Интересът по отворените мерки е по-голям от предвидения бюджет
Производството на плодове, зеленчуци, етеричномаслени култури, животновъдството и биопроизводството са секторите, които имат приоритет при подаването на проекти по новата Програмата за развитие на селските райони
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Бюджет от 2.9 млрд. евро, 17 мерки и една тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства. Година и половина закъснение на старта и огромен интерес към първите отворени за прием процедури. Това е краткото описание на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в новия програмен период от 2014 - 2020 г.
Тя трябваше да стартира през миналата година, но това не се случи заради сериозно забавяне в подготовката й. България изпрати първия проект на програмата за одобрение в Европейската комисия едва през лятото на 2014 г., като няколко месеца по-късно той беше върнат с над 400 забележки. В края на февруари тази година правителството одобри втори преработен вариант, а през май програмата беше официално одобрена от Европейската комисия. Подготовката за отваряне на първите мерки обаче започна преди официалното одобрение на програмата, като идеята беше отваряне на собствен риск за държавния бюджет.
Новото
Производството на плодове, зеленчуци, етеричномаслени култури, животновъдството и биопроизводството са секторите, които имат приоритет при подаването на проекти по новата ПРСР. За пръв път в нея се предвиждат допълнителни бонуси за предложения от млади производители до 40 години. Повече точки при класирането носят и проекти, които се осъществяват в Северозападна България, както и тези, осигуряващи повече работни места и/или въвеждащи иновации.
За пръв път се въвежда и правило, според което кандидатите трябва да съберат минимален брой точки за проекта си, за да участват в подбора за определяне на одобрените за финансиране. Отпадна действалото досега правило, че при равен брой точки предимство има подаденият по-рано проект. При възникване на такава ситуация ще бъдат подписани договори с всички кандидати, уточниха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Вече приключил прием
Вече приключи приемът по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". По нея бяха подадени 2621 заявления с общ размер на субсидията над 65.5 млн. евро. Най-голям е интересът в областите Благоевград (343 подадени заявления) и Пловдив (248), а най-малко кандидати има в София-град (13) и област Смолян (22). Сумата на субсидията за подадените проекти надвишава значително предвидения за този прием бюджет от 35 млн. евро. Предстои т.нар. ранкинг, или класиране, на проектите, след който ще се финансират тези, които са събрали най-голям брой точки.
Огромен интерес и значително надхвърляне на предвидения бюджет отчита МЗХ и по приключилия прием по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Подадени бяха 3359 проекта, а заявената субсидия по тях е 1.230 млрд.лв., което е с 4.2 пъти повече от бюджета на мярката за този прием - 150 млн. евро. На разглеждане подлежат 730 проекта, с които са заявени разходи за над 589.3 млн. лв., а заявената субсидия е над 379.6 млн. лв., показват данните на министерството, така че със сигурност бюджетът няма да стигне.
Преобладаващата част от тези 730 проекта (347) включва инвестиции и дейности в приоритетния сектор "Плодове и зеленчуци" (заявени разходи над 265.5 млн. лв. и заявена субсидия - над 172.1 млн. лв.). Проектите в сектор "Животновъдство" са 265 (заявени разходи над 241.2 млн. лв. и заявена субсидия - над 153.6 млн. лв.), а в сектор "Етеричномаслени и медицински култури" са 67 (посочени разходи над 40.8 млн. лв., заявена субсидия - над 26.5 млн. лв.). Други 422 проекта са за производство на биологични суровини и продукти или в преход към биологично производство на суровини и продукти. Сто и шест от тези 730 проекта включват инвестиции и дейности, които ще се изпълняват на територията на Северозападния район от страната. Размерът на посочените разходи по тях е над 98.7 млн. лв., а заявената субсидия – над 62.6 млн. лв.
"Безспорно е, че приемът на документи премина при изключително голям интерес от страна на земеделските стопани, които през предходните две години нямаха възможност да кандидатстват и да се възползват от европейско финансиране. Но бюджетът по тази мярка няма да бъде увеличаван", се казва в официално становище на земеделското министерство. Оттам припомнят, че работят за изпращане в Брюксел на първа нотификация от новата Програма за развитие на селските райони, при която ще бъдат предложени изменения в условията на прилагане на подмярка 4.1, така че "при следващ прием помощта да достигне до по-голям брой бенефициенти". А от изказване на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов стана ясно, че нов прием на проекти по мярка 4.1 "Модернизация на земеделските стопанства" се очаква през 2016 г.
