Даровете на златния клас

Приходите на 20-те най-големи зърнопроизводителя през 2014 г. отново са надхвърлили половин милиард лева, макар годината да беше по-тежка за сектора

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури

Силвия Радославова

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури © Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Все по-големи, все по-силни и все по-печеливши. Такива са компаниите - лидери в сектора на зърнопроизводството, който, макар и да отчита по някоя по-слаба година, като цяло е поел стремглаво нагоре и по отношение на ръста на приходите, и по отношение на печалбите. Миналата година беше една от трудните за зърнопроизводителите. Реколтата при някои от тях беше доста по-слаба от обичайната, а и имаше низходящ тренд в цените на зърнените култури заради високите добиви в световен мащаб. Но дори и така 20-те най-големи компании в сектора са прехвърлили заедно оборот от половин милиард лева и са запазили нивата на печалбите си от 2013 г. , която беше рекордна откъм добиви. През 2015 г. тази тенденция ще се запази.

Кои са кралете на житото

Лидерите сред компаниите в зърнопроизводството са няколко дружества, свързани със Светлозар Дичевски, собственик на варненския "Октопод инвест холдинг". В контрола на неговото семейство са още "Сортови семена Вардим", "ЕТ Деси – Светла Симеонова", "Троя авто" и "Ресен" ЕООД. Сумарно приходите на последните четири компании през последната година са малко над 200 млн. лв., или това е около 1/3 от общите постъпления на целия топ 20. Подобни обороти фирмите на Дичевски са реализирали и година по-ранно, а сега отново леко се увеличават и печалбите им. Изключение прави само "ЕТ Деси – Светла Симеонова", където ръстът на финансовия резултат е почти двоен - 10.8 млн. лв. спрямо 5.8 млн. лв. през 2013 г. По данни на представители от сектора семейството обработва около 1.5 млн. дка земеделска земя в почти всички части на страната, засети с различни земеделски култури.

В съзвездието на големите присъстват и публични компании. Това са "Кристера агро" ЕООД, собственост на "Агрия груп холдинг", "БГ Агро земеделска компания" на братята Даниел и Ненко Ненкови. Първата от тях разполага със 180 хил. дка собствена и наета земеделска земя, а втората обработва над 95 хил. дка площи. През 2014 г. приходите на "Кристера агро" имат ръст от близо 25%, печалбата й се е увеличила с около 40%.

В топ 20 на големите са и "Агро сантия" и "Агро сантино", които бяха под шапката на земеделския инвестиционен фонд "Серес", но след продажбата му останаха при групата юридически и физически лица, която беше собственик на фонда. Общите им приходи са 38.3 млн. лв. и, сумирани заедно, изпреварват доста компании, които са по-нагоре в класацията.

Останалите компании в топ 20 се управляват най-често от еднолични собственици или компании, които са семейна собственост, някои от които с дългогодишни традиции в зърнопроизводството. Такива са "Агроспектър" на Михаил Кръстев и "ЕТ Агроелит-Митов - Божидар Митов". "Агро К.П." пък е дъщерно дружество на мандрата "Хаджийски и фамилия", собственост на Петко Хаджийски. Приходите и на тази компания са се свили през 2014 г., каквато е и общата за сектора тенденция, за сметка на това "Агро К.П." е приключила годината с печалба от 2.3 млн. лв. предвид загубата й година по-рано.

Борсова несигурност

Дали класацията на големите ще се запази такава и през следващата година зависи в най-голяма степен от това какви са техните добиви от сегашната зърнена реколта и при какви цени ще успеят да я реализират. Макар че цената на зърното се влияе от международното производство и борсовите котировки, вече могат да се предвидят някои от тенденциите, които ще диктуват пазара.

Реколтата от пшеница в България е значително по-добра от миналогодишната въпреки по-малкото засети декари. Според данните на земеделското министерство тя е между 4.5 и 5.1 млн. тона. По-голямата част от това количество е предназначена за експорт. Макар че световните пазари показваха нов спад в цените, след като Департаментът по земеделие на САЩ (USDA) публикува месечната си прогноза за световно търсене и предлагане на селскостопанска продукция, заради очакванията за още по-голямо производство и ново увеличение на световните зърнени запаси засега това не се усеща в България. На местния пазар сделките се сключват на стойности по-високи от миналогодишните, до 300 - 310 лв. за тон хлебна пшеница. Някои земеделски производители пък са оптимисти в очакванията си и смятат, че дори ще има повишение. "Убеден съм, че до Нова година цената ще стигне и до 370 лв./тон", коментира Павел Стоименов, собственик на "Агро-Бел 2001". Към момента европейската пшеница като цяло е с добро експортно търсене. Но очакванията за високи добиви в Украйна, от които се влияе стойността на българското зърно, и свиването на вътрешната консумация в страната вероятно ще освободят още по-големи количества за експорт. Това може да бутне надолу цените в целия Черноморски регион.

Надеждата на есенната жътва

Колебанията в цените на пшеницата, която е и най-търсената култура на световните стокови борси, са в много по-малка степен валидни за есенните култури, чиято жътва вече започна. Царевицата и слънчогледът ще имат доста по-ниски добиви заради сушите в България и Европа, което пък ще изтласка цените им нагоре. Това е видно и към момента. "Цената на слънчогледа е 700 лв./тон спрямо 540 лв./тона през миналата година. Тя ще се увеличава още, но по-лошото е, че това ще даде отражение и в по-високите цени на олиото например", казва Стоименов. Той обяснява, че прогнозната реколта и за царевицата в неговото стопанство не е добра. Сега ще има едва около 700 тона царевица спрямо 1100 тона през миналата година.

"По-ниското производство на царевица ще приплъзне цените в посока увеличение, а оттам може да се изтегли и цената на пшеницата", коментира Емил Райков, изпълнителен директор на "Агрия груп холдинг".

Високите цени обаче могат да окажат и негативно влияние, защото не само трудно ще компенсират загубите на земеделските производители, но и ще се отразят в посока поскъпване на фуражи и храни на местния пазар.

Земеделие и бизнес