Общественици искат официална позиция от БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля
Причината са зачестили скептични медийни изказвания на представители на научната общност. Последното становище на НИМК по темата е от 2010 г.
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Климатичната криза вече е тук. Ние сме във война", каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пред депутатите в парламента в понеделник. На фона на тежката гореща вълна и екстремните проявления на климатичната криза посланията на политици, институции и експерти за човешката роля в това и възможните мерки са важни. В България обаче те почти не се чуват, но за сметка на това се чуват други послания - зачестяват медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях.
По този повод над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност и др. се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях.
Сред подписалите писмото са д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и съучредител на Сдружение "Въздух за здраве", Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще "Горичка", Мартин Заимов, финансист и учредител на мястото за дизайн, вдъхновение и сътрудничество "Генератор София", Саша Безуханова, бизнес дама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg, Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България", както и представители на бизнеса и неправителствения сектор.
Според подписалите писмото такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени. Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.
В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150 - 200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие.
Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 °C и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата. Не случайно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към адаптация на държавите към климатичните промени, екстремното време и недостига на вода.
В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата.
В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това ограничено участие носят и политиците, и учените. А последствията са за всички нас. Например основните анализи за България на тема климатични промени през последните години са изготвени от външни консултанти от Световната банка. А те не са напълно запознати със специфичните за страната ни проблеми и уязвимости.
Друг проблем е липсата на актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени. Последният анализ на риска е от 2014 г. Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени - а това е изискване на европейското законодателство. В допълнение, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 г.
"Политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др. Това ще помогне на България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика", каза Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика.
Научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични действия, базирани на научни изследвания", казват авторите на писмото.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.