Коментар | Виновни ли са климатичните промени за горещата вълна в Европа

Горещите вълни, които се определят като дълги периоди на изключително горещо време на конкретна локация, могат да бъдат особено опасни. Европа вече е изпитвала доста опустошителни горещи вълни в миналото. През 2003 г. гореща вълна на континента доведе до над 70 хил. жертви, а друга през 2022 г. причини смъртта на почти 62 хил. души.

Има вероятност настоящият европейски температурен рекорд от 48.8 градуса по Целзий, регистриран в Сицилия през 2021 г., да бъде надминат. 

Настоящата гореща вълна е причинена от антициклона "Цербер". Антициклоните - системи с високо налягане, са нормално метеорологично явление, което носи периоди на сухо време с малко количество облаци и вятър. Те се придвижват бавно, заради което могат да продължат с дни и дори седмици. Понякога стават полупостоянни проявления над големи области. В крайна сметка антициклонът отслабва и горещата вълна свършва. Според италианската метеорологична служба "Цербер" ще се усеща около две седмици.

Каква роля играят климатичните промени

Системите с високо налягане като тази, която в момента е обхванала Европа, се разрастват на север през последните години. Трудно е да се припише едно явление, като например горещата вълна, директно на климатичните промени. Но с непрестанното покачване на температурите започваме да наблюдаваме промени в атмосферната циркулация, които могат да доведат до по-честата поява на екстремни температури и суша в Европа.

Изследванията на Междуправителствения панел за климатичните промени потвърждават тази тенденция. Данните показват увеличена честота и магнитуд на събитията, свързани с екстремно време, от 50-те години на миналия век насам. Друг анализ на европейските горещи вълни показва все по-голямо утежняване на тези явления през последните две десетилетия.

През лятото на 2022 г. например Южна Европа беше подложена на по-високи температури от обичайните за това време на годината. Испания, Франция и Италия регистрираха максимални дневни температури, надвишаващи 40 градуса по Целзий. Службата на ЕС за изменение на климата "Коперник" отдава тези необичайни жеги на климатичните промени и прогнозира, че подобни събития ще станат по-чести, по-интензивни и по-продължителни в бъдеще. Което означава, че тази притеснителна тенденция ще продължи тази година.

Каква е опасността от екстремната горещина

Горещите вълни и екстремните температури влияят на човешкото здраве по няколко начина. Те могат да причинят топлинен удар със симптоми като главоболие и замаяност. Дехидратацията в резултат на жегите може да засегне дихателната дейност и сърдечносъдовата система. Вече има сигнали за свързани с високите температури инциденти в Европа по време на сегашната гореща вълна - италиански пътен служител почина, а многобройни са случаите на топлинен удар в Испания и Италия. Италианското здравно министерство предупреди гражданите и туристите в засегнатите области да вземат предпазни мерки - да бъдат хидратирани, да избягват консумацията на алкохол и да остават на закрито през най-горещата част от деня.

Жегите вече са оказали негативен ефект върху икономическия растеж в Европа, като са го понижили с до 0.5% през изминалото десетилетие.

Но ефектите от горещите вълни надскачат индивидуалното здраве. Те имат и по-широки социални и икономически последици. Екстремната жега може да повреди пътната настилка и дори да огъне жп линиите. Горещите вълни могат да доведат до намалени водни източници, което да засегне производството на електричество, напояването на реколтата и доставките на питейна вода. През 2022 г. Високите температури оказаха влияние върху ядрените централи във Франция и те не можеха да работят с пълна мощност, тъй като затоплените реки и ниските равнища на вода се отразиха на охлаждащите системи. Редица изследвания показват, че жегите вече са оказали негативен ефект върху икономическия растеж в Европа, като са го понижили с до 0.5% през изминалото десетилетие.

Тъй като глобалните температури продължават да се покачват, горещите вълни ще станат по-тежки. И е жизненоважно правителствата по света да предприемат бързи и решителни мерки за ограничаване на парниковите газове.

Все пак е важно да се отбележи, че дори ако напълно спрем глобалните емисии още днес, климатът ще продължи да се затопля. Това се дължи на топлината, която вече е абсорбирана и задържана в океаните. Макар да можем да забавим равнището на глобалното затопляне, ефектите от климатичните промени ще продължат да бъдат усещани в бъдеще.

Повече по темата за това как страните трябва да се приспособяват към по-високите температури четете в новия брой на "Капитал"