На 4 септември приключва приемът по подмярка 19.1 "Помощ за подготвителни дейности", която е с бюджет 4.766 млн. евро. По нея ще се финансират дейности, свързани с подготовката на стратегии за местно развитие. Допустими кандидати за финансиране са местни партньорства или инициативни групи. Максималният бюджет, за който може да кандидатства едно партньорство или инициативна група, която през миналия програмен период не е прилагала подхода ЛИДЕР (от фр. Liaison entre actions de développement rural - "Връзки между дейностите за развитие на селските райони"), е 30 хил. евро, а за кандидати, които вече са подавали документи, е 25 хил. евро. Смисълът на ЛИДЕР подходът е да насърчава местните общности в селските райони, да търсят нови начини да (о)станат конкурентоспособни, да използват максимално своите ресурси и да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени, като застаряващо население, ниско качество или дори липса на услуги, безработица. Новост е, че е увеличен обхватът по мярката - тя се отнася за общини с население до 150 хил. души за разлика от ограничението до 30 хил. души по старата ПРСР 2007 - 2013.
Финансова помощ се предоставя за подпомагане на процеса по създаване на местни инициативни групи в селски райони; за придобиване на умения и създаване на капацитет за функциониране на такива групи на местно ниво; за подготовка на стратегии за местно развитие, за информиране на местното население относно възможността за финансиране на стратегиите по повече от един фонд; за популяризиране на местната идентичност.
Очаква се
В края на септември и началото октомври се очаква да започне приемът на проекти по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", която заменя мярка 123, действаща в предишния програмен период 2007 - 2013 г. По нея могат да кандидатстват стартиращи или действащи фирми, земеделски производители, групи/организации на производители и предприятия, включително пазари на производители, регистрирани по Закона за стоковите борси и тържища.
Изискването е те да се занимават с първична преработка на земеделски продукти: мляко и млечни продукти (без техни заместители); месо и месни продукти; плодове и зеленчуци, включително култивирани гъби; пчелен мед; зърнени, мелничарски и нишестени продукти (без хляб и тестени изделия); растителни и животински масла и мазнини (без зехтин); технически и медицински култури, включително маслодайна роза и билки (без тютюн); готови храни за селскостопански животни; гроздова мъст, вино и оцет; производство на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти с изключение на биомаса от рибни продукти.
Мярката ще подкрепя проекти на територията на цялата страна. Безвъзмездната финансова помощ е 50% от общия размер на допустимите разходи. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 10 хил. евро, а максималният размер за един кандидат за периода на прилагане на програмата е 3 млн. евро.
Допустими за финансиране са разходите за закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер. Разрешена е покупката на земя и сгради, но похарченото за тях не трябва да надхвърля 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи. Ще се признават разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, за придобиване на ноу-хау, патентни права и лицензи, регистрация на търговски марки.
Бонуси при оценката ще получат проекти, които включват: въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии; технологии, водещи до намаляване на емисиите; инвестиции за покриване стандартите на ЕС; преработка и производство на биологични продукти. Допълнителни точки са предвидени за проекти за преработка в приоритетните сектори: животновъдство, плодове и зеленчуци, етерични масла, биопродукти, както и за кандидати на територията на Северозападния район и райони с природни и други специфични ограничения.
С особено голям интерес се чака подмярка 6.4. "Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности", която подкрепя: развитие на селски туризъм; местно занаятчийство; производствени дейности; предоставяне на услуги (например грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги, обучение; работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения за селското и горското стопанство; архитектурни и инженерни дейности, счетоводство, деловодство и одиторски услуги; IТ дейности, компютърни и електронни дейности, електронна търговия). По тази мярка могат да кандидатстват земеделски производители или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Изискването е да имат седалище или постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район. Ще се финансират материални и нематериални инвестиции: покупка на недвижимо имущество и на нови машини и оборудване, хонорари на архитекти, инженери и консултанти, придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки. Финансовата помощ не може да надвишава 75% от общите допустими разходи и е до 200 хил. евро. Минимална стойност на допустимите разходи е 10 хил. евро, а максималната - 600 хил. евро.
Постоянната промяна в правилата за кандидатстване води до неясни критерии
Какви са резултатите и изводите от проведените досега процедури по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, очертаха ли се проблеми на този етап от набирането на проекти?
