Засушаването сви есенните добиви

Намалението на субсидиите ще доведe до по-ниски резултати в сектора, смятат от бранша

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Намаляването на субсидиите за зърнопроизводителите и на възможността да ползват средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) през следващите години ще доведе до изоставане на бранша, смята заместник-председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов.

"Със старта на Програмата за развитие на селските райони през следващите години на всички ни стана ясно, че на базата на приоритетите, които има тя, и на критериите за оценка и избор на проекти зърнопроизводителите няма да могат да се възползват от средствата. Приоритет в програмата имат животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения. Това означава, че ако един зърнопроизводител иска да получи средства, той трябва да декларира, че се занимава с друго", казва Христов. Това ще доведе до изкуствено създаване на стопанства в някои от тези приоритетни сектори, е мнението на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Така според тях след няколко години ще стане ясно, че програмата няма нужния ефект и не е довела до съживяване на българското зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения.

С нотка песимизъм

Съгласно новата Програма за развитие на селските райони има намаление на плащането за единица площ, като увеличение има само за първите 300 дка, които се обработват. Това доведе до изкуствено разделение на стопанства, отчитат още от Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Оттам потвърдиха, че земеделски производители, които обработват повече земя, вече са разделили стопанствата си, за получат по-голямо плащане. Макар че за това се предвижда санкция, на практика няма как да се докаже, че стопанствата са изкуствено разделени.

Зърнопроизводителите отчитат, че от миналата година са започнали да намаляват субсидиите за единица площ. Те са паднали от 30 на 24 лева на декар, и то при положение че се изпълняват допълнителни ангажименти по отношение на така наречените екологично насочени площи. Съгласно изискванията 5% от площите трябва да бъдат оставени като почиващи или да бъдат засети с азотофиксираща или протеинова култура. Това обаче са култури, които много трудно виреят в Южна България, казват от професионалната организация.

През тази година голяма част от зърнопроизводители са решили да засеят соя. В Южна България обаче посевите са изсъхнали заради високите температури.

Свиването на средствата за зърнопроизводителите ще се отрази неминуемо на сектора – ще бъдат направени по-малко инвестиции, няма да се използва достатъчно добра технология, смятат от браншовата организация. Търговците на агротехника, семена и препарати вече отчитат по-ниски продажби. Това според браншовата организация се дължи на намаляването на финансовите възможности в сектора като цяло. "До момента успяваме да напипаме пулса на по-доброто отглеждане на зърнено-житните култури и успяхме да увеличим за последните няколко години средния добив с почти 100 кг от декар", казва Христов. Преди 10 години говорехме за среден добив от 300 - 320 кг пшеница от декар, докато сега говорим за добив от 400 - 450 кг, допълва той. Успехите на бранша според него се дължат на използваните добри технологии на отглеждане и допълнителните средства, които са получавали зърнопроизводителите в страната.

Имате ли връзка с НАП?

Основен проблем за зърнопроизводителите остава новата наредба за горивата, която ги задължава да монтират фискални устройства за връзка с Националната агенция за приходите и нивомери за отчитане на горивото, с което работи използваната от тях селскостопанска техника. Разпоредбата е задължителна за всички, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни резервоари (подземни или надземни) с вместимост над 1000 литра. Общият брой на т.нар. ведомствени бензиностанции е над 6000, а близо 2/3 от тях са собственост на земеделски производители. Крайният срок, в който земеделците трябва да монтират уредите, е 31 октомври.

"Говорихме с много икономисти и общото мнение е, че тази мярка няма да доведе до приходи във фиска, тъй като борбата с контрабандата, от какъвто и произход да е тя, трябва да се води срещу вносители и разпространители, а не срещу крайните потребители", убедени са от бранша. Сред проблемите в сектора се нарежда и липсващата все още нотификация за 2015 г. относно ползването на гориво с намалена ставка на акциза за земеделски нужди.

Добивите

Заради лошите климатични условия тази година зърнопроизводителите очакват с около 10-20% по-ниски добиви от предходната година. "По отношение на слънчогледа и царевицата мога да гарантирам, че средният добив ще бъде минимум с 15% по-нисък от миналата година", казва Радослав Христов. При някои земеделци добивите от слънчоглед са от порядъка едва на 120 - 150 кг от декар, което е твърде нисък резултат за бранша, посочват от съсловната организация. Добивите на пшеница в страната в края на лятото варират в доста широк диапазон – от 300 до 600 кг от декар. В Казанлъшко добивите на пшеница тази година са от 300 кг от декар, за разлика от миналата година, когато са били средно 400 кг. Прогнозите са за по-висока цена на слънчогледа заради високата цена на долара и сушата в Европа и част от Азия.

Регионален бизнес Стара Загора, Кърджали