Политика

Енергетиката: Ново начало

Как ще се промени пазарът на ток, ще изпреварят ли ВЕИ въглищата, какво е бъдещето на АЕЦ и още за сектора през 2024 г.

Ивайло Станчев

управляващ редактор на в. "Капитал"

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След кризисната 2022 г. и отрезвяващата 2023 г. енергийният сектор на пръв поглед влиза в новата 2024-а с преосмислени планове за реформи и по-ясен курс към бъдещето. Опасността от разрастването на военните конфликти обаче изисква все по-бързи решения и категорични действия. А те са трудни. От една страна, вече е налице осъзнаването, че отказа от фосилни горива не може да се случи толкова бързо и навсякъде, колкото се смяташе. И затова се правят адаптации на плановете в някои страни, макар целта за въглеродна неутралност до 2050 г. да остава актуална. Но това е свързано с продължаваща несигурност на доставките и цените, което създава нови рискове.

От друга, има истински бум в новите технологии и ВЕИ, чийто дял в производството на ток достигна рекордни стойности и със сигурност ще продължава да се увеличава. Само че това води след себе си необходимостта от модернизирането на мрежата, за което доскоро дори не се говореше и сега тепърва ще трябва да се хвърлят усилия в тази посока. А това изисква огромен ресурс и пренастройване на програмите на ЕС.

Наред с това ролята на ядрените централи вече изглежда сигурна в енергийния преход на Европа, докато тази на природния газ е под въпрос. Батериите пък продължават да изостават с навлизането си в сектора, също както зеления водород.

Всичко това заедно с повишаващите се лихви по кредитите усложнява инвестициите в сектора и може да доведе до забавяне вместо ускоряване на трансформацията. И е много вероятно точно 2024 г. да покаже в коя посока ще се тръгне.

В България също предстоят реформи. Страната не е изолирана от глобалните процеси, но освен това има и локални предизвикателства. Повечето от тях вече бяха облечени в законодателна рамка - либерализацията на пазара на ток, новите правила за ВЕИ, териториалните планове за справедлив преход и т.н., които сега предстои да бъдат приложени и на практика. А това може да доведе до известни сътресения. Особено когато се случва в комбинация с очакваната ротация в правителството и винаги готовите за протести миньори и енергетици от комплекса "Марица-изток".

В тази "вряща" среда трябва да се изготви и новата енергийна стратегия на страната, както и да се актуализира Националния план за енергетиката и климата - ключови документи, които създават допълнителна поляризация в управлението и обществото като цяло.

Край на регулирания пазар

От 1 юли 2024 г. регулираните цени на тока за бита формално ще бъдат премахнати, с което отпада и ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия.

Това означава, че КЕВР няма да определя регулираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про"). Вместо това самите снабдителни дружества ще купуват нужната енергия от борсата. Реално обаче домакинствата ще имат таван на разходите и ще получават компенсации, така че поне в началото критични моменти не би трябвало да има.

Въпросната компенсация ще се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент "Ден напред" и определената със Закона за държавния бюджет базова стойност на електрическа енергия на 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период.

Сега регулираната цена на тока за бита, без мрежовите такси и ДДС, е около 115.8 лв./мВтч. Тя се получава от определените от КЕВР цени на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", американските централи, ВЕЦ-овете и малките ВЕИ, намалени с компенсация в размер на почти 70 лв./мВтч, която фондът "Сигурност на електроенергийната система" изплаща на НЕК, както и с разходите за въглеродни квоти на въглищните централи, които пак се покриват от фонда. В новия модел НЕК и квотното изкупуване на енергия от определени производители на фиксирани цени отпадат и остават само реалните борсови цени. Това би трябвало да стимулира търговията и да създаде по-добри условия в сектора.

АЕЦ с ново гориво и нов блок

Без съмнение 2024 г. ще бъде съдбоносна и за българската ядрена енергетика. По план през годината трябва да се случат няколко ключови неща. На първо място, още през пролетта АЕЦ "Козлодуй" за първи път трябва да започне да използва американско гориво в единия от блоковете си. Процесът е сложен и донякъде рисков, тъй като замяната на руските касети няма да стане изведнъж, а поетапно в рамките на 4 години. Което означава, че през този период централата ще работи със смесено гориво и ще трябва да управлява и следи едновременно руски и американски касети, за което е нужно съдействието и на двете страни. А в сегашната геополитическа обстановка това е на практика невъзможно.

Паралелно с това ще върви и подготовката за диверсификацията на руското гориво с френско в другия блок. Ефективно това трябва да се случи през 2025 г.

Още догодина обаче трябва да е готов инженеринговият проект за изграждането на новия 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" с технологията AP1000 на американската Westinghouse. Това би бил най-големият инвестиционен проект на България за последните поне три десетилетия, като прогнозната цена е над 20 млрд. лева. Все още не е ясно как ще се осигури финансирането, но е възможно държавата да предложи т.нар. договор за разлика (CfD), след като ЕС вече позволи такива да има не само за ВЕИ, но и за нови ядрени мощности. Това накратко гарантира определена цена на произвежданата енергия и ако борсовата такава е по-висока, централата ще връща разлика на държавата, а ако е по-ниска, държавата ще доплаща.

Зелената вълна

Най-осезаемата промяна обаче ще бъде в т.нар. енергиен микс на България - мощностите, които произвеждат електроенергията. Тя стана видима още тази година, но през 2024 г. предстои истински обрат.

Ето и за какво точно става въпрос:

Инсталираните фотоволтаични мощности вече са два пъти повече спрямо 2020 г. и продължават да се увеличават, като към момента са 2523 мВт и надвишават тези от ВЕЦ.
През следващата година се очаква соларният капацитет да надхвърли 3000 мВт.
Това ще доведе до нови рекорди в производството на соларна енергия, която тази година за първи път премина 10% от общото производството в месеците от май до октомври.
Общо зелената енергия (слънце, вятър и вода) в България през 2023 г. за първи път ще е над 20% от цялото производство, след като през юни и юли дори превиши това от въглищни ТЕЦ.
Догодина се очаква над една четвърт от цялата електроенергия да е генерирана от ВЕИ.
Въглищните ТЕЦ вече регистрираха най-слабата си година - с едва 33% дял в общото производството, а следващата се очаква да бъде още по-слаба.
През пролетта изтича дългосрочният договор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", която е втората най-голяма въглищна централа в страната и по всички личи, че тя ще ограничи силно дейността си или дори ще спре работа.
Износът през тази година намалява с почти 70% и е рекордно нисък поради факта, че съседните страни произвеждат все повече от ВЕИ.
През май България дори за първи път стана нетен вносител на енергия.
Тази тенденция ще се засили и през 2024 г., което коренно ще промени ролята на България като енергиен фактор.
Понижава се и потреблението на ток - с 5% през тази година и вероятно още през следващата, тъй като все повече предприятия залагат на соларни системи за собствените си нужди. Това пък променя необходимостта от централизирано производство на енергия в големи централи.

Всички тези изменения обаче изискват и промени в електропреносната мрежа, която сега е направена да работи преди всичко еднопосочно - от големите централи като АЕЦ и ТЕЦ към големите консуматори (заводи и градове). В новата реалност обаче големите потоци на енергията са най-вече между държавите заради общия пазар и търговия, много потребители стават и производители, а включването на все повече ВЕИ изисква допълнителни капацитети. Навлизането на батериите също ще наложи допълнителни промени.