Бърз отказ от въглищата може да спаси 3600 души и да спести 10 млрд. евро

Във всеки вариант има здравни щети, но първият е най-лошият като тогава жертвите и здравните разходи ще са най-високи. При него замърсяването на въздуха от българските ТЕЦ-ове ще има силно негативно въздействие върху общественото здраве и икономиката, включително 5500 (3400 - 9100) случая на преждевременна смърт.

Три сценария за кумулативните въздействия върху здравето (2023 – 2038 г.), дължащи се на замърсяването на въздуха от българските въглищни централи Източник: CREA Доклад Преглед на оригинала

Реално 3600 спасени живота е разликата между първия сценарий и сценария за скоростно извеждане на въглищата, посочи за "Капитал" Десислава Микова, координатор "Климат и енергия" в "Грийнпийс-България". "Съсредоточихме се върху ползите от по-бързото затварянето на ТЕЦ-овете, защото на първо място ще бъдат спасени човешки животи. Ако България осъзнае, че в ръцете й е възможността да спаси живот и да спестим милиарди здравни рискове и на страните в региона, може би ситуацията ще се промени", посочи Микова. При бързо извеждане от въглищата разходите за здраве ще са 4 млрд. евро при 14 млрд. евро при първия сценарий.

Мощност (МВт) на българските въглищни електроцентрали при три сценария за поетапно извеждане от експлоатация. Забележка: Стойностите в скоби показват капацитета на електроенергията спрямо 2023 г. (%) Източник: CREA Доклад Преглед на оригинала

Ако бързо се откажем от въглищата данните показват, че също ще има емисии, но те ще се дължат на индустриалното производство.

Общ енергиен капацитет (МВт) и общи емисии (NOX, SO2 и PM10) при три сценария Източник: CREA Доклад Преглед на оригинала

Последната информация е, че страната ни планира отказ от въглищата през 2038 година или към момента е избрала първият и най-негативен сценарий.

"Данните за намаляване на мощностите по години са от пътната карта, която беше представена в края на миналата година и която синдикатите много яростно разкритикуваха и реално след това отпаднаха", каза Микова. Реално извеждането на мощностите по години, което беше представено тогава се изпълнява, но има отпор това да се признае. Не искаме да кажем публично, че плановете за отказ от въглищата се изпълняват реално, а това ще повлияе най-много на работниците, каза още Микова.

Данните за енергийното производство от последните месеци показват, че въглищните мощности работят със силно намален капацитет, тъй като енергията им е неконкурентна на пазара и е по-изгодно да се внася ток от съседните държави.

По неофициална информация синдикатите са поискали среща с правителството, за да се обсъди какво се прави по пътната карта.

• Въглищната мина най-накрая експлодира

Ускореното премахване на въглищните централи в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване, се твърди в проучването. За първи път тези щети се изчисляват в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.

Откъде идва замърсяването

Българските мощности за производство на енергия от въглища имат голямо въздействие върху замърсяването на въздуха, общественото здраве и икономиката. Освен емисиите на СО2, които нямат пряка вреда за човека, ТЕЦ-овете образуване и редица други регулирани от законодателството замърсители, като фини прахови частици (PM2.5), азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2) и озон (O3). Разпространението на повишени средногодишни концентрации на най-малките прахови частици PM2.5, достигащи до 0.7 μg/m3 е симулирано около местата, където се намират електроцентралите. Тъй като този замърсител може да се задържи в атмосферата в продължение на 1 - 2 седмици, концентрациите му остават завишени (> 0,1 μg/m3) в цяла България и дори в съседните страни, сред които Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция.

Производството на електроенергия и топлинна енергия като цяло генерира съответно 30 и 80% от емисиите на серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOX) в България, показват данни на Европейска агенция по околна среда от 2023 година.

Вследствие на това милиони хора са изложени на повишено замърсяване, което води до средно 333 (между 202 - 552) смъртни случая всяка година. Като цяло тези смъртни случаи, както и други нефатални заболявания, струват 742 (456 - 1303) млн. евро всяка година. Това се равнява на 0.9% от БВП на България. За сравнение бюджета за военни цели и отбрана (1.3 млрд. евро - 1.5% от БВП).

България произвежда около 40% от електроенергията си от лигнитни въглища, които имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици.

Колко са разходите за здравната система?

България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA.

"Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения - за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета", коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията "Климат и енергия" на "Грийнпийс" - България. Последиците от замърсяването на въздуха имат силно негативно въздействие и върху икономиката. Това е така заради редицата здравни проблеми, включително загуба на живот, отсъствия от работа и разходи за здравеопазване (напр. лекарства). Годишните икономически щети, дължащи се на замърсяването на въздуха, достигат 2.5 млн. евро в София и представляват до 10% от БВП в градовете Русе, Шумен и Пловдив (de Bruyn and de Vries, 2020).

Сред висококвалифицираната работна сила в икономическия център София замърсяването на въздуха е причина за 46% отсъствия от работа, а 37% обмислят напускане поради замърсяване на въздуха, показват данни на консултантска компания Deloitte от 2021 година.

Кои са изследваните ТЕЦ-ове?

Капацитет на изследваните инсталации и техните видове Източник: CREA Доклад Преглед на оригинала

*Проучването е по искане на "Грийнпийс" - България учените са направили прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023-2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.