Регион Кърджали се надява да привлече гръцки инвестиции

През последните години броят на малките и средните фирми е намалял драстично, а крупните инвестиции са предимно в преработвателната индустрия

Сашка Стоянова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Област Кърджали стои на последно място по показател брутен вътрешен продукт на човек от населението в рамките на Южен централен район, което говори за влошаване на икономическия й статус. "Регионът ни попада в групата на слабо развитите и необлагодетелствани райони на България, които се възприемат като непривлекателни за правене на бизнес и се нуждаят от целенасочена държавна политика за насърчаване на икономическата активност", казва областният управител на регион Кърджали Илия Илиев. Областта е с преобладаващ планински и полупланински релеф, разпокъсана селищна мрежа и недостатъчно развита техническа инфраструктура, което затруднява разкриването на нови производства и "охлажда" интереса на инвеститорите. Основната част от населението живее в селата, а това предпоставя ниски нива на заетост и високи нива на бедност. През последните години бяха закрити някои от ключовите предприятия в региона, други работят с намален капацитет. Като цяло броят на малките и средните фирми е намалял драстично, респективно и броят на работните места.

Възможности

"В основата на развитието на изоставащите райони лежи стимулирането на местната икономика и привличането на нови инвестиции", смята Илия Илиев. Според него трябва да бъдат подкрепени малките и средните предприятия, които въпреки огромните трудности продължават да развиват дейност, да осигуряват работни места и да плащат данъци на територията на региона. "Ако за такива предприятия има известни данъчни облекчения, гратисни периоди при погасяване задълженията им към държавата, облекчени условия при отпускане и обслужване на банкови кредити, те ще успеят да заздравят финасовото си положение и да разширят дейността си", казва областният управител. Той допълва, че под владение на областните управители попадат редица имоти държавна собственост, които са с отпаднала необходимост и могат да бъдат предоставени за изпълнение на инвестиционни намерения. За целта обаче според него е необходима промяна на Закона за държавната собственост, тъй като сега действащата нормативна уредба не дава правомощия на областните управители да продават имоти - частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 хил. лева, а вменява това право на Агенцията за приватизация. "Евентуалната промяна в законодателството ще облекчи процедурите и ще ускори разпореждането с такива имоти. Това би удовлетворило интереса на потенциалните инвеститори на местно ниво", категоричен е Илиев.

Бизнес

Най-голяма тежест в областната икономика имат фирмите от преработващата и добивната промишленост, строителството, текстилния и шивашкия бранш. Крупните инвестиции са предимно в предприятията от преработвателната индустрия. "Компании като "Пневматика-Серта", "Теклас", "Горубсо", "Джебел 96", "Бентонит" и др. са пример за успешен мениджмънт и солидно пазарно присъствие в условията на икономическа криза. Проблемът е, че промишленото производство е концентрирано в областния град и в някои общински центрове, а демографската картина на областта никак не е оптимистична", обяснява Илиев. На фона на тази картина от едно от най-големите предприятия в сферата на автомобилната промишленост у нас, "Теклас България", обявиха, че имат намерение да открият четвърти завод в Кърджали. В момента в "Теклас" работят 1500 души, като се очаква до края на годината броят им да нарасне до 2000. Намерение да разкрие нови работни места има и "Горубсо - Кърджали". Очаква се скоро компанията да разработи новия рудник "Седефче", като за нуждите на този обект тя ще разкрие нови 50 работни места. В момента едни от най-големите индустриални предприятия в Кърджали – "Теклас", "Бентонит" (вече "Имерис"), "Пневматика Серта" и др., са собственост на чужди компании. В шивашкия бранш преобладават турските и гръцките инвестиции. "Заради кризата в Гърция очакваме засилен интерес от страна на малки фирми в сферата на търговията, храните, леката промишленост, които искат да преместят бизнеса си тук", казва Илиев.

