🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Доклад: Европа се затопля два пъти по-бързо от света - 2.3 °C над прединдустриалното ниво

Настъпващият Ел Ниньо вероятно ще донесе нови рекорди и в световен мащаб

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Затоплянето в Източното Средиземно море, Балтийско и Черно море и южната част на Арктика са повече от три пъти по-високи от средните за света.
  • Носещият по-топло време Ел Ниньо се очаква да достигне пик към края на годината, а 2024 г. вероятно най-горещата година и в световен мащаб
  • Феноменът може да добави до 0.2 C към повишението на глобалната температура, давайки представа за климата на бъдещето

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света - два пъти по-бързо от останалите, а изменението на климата води до човешки, икономически и екологични жертви на континента. 2022 година беше белязана от екстремни горещини, суша и горски пожари. Температурите на морската повърхност около Европа достигнаха нови пикове, придружени от морски горещи вълни. Топенето на ледниците на континента бе с безпрецедентна скорост. Това пише в Доклада за състоянието на климата в Европа за 2022 г., вторият от годишната поредица, изготвяна съвместно от Световната метеорологична организация и службата за изменение на климата "Коперник" на ЕС.

Изследването показва, че през 2022 г. Европа отчита температура от приблизително 2.3 °C над средната стойност от прединдустриалния период (1850-1900 г.). За сравнение - средното увеличение на температурата в глобален мащаб е 1.2 °C над прединдустриалното ниво, което се използва и като базова линия за Парижкото споразумение за изменението на климата. То предвижда усилия за ограничаване на ръста на световната температура до 1.5 °C.

Девет от последните десет години са донесли рекордни летни температури на Стария континент, а настоящото и следващото лято надали ще са изключение. Освен промяната на климата, за това ще помогне и метеорологичният феномен, известен като Ел Ниньо, който има затоплящ ефект върху климата на планетата. Той вече започна в Тихия океан. Очаква се да достигне пика си към края на годината и тъй като ефектите от него идват с няколко месеца забавяне, това вероятно ще направи 2024 г. най-горещата година и в световен мащаб, а температурите ще счупят рекорди на много места, смятат учени.

Силен Ел Ниньо може да добави до 0.2 C към повишението на глобалната температура, тласкайки света към неизследвана температурна територия и близо до символичния "предпазен парапет" от 1.5 C. Той според повечето учени така или иначе ще бъде подминат - възможно дори в това десетилетие, така че ефектите от един силен Ел Ниньо ще са нещо като "тийзър" за климата на бъдещето.

Една тежка година

Докладът на СМО и "Коперник" бе публикуван, за да съвпадне с 6-ата Европейска конференция за адаптиране към изменението на климата в Дъблин, Ирландия, тази седмица и е придружен от интерактивна карта. "Рекордният топлинен стрес, който европейците преживяха през 2022 г., беше един от основните двигатели на свързаните с времето прекомерни смъртни случаи в Европа. За съжаление, това не може да се счита за еднократно явление или странност на климата. Сегашното ни разбиране за климатичната система и нейната еволюция ни информира, че тези видове събития са част от модел, който ще направи екстремните топлинни вълни по-чести и по-интензивни в целия регион", казва д-р Карло Буонтемпо, директор на Copernicus Climate Change Service.

Въз основа на информацията в базата данни за извънредни събития (EM-DAT), метеорологичните, хидроложките и свързаните с климата опасности в Европа през 2022 г. са довели до 16 365 докладвани смъртни случая и са засегнали пряко 156 000 души.

Около 67% от събитията са били свързани с наводнения и бури - те са причината и за по-голямата част от общите икономически щети от около 2 милиарда евро. Много по-тежки по отношение на смъртността пък са били горещите вълни, които са отговорни са огромната част от тези над 16 000 смъртни случая.

"През 2022 г. много страни в Западна и Югозападна Европа имаха най-топлата година в историята. Лятото като цяло беше най-горещото, регистрирано някога: високите температури влошиха условията на тежка и широко разпространена суша, подхранваха жестоки горски пожари, които доведоха до втората по големина опожарена площ в историята, и доведоха до хиляди смъртни случаи, свързани с горещината", казва генералният секретар на СМО проф. Петери Таалас.

Температурната аномалия за лято 2022 е била с около 0.8 °C над средната за периода 1991-2020 г. Тази базова линия се използва като стандартна референция за сравняване на промените в температурата, валежите и т.н. Валежите са били доста под средните в голяма част от региона през 2022 г. - това бе четвъртата поредна сушава година на Иберийския полуостров и третата поредна в планинските райони на Алпите и Пиренеите. Всичко това носи дълбоки последици за селското стопанство и производството на енергия.

