Ренесансът на лимеца
Житната култура намери своето място на пазара след залитания между пренебрежението и маркетингова сензация
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
През последните петнайсет години лимецът - древен сорт житно растение, често наричан храната на траките, преживя истински ренесанс в България. От слабо популярна зърнена култура, отглеждана на площ по-малко от декар в Източните Родопи, едрозърнестият лимец стана супермодерен заради ниското съдържание на глутен, а посевите се увеличиха на 80 - 100 хил. декара. Заради хищния маркетинг на търговците и злоупотребата с понятията като "здравословно", "органично" и "безглутеново" цената на лимеца на дребно по едно време достигна 20 лв. за килограм, а потребителите с право се усъмниха заслужава ли си. От около година-две обаче пазарът се балансира, а качествен лимец българско производство вече може да се купи на цени от 4-5 лв. за килограм във всеки по-добре зареден магазин.
Какво прави лимеца специален
Специфичната протеинова структура на лимеца е съхранила растението и неговите качества непроменени в рамките на хиляди години. Той е непретенциозен, не се влияе от климатичните условия - дали годината е суха или дъждовна, може да вирее на високи надморски височини и на почти всякакви почви. Не се нуждае от наторяване и пръскане с хербициди и на практика не се влияе от тях. Лимецът има 12 пъти повече цинк, магнезий и манган от обикновената пшеница, казва пред "Капитал" д-р Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите.
Глутенът в лимеца е сравнително мек, добре балансиран и лесно усвоим от човека. Образуващата алергии форма на глиадин (един от протеините, образуващи глутена) в лимеца е два пъти по-малко от тази в червената твърда пщеница, казва още д-р Елмазов. Хора, страдащи от различни форми на непоносимост към пшеница и глутен, съобщават за драстично подобрение след консумация на продукти с лимец.
Недостатъците за индустриалното производство
Въпреки лечебните си качества тази житна култура не е особени атрактивна за зърнопроизводителите и хлебопекарите. Добивите са ниски - от един декар земя излизат до 80 до 220 кг лимец, докато добивът от пшеница е 500 - 600 кг. От тези 200 кг лимец се изхвърлят поне една трета люспи, тъй като след вършеене лимецът остава с шушулката върху зърното като ориза, овеса, ечемика и др. Машините за лющене на зърно са скъпи и едва няколко фирми в България имат такива, разказва още д-р Елмазов. Благодарение на "модата" с продуктите от лимец и високата добавена стойност обаче зърнопроизводителите, включително големи фирми от бранша като "БГ Агро", се насочиха към отглеждането на древната култура.
"За миналата стопанска година отгледахме около 400 дка лимец", казва пред "Капитал" Соня Милева от "БГ Агро". Продукцията на компанията се реализира основно на вътрешния пазар. "Това е сравнително нова култура, която се появи преди 4-5 години на крайния пазар в България, и пазарът й е в процес на формиране, все още не се използва масово. Наблюдаваме лек ръст на потреблението, но реализираните обеми все още са незначителни. За следващите пет години очакваме потреблението да нараства постепенно", казва още Милева.
Освен за земеделците лимецът е предизвикателство и за хлебопроизводителите. Заради споменатата вече особена протеинова структура той не задържа мехурчета въздух в хляба и няма особено атрактивен търговски вид. "Прилича на буца кал", казва др. Елмазов. Това според него се дължи на неподходящите технологии и обяснява, че продуктите от лимец трябва да се пекат на тънко, затова добър вариант са содените питки от лимец.
2 коментара
http://greenshop.bg/product-1621
Даже може да се смели на момента за прясно пълнозърнесто брашно! Домашната пекарна не се спира вече 2-3 години!
Приготвяне на хубав и здравословен хляб от лимец
Фото-рецепта:
http://www.zdravjivot.org/16876/%D0%BF%D1%80%D0%B8
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.