тези направления. Нещо повече - българските университети успяват да направят това, върху което другите държави, в които има конкурентни университети, не наблягат по същото време, и така днес България се е превърнала в ключов играч, що се отнася до медицинското образование.

В първите години не липсват трудности - особено с турските студенти, които трудно научавали и английски, и български, със слуховете за корупция сред част от преподавателите и за преписване на изпитите.

Разликата между времената преди 15 - 20 години и сега е в няколко неща - преподавателите като цяло знаят добре английски език, същото се отнася и до студентите. Мъката с недостатъчно добрите като езикови и общомедицински познания от южните ни съседки е поприключила, тъй като и Турция, и Гърция имат приравнителни изпити за лекари, завършили в България.

Но не напълно и не така добре стои въпросът с останалите проблеми, които резкият наплив на студенти отвън осветлява.

Проблемът с преписването остава

Екипът на фармацевтичния факултет в София дори събрал пари и се сдобил със заглушител за мобилни телефони, който започнали да използват по време на писмените държавни изпити. Само че студентка от Гърция се оплакала на Министерството на образованието, че "променят правилата в последния момент", и оттам се разпоредили на факултета да преустановят това, обявили заглушаването за незаконно и заплашили, че ще дадат преподавателите на прокуратурата.

Овладяването на преписването, независимо за какви студенти става въпрос, става още по-трудно след пандемията, при която се провеждаха писмени онлайн тестове, и то е станало масово.

"Късали сме студенти, които са оборудвани с предаватели в ухото. Задавам въпрос, една студентка го повтаря, изчаква и започва да отговаря това, което й диктуват. Много е лесно да се различи дали човек наистина има познания по предмета, или само е писал под диктовка", казва академик Ваньо Митев, бивш ректор на Медицинския университет - София.

В българските медицински университети даден студент може да бъде скъсан многократно по един и същи предмет. Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

"Преписва се по всеки възможен начин и ако искат да изградят неопетнена международна репутация, българските медицински университети дори и да не си признават, че си затварят едното око за това, трябва да направят всичко възможно да премахнат тези практики", допълва преподавателка, която не иска името й да се назовава.

"Учете там, където другите отиват на море"

Една от посредническите фирми, които рекламира обучението в България, изтъква и още няколко предимства - "за разлика от Германия, в България има значително повече устни и практически изпити, което не би било възможно в големите курсове в Германия. Учебните материали се предлагат под формата на безплатни скриптове много по-често, отколкото в Германия, така че трябва да се купуват по-малко книги, а признаването на академичните постижения от медицината в България е доста безпроблемно и отваря пътя за кандидатстване за лиценз за практикуване на медицина в Германия".

Това, което не пише в рекламните брошури, които гласят "Учете там, където другите отиват на море" (в случая се визира Варна, а скоро вероятно и Бургас, чийто университет също отвори медицински факултет), е, че за разлика от Германия, Холандия, Испания и Великобритания, където един студент може да бъде скъсан само два пъти по една дисциплина и след това трябва да прекъсне следването, а дори и да не записва специалност, в която фигурира проблемният изпит и в които влизането е изключително лесно, но завършването - безкрайно трудно, в България университетите са заинтересовани да запазят високата бройка чуждестранни студенти платено обучение.

"Един от студентите ни осем години учи фармация, имах студентка, скъсана 15 пъти по микробиология, която накрая все пак взе изпита, имахме и трийсетина прекъснали чуждестранни студенти, разбира се, но като цяло това не е практика и те завършват", разказва преподавател, който също не желае името му да се споменава.

Малко на ръба е и рекламата за практиката и това, че студентите, за разлика от Западна Европа, имат пряк достъп до пациенти. Това е така, но съществува езикова бариера и ако студентите не знаят поне базово български, те няма как да общуват с болните в клиниките.

"Проблемът е, че всички факултети масово надскочиха възможностите си да поемат огромен поток чужди студенти и откъм кадри, и като база, и групите за упражнения станаха твърде големи. При групи от 15 - 20 души и учебен час 45 минути е ясно, че преподавателят не може да обърне внимание на всички, а комуникацията е изключително важна. Смисълът на групата е индивидуалното внимание и обучение на всеки студент. Казвам, че сме надскочили възможностите си, защото едно е да имаш 10 асистенти, които обучават групи от по 5-6 души, друго - петима асистенти, които имат групи от 15 души", казва друг преподавател, който настоява да остане анонимен.

Според него заради големите групи и езиковата бариера практическите упражнения са трудни и понякога невъзможни. "Обучението е на английски и ако студентите не притежават достатъчно езикови умения, това отново ги затруднява. Освен това нито един от тях не може да влезе в комуникация с пациентите и обучението е теоретично и абстрактно", смята той. Според него е наистина спорно дали всички медицински университети предлагат достатъчно качествено образование, което да покрие фундаменталния минимум от знания, който се изисква, за да практикува един лекар в западноевропейските страни.

Иначе засега няма публични скандали, че в България e "произведен" недобре обучен медик или фармацевт, дори напротив. С много малки изключения всички завършили студенти се връщат и започват практика в родните си страни. Разбира се, има и такива, които научават български, женят се тук или остават да специализират в българските болници. До образователното министерство като че ли също не стигат сигнали някой да е недоволен от нивото на преподаване и знанията, които е получил или не. Българските университети са съобразени с хорариума в останалите европейски университети дисциплини и учебно време.

"Студентите ни, специално от Италия и Великобритания, са много будни и изискващи", отбелязва преподавателка. Според нея обаче чуждестранните департаменти са най-ценното направление в медицинските университети, приходите от такси от тях носят над 50% от приходите, като останалите са от държавна субсидия и управляващите висшето учебно заведение се отнасят към тях с особено внимание. За всички преподаватели допълнителните средства, които идват от обучението на чужди студенти, са също изключително важни и те полагат усилия да обучават все повече студенти и да имат колкото е възможно повече часове в този департамент.