Безработица

Обезлюдяването Кърджалийския регион е факт, а липсата на алтернативи за заетост води до повишаване на безработицата, включително сред младите хора до 29-годишна възраст, сочат от областна администрация. Макар че по коефициент на заетост област Кърджали се нарежда на второ място в Южен централен район след Пловдив, тревожен е фактът, че има недостиг на висококвалифицирани специалисти. "На опашката сме по дял на висшистите на глава от населението, а част от промишлените фирми срещат трудности при набирането на работна ръка и се налага да "внасят" кадри от вътрешността на страната", казва областният управител. В сравнителен план най-висока е безработицата в малките общини – Джебел и Ардино, където населението се препитава основно със земеделие. Средно за областта равнището на безработица е под 15%, но се оформят рискови групи от лица без образование и квалификация, които трайно пребивават в регистрите на бюрата по труда.

Инвестиции

Въпреки негативните тенденции област Кърджали има изключителен потенциал за развитие заради благоприятното си географско местоположение и близостта с Гърция. Общата граница е около 90 км и през нея минава Паневропейският транспортен коридор №9 от Скандинавието до Егейско море. "След отварянето на ГКПП Маказа се увеличиха възможностите за трансгранично сътрудничество, за развитие на туризма, търговията, културния обмен. Пристанището на Александруполис е само на 170 км от Кърджали. Всичко това създава предпоставки за привличане на инвестиции, развитие на предприемачеството и повишен интерес от страна на местни и чужди фирми, за които близостта с Гърция е от значение", казва областният управител. Обслужването на инвеститорите изисква подходяща инфраструктура – индустриални зони, логистични паркове и др, с каквито в момента регионът не разполага, но те са заложени като приоритетни обекти. Областният управител е направил постъпки за допуск на автобуси през гръцката граница, тъй като в момента има ограничение за движението на МПС до 3.5 т. "Предвиждаме и уширение на ГКПП Маказа за тежкотоварни коли и по-висока пропускателност. Към настоящия момент пунктът е втори по значение по отношение на лекия трафик и броят на преминаващите през него расте лавинообразно", казва Илиев.

Инфраструктура

Заради интензивният трафик през Маказа, от областна администрация Кърджали предвиждат изграждането на обходен път, който да поеме автомобилния пътникопоток към границата. Проектът е изключително важен, тъй като ще реши редица проблеми, свързани с безопасността на движението, сигурността на гражданите и опазването на околната среда. Отклоняването на трафика ще повиши скоростта на транзитното движение и ще съкрати времето за връзка с коридор №9. В момента се изготвя техническия проект на трасето, което ще бъде с дължина около 14 км. Ще има мост над р. Арда и няколко виадукта, чието проектиране предстои. Този проект е стратегически за Кърджали и е пряко обвързан с развитието на транграничното сътрудничество. Наред с Маказа, на територията на областта ще бъде открит и ГКПП Аврен – Миртиски, който също е включен в съвместна българско-гръцка спогодба. Разстоянието от българското село Аврен до гръцкото Миртиски е едва 12 км. Сред важните инфраструктурни проекти е и изграждането на индустриална зона в областния град, довършване на регионалния център за управление на отпадъците, рехабилитацията на основните пътища, подмяната на водоснабдителната и канализационната мрежа, социализацията на археологическите и природните обекти и др.

Европейските пари

Европейските програми са един от основните източници за финансиране в област Кърджали. За предходния програмен период 2007 - 2013 г. те надхвърлят 20% от общия ресурс за разлика от частните инвестиции, които са под 1/10. Основната част от привлечените евросредства са за околна среда и регионално развитие. Към края на периода сключените договори за безвъзмездна помощ по седемте оперативни програми са 130 млн. лв., а привлечените средства – около 180 млн лв. Обяснимо най-голям е делът на община Кърджали, но Момчилград изпреварва областният град по усвоени европари на глава от населението. Допълнителна възможност за подаване на проекти предоставя общата граница с Гърция, което прави областта избираема по Програмата за европейско териториално сътрудничество "Гърция – България 2007 - 2013".