Прокуратурата прекрати преписката срещу "Капитал" за скъпите лекарства, но проблемът остава

Високите цени на неразрешените за употреба медикаменти и изделия за тежко болни деца, които здравната каса плаща, остават без решение

Преписката беше образуван от Варненската прокуратура по искане на университетската болница "Света Марина", чиято управа се обезпокои, че е спомената в доклад за клиники, купували в пъти по-скъпо медикаменти.

Десислава Николова

Преписката беше образуван от Варненската прокуратура по искане на университетската болница "Света Марина", чиято управа се обезпокои, че е спомената в доклад за клиники, купували в пъти по-скъпо медикаменти.

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Здравната каса продължава да плаща скъпо един сегмент лекарства и изделия за лечение на тежко болни деца, след като в последната година служебното здравно министерство под управлението на д-р Асен Меджидиев не е направило нищо, за да реши въпроса. Става въпрос за покупки на стойност около 100 млн. лв. годишно на нерегистрирани за употреба в България лекарства, които се плащат от НЗОК на цената, на която са придобити. Проблемът е, че тази цена е средно 200% по-висока от средната на същите медикаменти в ЕС, а в някои случаи тя е дори 600% отгоре.

За това се разбра от доклада на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти до министъра, който е бил предаден миналия септември. Реакциите на институциите по него досега, са три.

Първото - да бъде направена проверка за това как е изтекъл докладът и да бъде уволнен без никакви мотиви авторът на доклада проф. Илко Гетов, който беше председател на съвета, изготвил документа. Вторите две са свързани с една от споменатите в доклада болници, пазарували лекарства на високи цени - УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. Нейният директор проф. Силва Андонова подаде жалби в Районна прокуратура - Варна, и в Националния съвет по журналистическа етика срещу "Капитал" и автора на статията по темата Десислава Николова. Според жалбите текстът на Николова съдържа "тенденциозно и невярно представена информация", която е предизвикала тревога, безпокойство и усещане за злополука у целия персонал на болницата.

В резултат на това Районна прокуратура - Варна, започна преписка, по която главният редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и редакторът "Здравеопазване" във вестника Десислава Николова бяха извикани на разпит в СДВР, за да дадат показания, без да бъде ясно посочено за какво престъпление ги разследва прокуратурата. В случая вместо да се разследват вероятните корупционни схеми и неправилно изразходване на обществен ресурс, просто се разпитват тези, които ги разкриват. "Капитал" получи подкрепата по казуса от "Репортери без граници", Международния пресинститут, Комитета за защита на журналисти, Асоциацията на европейските журналисти, ПЕН Център България, Mapping Medai Freedom и др.

Комисията по журналистическа етика отхвърли жалбата на проф. Андонова през декември миналата година. А тази седмица "Капитал" разбра, че още през април 2023 г. Районна прокуратура - Варна е прекратила преписката по случая. Проблемите в сектора обаче остават и покупките на лекарства продължават по стария начин.

Авторът на доклада проф. Илко Гетов беше назначен за заместник-министър на здравеопазването в кабинета "Денков-Габриел" с ресор "Лекарства" и в момента, по информация на "Капитал" от министерството, организира работна група за промени в лекарствения закон, които да решат различни проблеми, като един от приоритетите са именно неразрешените лекарства. Вносителите на неразрешени лекарства пък се обединиха в асоциация, която да защитава интересите им. Засега в сегмента нищо друго не се е променило.

Кой какво плаща

В сегмента на неразрешените лекарства обикновено става въпрос за медикаменти без аналог, които се използват при много тежки заболявания, когато са изчерпани всички налични алтернативи. Това са медикаменти, които по една или друга причина, никой не иска да регистрира или продава в България. Тяхната покупка става по поръчка на лекуващите лекари в болницата, а лечебното заведение поръчва директно на доставчик. Обществени поръчки в случая не са предвидени, част от лечебните заведения събират по няколко оферти, но обикновено доставчикът е един и лекарството трябва да се достави по спешност за тежко болен пациент. Когато медикаментът е предназначен за дете, болницата си иска платените пари от НЗОК, когато става въпрос за възрастен е въпрос на лична преценка на клиниката дали ще поеме лечението или ще иска пациентът да плати.

Само за около 80 вида неразрешени лекарства НЗОК е платила 44.4 млн. лв. за лечение на деца през 2022 г., съобщиха от институцията. В сметката не влизат медикаментите, които се използват извън характеристиката им (т.н. офлейбъл) и медицинските изделия.

Колко лекарства и на какви цени е платила НЗОК няма разбивка, няма и информация колко точно са платили болниците и болните хора за такъв тип продукти.

В отчета на НЗОК за 2022 г. е записано, че касата е издала 722 заповеди за заплащане на неразрешени лекарства, като най-много са плащанията за онкологични и онкохематологични лекарства, следвани от болести на ендокринната система и такива на храносмилателната система. За онкозаболявания при деца са платени 143 вида неразрешени в България лекарства.

(Не)разрешени проблеми

От Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести коментират, че неразрешените медикаменти са няколко типа - иновативни медикаменти, предназначени за лечение на редки и онкологични заболявания, предимно при деца, а също така и лекарства, изтеглени от пазара поради много ниски цени и липса на бизнес интерес, но ключови за болниците, като някои упойки и цитостатици.

"В България регистрацията и влизането им в режим на реимбурсация отнема от 6 месеца до една година, а заплащането на ново лекарство- може да започне от средата на следващата година. Така, на практика достъпът на пациентите с тежки диагнози до иновативна терапия се забавя около една година и половина. Нерегистрираните лекарства са предназначени предимно за деца и се заплащат от фонда за лечение на деца. Съвсем естествено е желанието на родителите максимално бързо да бъде приложена всяка нова терапия, разрешена от Европейската лекарствена агенция, която може да спаси живота на децата им или да подобри качеството им на живот, а единственият начин да бъде получена е внасянето и закупуването на лекарствените продукти като нерегистрирани", обяснява Янко Попстоилов, председател на асоциацията и собственик на "Реимекс Фарма".

По думите му фирмите от асоциацията нямат информация фонда за лечение на деца да заплаща нерегистрирани продукти с надценка от 200%.

"В България има много малък брой дистрибуторски компании, които внасят медикаменти за лечение на тези заболявания поради високите стойности на курс за лечение и необходимостта от съобразяване на отложено плащане от поне 3-6 месеца от страна на лечебното заведение. Много често се налага тези лекарствени продукти да не бъдат закупени директно от фирмата-производител поради липса на достатъчно произведени количества, а да се прибегне до закупуване от други дистрибуторски компании в други страни от ЕС. Всичко това неизбежно рефлектира върху цената, което не означава, че в режим на реимбурсация ще бъде разходван по-малко публичен ресурс за лечението на пациентите, страдащи от редки болести", казва Попстоилов.

Той допълва, че лечението на редки болести изисква индивидуален подход за всеки отделен пациент, не само от медицинските специалисти, а и от законодателя, поради което общият ред за реимбурсиране на лекарствата е неефективен и не е оправдано прилагането му в случаите на лечение на редки болести.

Попстоилов и асоциацията са на мнение, че в случая трябва да се развие и усъвършенства специалното законодателство, което да регулира доставката на неразрешените за употреба лекарствени продукти.