- Една от първите подмерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която беше отворена през новия програмен период, беше 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Наредбата, в която са указани начинът и условията за кандидатстване, беше обявена непосредствено преди приема, което създаде доста напрежение както на бенефициентите, така и на консултантските фирми и служителите в държавен фонд "Земеделие", които приемаха проектите "на терен", както се казва. Освен това условията за кандидатстване бяха променяни няколко пъти в хода на приема, който впрочем беше едва два месеца. Това доведе след себе си доста напрежение за всички - бенефициенти, консултанти и експерти на фонд "Земеделие".Самата система за приемане на проектната документация в съответните служби към фонда беше променена в сравнение със стария програмен период 2007 – 2013 г. С цел улеснение процесът беше направен така, че експертите да нанасят данните на проектите направо в ИСАК (Интегрираната система за администриране и контрол), която е "онлайн" и работи по определени шаблони. Това, вместо да улесни, по-скоро усложни входирането на проектите, тъй като постоянно настъпващите промени на условията за кандидатстване не бяха своевременно отразени, което водеше до забавяне и блокиране на софтуера.
Разширеният прием, който беше около два месеца, доведе до входирането на огромен брой проектни предложения, които многократно надвишиха обявения бюджет от 150 млн. евро. Практиката при такива случаи е да се прилага така нареченият ранкинг, тоест при ограничен бюджет да се гледат проекти, които събират най-много точки, дадени им според критериите в наредбата за кандидатстване. Постоянната промяна в правилата за кандидатстване обаче води до неясни критерии, които трябва да се приложат при условие на ранкинг, което предизвика объркване на експертите на фонда и невъзможност критериите да се приложат еднозначно, а това означава, че винаги ще има ощетени бенефициенти.
По аналогичен начин протече и приемът по мярка 6.1, позната като "Млад фермер" - голям интерес, надвишаващ обявения бюджет.
Какви са изводите от приема досега?
- Изводът е, че малкото време за изработка на наредбите, уреждащи начина и условията за кандидатстване, създава предпоставки за неправилно прилагане на критериите по тях, което от своя страна води до по-малко успешни проекти. Забавянето на приема по ПРСР от една година и половина доведе до натрупване на огромен брой качествени проекти, които поради липса на бюджет няма да получат финансиране. Някои от тях не могат да бъдат разгледани по неясни причини, свързани с постоянните промени в условията, които настъпваха в хода на подаването и разглеждането им.Какви са очакванията на бенефициентите и на консултантите
- Бенефициентите и консултантите очакват възможно най-скорошно отваряне на всички основни мерки по ПРСР, тъй като се получи голямо забавяне в старта на програмата. Очакват ясни правила за оценка на проектните предложения. А също и навременно обявяване на наредбите, в които са разписани условията и начинът за кандидатстване. Консултантските фирми се надяват на по-добра комуникация с експертите на фонд "Земеделие". Всички очакват спазване на срока за оценка на проектите, който е три месеца от дата на приключване на приема.Какво би могло да се промени като организация и съдържание при следващи процедури?
- Необходими са най-вече ясни критерии за оценка, които да бъдат прилагани по категоричен и обективен начин. В момента има проекти, които като параметри са еднакви, но са оценени по различен начин от експертите точно защото един и същ критерий може да се прилага по различен начин. Разбира се, би било добре да се работи и в насока за електронно подаване на проекти. Министерството на земеделието и храните направи първи стъпки в тази насока именно с мярка 6.1. Тази практика е вече факт по други оперативни програми и не виждаме защо не би могла да се въведе и тук.Кои са най-чаканите от бенефициентите мерки по ПРСР 2014-2020?
- Безспорно е, че най-очакваните мерки са тези с инвестиционна насоченост. Сред тях са подмярка 6.4 "Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности" или старите мерки 312 и 311. Към тази мярка интересът е огромен и това се забелязва по броя на проектите, които се работят в момента и които обхващат най-различни дейности: производства, спортни комплекси, фурни за хляб, къщи за гости, автосервизи и т.н.Дългоочаквана е и подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", или старата мярка 123. Това е една от най големите мерки за фирми, като по нея могат да кандидатстват както нови, така и вече съществуващи предприятия от хранително-вкусовата промишленост - например преработващи месо, плодове и зеленчуци, мляко и т.н.
Много очаквани са и мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" и мярка 8 "Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване на жизнеспособността на горите". Те са насочени основно към общини, вероизповедания и собственици на гори, като позволяват финансиране на пътна инфраструктура, паркове, осветление, градини, изграждане на ИТ мрежи, реконструкция, реставрация и консервация на църкви и храмове. Друга възможност, която дават тези мерки, е свързана с изграждане на пелетни производства, както и на противопожарни кули и залесяване на горски масиви. Тук кандидати са както частни фирми, така и горски стопанства.
Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
1 коментар
Здравков е много прав за това, което казва! говорил съм с него по тези теми в личен разговор с него. философията която проповядва е военна...моля да прочете това: http://enprombg.com/about-us
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.