Интервю | Магдалена Малеева: Устойчиво климатично бъдеще е напълно възможно, ако действаме решително

Но не трябва да се обръщаме за решение само към децата. Те ще страдат от това, което ние правим и нашето поколение е отговорно да извърши промяната. И двете страни са важни.

Ключови са и медиите - научните прецизни знания трябва да се чуват много повече в тях, не само сензациите. Едно от важните инициативи на "Горичка" и Асоциацията на европейските журналисти бе издаването на български на наръчника на Reuters "Как да отразяваме екстремното време и връзката му с климатичните промени".

Разбира се и правителствата трябва да имат ключова роля - за образованието, за борба с пропагандата, за регулацията на подвеждащи практики като т.нар. greenwashing и т.н.

Не загубихме ли обаче твърде много време в търсене на консенсус и отлагане на потенциалните решения? Късно ли е за действия?

Това не е вярно. Наистина много време бе загубено, но всяка десета от градуса заслужава борба, защото тя означава спасени човешки животи и хабитати. Научните данни изглеждат предизвикателно, но не и безнадеждно. Всъщност дори последният мрачен доклад на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC) ни казва точно това - да, ще е трудно, но много от решенията вече са налични, ние ги имаме. И именно защото закъсняхме, е толкова важно да действаме бързо и решително сега и да приложим тези решения.

България дори бих казала, че има по-добри отправни точки от много други държави и вече е свършена много работа на ниво биоразнообразие и природа. Тук има гори, има запазени вековни гори, има диви места, диви реки, каквито в Европа почти не са останали. Природозащитното общество, което от години съществува в страната ни, понякога може да ни се струва радикално, но то е спечелило много големи битки и е свършило много работа.

Сега на фона и на продължителните горещи вълни в Южна Европа редом със смекчаване на климатичните промени вече се говори много и за адаптация към тях. Каква е по-същество разликата?

Адаптацията са мерки пост фактум - негативните явления в климатичните система вече са тук и ние трябва да се пригодим за живот с тях. Само в последните седмици видяхме пожари в Канада на площ по-голяма от цяла България, 48°C в Италия и 50°C в САЩ, торнадо в Милано, наводнения в Испания, пожари в Гърция. Адаптирането към климатичните промени е да имаме градове и икономика, които са устойчиви към тези екстремности.

България има стратегия за адаптация, която е разписана още през 2019 г и е доста добра. И сега трябва да започнем да правим неща по нея. Една друга хубава новина е, че 13 български общини са се присъединили към Мисията за адаптация към климатичните промени на ЕС и са подписали Европейската харта за целта. Така те ще могат да обменят опит с други общини от други държави в рамките на Мисията, а това е много полезно.

Кои в "Горичка" смятате, че са най-важните сфери, в които трябва да се действа и кои са спешните мерки?

Иначе енергетиката е ключова - тя е в основата на проблема с емисиите на парникови газове и трябва максимално бързо да се премине на възобновяеми източници на енергия. Също така тази инфраструктура трябва да бъде и устойчива на екстремни климатични явления - бури, горещи вълни, наводнения и т.н.

Но трябва и да започнем и да употребяваме по-малко енергия. Масовото саниране и повишаването на енергийната ефективност на сградите е много важно, но това, че една сграда потребява по-ефективно енергията, не означава, че реално разходената енергия е по-малко. Много е важно да потребяваме по-малко като цяло - независимо дали енергия или дрехи. Наскоро прочетох, че в Западна Европа и Америка една дреха се облича средно 7 пъти и след това отива на боклука. Това е огромно и ненужно разхищение.

Редом с това ни е нужно по-устойчиво земеделие и по-чисти храни. Както и трансформация на мобилността - да започнем да мислим за градове за велосипеди, а не за автомобили, за държава с по-голяма мрежа от влакове, свързана с цяла Европа, за да се откажем от евтиния, но изключително замърсяващ авиотранспорт. Има и още много мерки и в бъдеще най-вероятно те ще бъдат предприети под натиска на климатичните обстоятелства, независимо дали ни харесва или не. Просто колкото по-рано опитаме, толкова по-добре ще бъде за нас.

А какво е важно да направим на лично и общностно ниво?

На лично ниво не е лесно, разбира се. Трябва да имаме предвид, че 45 години в България е властвала една североизточна система, чието съществуване се е базирало на един вид крепостничество. Отказът да преработим тази си травма като свободно общество ни обезвластява и ни кара да си мислим, че "нищо не зависи от нас". Наистина, често се чува това мнение.

От друга страна някои лишения са трудни. Аз например водя вътрешна борба с искреното си желание да се откажа от личния автомобил и факта, че тогава децата ми ще трябва да стават сутрин в 5 вместо в 6:30 ч, за да отидат на училище с градския транспорт.

В ранните години на "Горичка" вярвах, че ако всеки от нас предприеме стъпки, нещата ще се променят. Мислех си: аз мога да контролирам само това, което аз правя. После разбрах, че това е стратегия за снемане на отговорността от големите замърсители като например петролните компании.

В крайна сметка и двете са важни. Трябва да има натиск и политики за системна промяна на бизнеса и икономиките, но и всеки може да направи нещо сам по себе си. Например да измери приблизително въглеродните емисии на домакинствата си (има сайтове, които правят това) и да си постави за цел да ги намали с 5% тази година.

В тази климатична криза, защото това е криза, макар още да не се нарича официално така, има един триъгълник от политици, бизнес и хора. Ние често се обвиняваме един друг кой е виновен и се превръщаме в триъгълник на бездействието. А решението няма да дойде от едно място, трябва всички да действаме заедно.

Интервюто взе Ани Коджаиванова