За ледниците в Европа годината също е била най-лошата досега. Те са претърпели рекордна загуба на маса за една година, причинена от много малко валежи сняг, много топло лято и отлагане на прах в Сахара. Като цало ледниците са загубили обем от около 880 km3 лед от 1997 г. до 2022 г. Алпите са най-силно засегнати със средно намаление на дебелината на леда от 34 метра. Ледената покривка на Гренландия пък е загубила над 5 хил гигатона лед между 1972 г. и 2021 г., допринасяйки с около 15 мм за глобалното средно покачване на морското равнище.

Средните температури на морската повърхност в района на Северния Атлантик също са най-високите в историята. Големи части от моретата в региона са били засегнати от силни и дори тежки и екстремни морски топлинни вълни. Темповете на затопляне на повърхността на океана, особено в източното Средиземно море, Балтийско и Черно море, и южната част на Арктика, са повече от три пъти по-високи от средните за света. Морските горещи вълни водят до миграция на видове и масово изчезване, навлизане на инвазивни видове и нарушаване на екосистемите и биоразнообразието.

Какво ще донесе Ел Ниньо

Метеорологичният феномен, известено като Ел Ниньо, който има затоплящ ефект върху климата на планетата, вече започна в Тихия океан и това в комбинация с повишаващите се температири заради промяната в климата вероятно ще направи 2024 г. най-горещата година и в света, смятат учени. Очакваните ефекти са, потенциално, суша в Австралия, повече дъжд в южната част на САЩ и отслабване на мусоните в Индия. Събитието вероятно ще продължи до следващата пролет, след което въздействието му ще отшуми.

Ел Ниньо идва, след като необичайно дълго време - около три години, продължи цикъла на Ла Ниня - противоположен феномен, който има леко охлаждащ ефект върху климата. Изследователите сега наблюдават зараждането на Ел Ниньо. "Сега се засилва, има признаци в нашите прогнози от няколко месеца, но наистина изглежда, че ще достигне своя връх в края на тази година по отношение на интензивността си", каза Адам Скейф, ръководител на дългосрочните прогнози в Метеорологична служба на Обединеното кралство, цитиран от BBC. "Нов рекорд за глобалната температура през следващата година определено е правдоподобен. Зависи колко голям ще се окаже Ел Ниньо - голям Ел Ниньо в края на тази година, дава голям шанс да имаме нов рекорд за глобална температура през 2024 г."

ENSO, както научно се нарича феноменът, има три различни фази: гореща, студена или неутрална. Горещата фаза, наречена Ел Ниньо, настъпва на всеки две до седем години и кара топли води да излизат на повърхността край бреговете на Южна Америка и да се разпространяват през океана, изтласквайки значителни количества топлина в атмосферата. Рекордно топли години, включително 2016 г., най-горещата в света, обикновено се случват годината след мощен Ел Ниньо.

Метеорологичните агенции по света използват различни критерии, за да решат кога настъпва тази гореща фаза. Според учените в САЩ критерият е океанът да бъде с 0.5 C по-горещ от нормалното за един месец, а атмосферата да реагира на тази топлина и да има доказателства, че събитието продължава. Тези условия бяха изпълнени през месец май. В изявление Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) заяви, че "условията за Ел Ниньо са налице".

Изследователите смятат, че има 84% шанс феноменът да е със сила над умерената до края на тази година. Те също така казват, че има шанс едно към четири той да бъде "супер Ел Ниньо". Ефектите след началото на Ел Ниньо вероятно ще останат с няколко месеца, но ще се усетят по целия свят. Очаква се те да включват суша в Австралия и части от Азия, с потенциално отслабване на мусоните в Индия. Южните американски щати вероятно ще бъдат по-влажни през следващата зима. Ел Ниньо обикновено засилва и условията за суша в Африка.

Силният Ел Ниньо през 1997-98 г. струваше над 5 трилиона долара с около 23 000 смъртни случая от бури и наводнения.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Rosty avatar :-|
    Ростислав
    • - 1

    Да се твърди, че по-високата смъртност в Европа се дължи на по-високите температури, е меко казано нелепо. Питайте всеки кардиолог и ще ви каже, че лятото броя на инфарктите например рязко намаля. Само че през изминалата година рязко се вдигна броя на хората с постковидни проблеми. Най-често тромбози, кото поразяват фатално. Топлото време не е причина за по-високата смъртност, а точно обратно. Една много студена зима носи много по-големи рискове от едно горещо лято. И накрая, хората ще намерят начин да се приспособят към промените в климата, а в някакъв момент и ще се научат локално и да ги управляват. Така че затоплянето няма да унищожи човешката популация.

    Нередност?
Нов коментар