Зелен Капитал

ESG, ново горещо лято, климатични преговори в газова държава: кои са зелените предизвикателства на 2024 г.

Добрата новина е, че ВЕИ походът продължава. Изборите в ЕС и САЩ обаче носят предизвикателства за климатичните политики

Ани Коджаиванова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Изминалата 2023-а бе година на рекордни горещини и бедствия, а изменението на климата се превърна в съвсем видим, а за някои страни по света и в критичен проблем. Очаква се настоящата година да затвърди тенденцията.

Геополитически проблеми и икономически трудности обаче донякъде забавят скоростта на нужните мерки за справянето с глобалното затопляне. Данните сочат, че въглеродните емисии през 2023 г. са продължили да нарастват, макар и с малко, но посоката на кривата все още не е обърната надолу. Въпреки това в края на годината споразумението на климатичната среща COP28 в Дубай донесе надежди, че наистина е поставено началото на глобално ограничаване на изкопаемите горива.

Ще се променят ли по съществено нещата през 2024 г в глобален и локален мащаб: ето и ключовите събития и тенденции, които ще са показателни за това.

Зелената енергия ще продължи да напредва

Възобновяемата енергия ще продължи да расте в световен мащаб през 2024 г. В момента тя представлява малко над 30% от глобалния енергиен микс и очакванията са до 2025 г. да достигне 35%. Разходите за слънчева енергия са най-ниски за всички времена и се очаква Китай отново да доминира на пазара тази година. Световните вятърни инсталации растат по-бавно, но и при тях се очаква нов рекорд.

Данните за българския енергиен микс през 2023-а показват, че за първи път над 20% от тока е бил зелен, докато дози от въглища спада до 34%. Соларните централи пък вече са третият най-голям производител на електроенергия в страната.

В България интересът към изграждането на нови ВЕИ мощности - най-вече соларни, остава висок, въпреки опасенията, че вече има пренасищане на пазара. Постъпилите миналата година заявления са за близо 7200 MW или два пъти повече от сега съществуващите инсталирани фотоволтаични мощности в страната, които доближават 3000 MW. За сравнение, всички налични електроенергийни мощности (ТЕЦ-ове, АЕЦ, ВЕЦ и др.) в България са около 13 000 MW.

Новите ESG правила на ЕС влизат в сила

Новата директива за нефинансово отчитане на ЕС влезе в сила от януари 2024 г и така докладването на информация за ESG практиките на близо 50 хил. големи компании в Европа става задължително. Сред тях са и 500 компании в България, които ще започнат зелено докладване, но вероятно със закъснение, защото българският парламент тепърва трябва да транспонира тази година директивата.

Новите правила - освен, че ще отворят немалко бюрократична работа на бизнеса, обаче имат потенциал да променят значително индустрията и производството. Компаниите би трябвало да станат по-устойчиви, а новите правила би трябвало да ги мотивират за повече инициативи и действия в полза на околната среда, служителите, местните общности. Един от големите очаквани ефекти трябва да е ограничаване на т.нар. greenwashing. Дали наистина ще бъде така или новите правила ще се превърнат в не особено полезно затруднение за бизнеса, предстои да стане ясно.

Изборите в ЕС разклащат решителността на Брюксел към климата

Европейският зелен пакт на ЕК за достигне на нулеви нетни емисии до 2050 г. е може би най-амбициозното зелено законодателство в света, но през втората половина на 2023 г. приемът на новите екоправила започна да се забравя и да среща сериозна съпротива - особено в земеделския сектор. Енергийната криза и високата инфлация, отприщени от войната в Украйна, затруднените вериги на доставки и възходът на крайнодесни партии затрудняват прехода към по-екологична енергия и по-чиста храна.

През юни т.г. в ЕС предстоят избори и се очаква популисти и националисти да засилят реториката си срещу тези политики в кампанията. Бъдещето на климата на континента ще зависи от това кой може да формира мнозинство в Европарламента, а очакванията са резултатите на националистите да са по-добри от всякога. Те надали ще надделеят, но със сигурност се очертават повече и по-ожесточени спорове около следващия пакет с регулации за редуциране на въглеродните емисии.

Ще се случи ли справедлив енергиен преход в България?

В България изпълнението на целите на Зеления преход минава през изпълнението на конкретни мерки по териториалните планове за справедлив преход в Стара Загора, Перник и Кюстендил. С приемането им само дни преди празниците приключи одобряването на инвестиции в общ размер от 11 милиарда евро в подкрепа на по-конкурентоспособна, по-сплотена и по-екологична България, посочиха от ЕК.

Конкретно трите въглищни региона ще бъдат подкрепени с 1.2 млрд. евро за създаването на нови работни места и икономически дейности за справедлив преход в замяна на постепенното премахване на въглищата и намаляването на емисиите на CO2. Одобрението е под условие или с особено мнение заради липсата на междинни цели до 2030 г. за изпълнение на мерките в плановете, но отваря вратата към използването на средствата, голяма част от които в противен случай щяха да бъдат изгубени. Отварянето на финансирането по мерките трябва да се случи още първото тримесечие на годината.

Държава от отбора на изкопаемите горива отново ще контролира разговорите за климата

За трета поредна година ключовите разговори за климатичните промени и противодействието им ще се случи в страна, богата на нефт и газ. След Египет през 2022 г и ОАЕ през 2023 г, COP29 ще се проведе в Азербайджан. Миналата година бе постигнато изключително трудно и доста обща съгласие за "преход от изкопаеми горива".

Един от основните дебати за преговарящите в Баку ще бъде този за бъдещето на природния газ. Азербайджан вече започна да рекламира своя газ като по-чиста от въглищата и нефта енергийна алтернатива, която може да подпомогне глобалния енергиен преход. Страната разполага с приблизително 2.5 трилиона куб. м. запаси от природен газ. Въпреки че емисиите на глобално затопляне от изгарянето му са по-ниски от другите горива, те остават много по-високи от източниците на зелена енергия.

Тръмп е заплаха за климатичните политики

Ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ през ноември, републиканците в САЩ обещават да приложат своя радикален "Проект 2025", който би се равнявал на брутална атака срещу действията в областта на климата и новите екологични правила на сегашният президент Джо Байдън. Крайната цел би била да се отмени знаковия Закон за намаляване на инфлацията, който цели намаляване на неравенствата в американското общество през действия за климата.

Победата на Тръмп би го добавила в списъка на световните лидери, които са категорични противници на действията срещу климатичната криза, който сега включва Хавиер Милей в Аржентина и Герт Вилдерс в Холандия.

В очакване на още климатични бедствия

Светът навлиза във втора година от затоплящия климата метеорологичен феномен Ел Ниньо, който се очаква да отшуми в средата на годината, но пък ефектите му траят месеци след това. За това и учените по климата очакват още едно рекордно горещо лято и като цяло година с рекордни температури, които ще допринесат за по-опасни бури, горски пожари и наводнения. 2024 г. може да влезе в петте най-активни ураганни години. А на полюсите топенето на леда вероятно ще отбележи нови рекорди. Икономическите ефекти са не по-малко неприятни - сушата е предпоставка за по-висока инфлация и има сериозно въздействие върху веригите за доставка на храни.

По темата работи и Рая Лечева