Земеделие и бизнес

Застраховане, но само със субсидии

Много малко са земеделците, които купуват полици по собствена инициатива

Весела Николаева

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Застраховките обичайно се сключват по задължение и когато държавата плати част от премията.

Земеделците не обичат застраховки, защото имат субсидии. Тази аксиома, валидна още от зората на бизнеса с подкрепа на европейски фондове, все още действа в България. Подобно на полиците за дома, земеделската продукция рядко се застрахова, освен ако не е задължително или субсидирано. Държавата поема частично разходите по много полици и това е един от стимулите, които карат производителите да се застраховат. Извън субсидирането и някои задължителни полици интересът не е много голям, разказват застрахователи. Все пак бедствията от последните години, донякъде повишаването на застрахователната култура и активността на самите компании водят до ръст на защитеното имущество.

Да си спестим разхода засега

"Напоследък все повече фермери и селскостопански производители оценяват ползите и предимствата от застраховането. В този смисъл в последните години отбелязваме ръст на броя на застрахованите земеделски производители в "Алианц България", коментира Атанас Алексиев, заместник изпълнителен директор на "Алианц България". Това обаче не е повод за голяма радост – по думите на Алексиев в практиката си имат примери и на земеделци, които правят субсидираните от държавата застраховки, но останалата им продукция не е защитена. Според него това е по-скоро заради желанието на производителите да намалят разходите си. Така за продукцията им има реален риск да бъде унищожена, а те да не получат нищо като компенсация.

Всъщност след 2007 г., макар икономически и финансово вече да са много по-силни, земеделците (в частност зърнопроизводителите) избягват сключването на застраховки именно заради субсидирането. Това е тема, която отдавна се обсъжда от застрахователите и едва в последните години години със споразумения, маркетинг, активни посредници и реклама нещата бавно се променят. Иначе разходите са покрити от субсидии, държавата често дотира и компенсира по някакъв начин, дори да има загуби. И така стимулите да се сключва застраховка и стопаните сами да мислят се губят.

Според "Булстрад" няма интерес от страна на земеделците към друг вид застраховки за земеделски култури освен задължителните, изисквани от Държавен фонд "Земеделие". Компанията има сключено споразумение с организация на зърнопроизводители и по думите на изпълнителния директор Румен Янчев след проведени срещи все пак интерес има – поне земеделците питат. От компанията обясниха, че основното увеличение, което отбелязват, е свързано с програмите за подпомагане на земеделските производители, където има задължително изискване за застраховка и средствата за премията се осигуряват чрез фонд "Земеделие". Известен ръст от "Булстрад" забелязват при застраховането на селскостопанска техника, основно за новозакупена (отново със субсидирана премия), както и за тази на лизинг, където застраховането си е задължително.

Благодарение на задължителните и субсидираните полици от "Булстрад" отчитат 50% ръст в премиите за последните месеци спрямо аналогичен период на миналата година.

Когато държавата се погрижи

Колко е важно държавното субсидиране и вменяването на задължение личи и от наблюденията на "Алианц България". Алексиев посочи, че предвид субсидирането на премии при овощни култури и зеленчуци се наблюдава интерес към такива застраховки. Не е подновена обаче програмата за помощ при застраховане на винени лозя и това е довело до отлив, отчитат от дружеството. Иначе най-търсени са застраховките на зърнените култури за рисковете "Градушка" и "Буря", повече интерес има и към "Проливен дъжд" и "Наводнение".

От ДЗИ също отчитат засилен интерес, но става ясно, че той също е благодарение на субсидирането. От компанията припомнят, че предвидените 1 млн. лв. са се оказали недостатъчни и през юни са били отпуснати още 700 хил. лв. – с тях се субсидират премии по полици за овощни насаждения, зеленчуци, десертно грозде и тютюн. Подпомагането е за 65% от стойността на премията, така че 35% са самоучастие. Според експертите от ДЗИ бедствията от миналата година са накарали земеделците да потърсят защита на продукцията си, но доста слабо. Интерес към друг вид полици освен субсидираните почти няма. Без съфинансиране се търсят полици за защита на есенни житни култури, пролетници технически култури, както и основните растения, отглеждани в България. Те се субсидират директно на площ и от ДЗИ изчисляват, че с близо 10% от получените 29 лв. за декар земеделците ще получат обезщетение при поражения.

"Въпреки тежката стопанска 2014 г. както за земеделците, така също и за застрахователите значимо повишение на застраховките по селскостопанско застраховане не се наблюдава. Стопаните отново остават без застраховки, разчитайки на благосклонността на природата, която през 2015 г. (до момента) ни показа и доброто си лице", коментираха от ДЗИ.

Всички компании, които потърсихме, споделиха, че засега не предвиждат промени в цените на полиците въпреки бедствията миналата година. Мотивът им е, че и сега продажбите са трудни и не искат да изгубят и малкото си клиенти.

Земеделие и бизнес