Интервю | Зорница Спасова: Горещите вълни са заплаха за здравето

Колко необичайно е да има близо двуседмична гореща вълна с близо до рекордни температури още през първата половина на юли?

По принцип сезонът на горещите вълни е от май до септември. Обикновено започват юни или началото на юли, когато свърши майско-юнския период на максимум на валежите, който преобладава в страната, започва сезонът на горещите вълни. Така че може малко да е позакъсняла даже. Лошото е, че две горещи вълни - Цербер и Харон, почти се сливат с много мъничък промеждутък. След известно прекъсване се очаква и трета вълна. Първата е по-принцип най-тежка и смъртоносна, а когато периодът е дълъг, се увеличава топлинното натоварване на организма. Това я прави лоша. Освен това след период на обилни валежи, което повишава влажността на въздуха, горещите вълни са още по-трудно поносими.

Може ли да се смята, че това е тренд, който ще остане за дълго напред?

В Европа температурите се повишават най-бързо - в света ръстът е малко над градус над прединдустриалните нива, а в Европа е над два. В България последното проучване от 2019 г. показва, че от 1985 г. насам с всяко десетилетие броят на горещите периоди се увеличава с 3.5 дни. А в Европа според доклада на списание The Lancet излагането на населението на горещи вълни през 2010 - 2019 г. се е увеличило с 57% в сравнение с 2000 - 2009 г. В някои райони на Европа дори с повече от 250%. В Европа 91% от смъртните случаи при екстремно време се дължат на горещи вълни. Така че има видима тенденция.

Защо Европа се затопля по-бързо?

Вероятно се дължи на по-голямата близост до Арктика и на по-голямата връзка с нея по суша. В северните райони затоплянето е най-голямо заради освобождаването на големи пространства с лед и сняг. И това е обезпокоително, защото се нарушават вече установени циркулационни модели в атмосферата.

Колко сериозна е заплахата за България?

Преди седмица излезе едно проучване, че България е на пето място през 2022 г. по смъртност на 1 млн. души от населението след южните страни Испания, Португалия, Гърция и Италия поради топлинни причини и миналата година са починали 1277 човека. Пак според доклад на СЗО малко над 1000 човека всяка година загиват през лятото при горещи вълни в България и прогнозите са при умерено затопляне към края на века да са 3500 човека на година за България.

Застаряването на населението оказва ли влияние?

Това е единият фактор - възрастно население с много придружаващи заболявания. Освен това България има много хронично болни. Фактор са и ниските доходи. В добавка е и най-ниска климатизация в ЕС. Имаме и доста хора, които са заети в строителството и в земеделието, т.е. работят на открито.

Какво правят други държави за адаптацията си?

Франция е интересен пример. Първо, уволни кмета на Париж преди около 20 години за това, че в едно горещо лято не се е справил, никакви мерки не са взети и много хора са починали. После правят план за защита на населението. Например в домовете за възрастни хора задължително има студена стая, където всеки да се охлажда за няколко часа. Има и проучване над каква температурна граница се увеличава смъртността, защото за всеки район тя е различна. И рязко нараства с 2% при всеки допълнителен градус в Южна Европа, а с 3% в Северна Европа. Има съответно и различни кодове как трябва да се действа.

Обучават се медици. Прави се медийна кампания за населението с личните лекари. Те прозвъняват своите пациенти. Има списък, в който всеки, който мисли, че е под риск, може да се запише. Прозвъняват се и уязвими групи. Организират се климатични доброволци, климатични скаути с участието на Младежки червен кръст, които пазаруват и носят храна възрастни хора по време на горещите вълни.

А какво се прави в България по темата?

Засега само се говори по медиите.

Време ли е вече да започне някаква по-систематична работа?

Да, например в Загреб през 2019 г. направиха heat екшън план.

Къде според вас се къса връзката между плановете и стратегиите и изпълнението им?

За горещите вълни се заговори активно преди 20 години в Европа. В България - отскоро, даже се отричаха от някои специалисти, че изобщо са опасни. Лятото е свързано с положителни емоции и хората не са свикнали да се пазят.

Можем ли да се каже, че дългият горещ период е заплаха за общественото здраве?

Да. Лятото не е опасно само по себе си, въпреки че то е периодът с най-голямо затопляне - два градуса по-топли са станали летата тук, а при 2-3 градуса повишение на средната температура през лятото е установено, че два пъти се увеличава честотата на горещите вълни. Опасни са самите горещи вълни, когато са в три последователни дни и повече (температурната граница за гореща вълна варира в отделните държави - от над 28 градуса в Дания до над 39 в Гърция, а в България - над 32 - бел. ред.). Над две седмици, както е сега - това е наистина много. Правили сме проучване, което показва, че в София в последните 5 години най-дългата гореща вълна е била 16 дни. А въобще в страната най-дългата е 48 дни - в Благоевградска област. Има и по-горещи места от София, но тук пък имаме топлинен остров, който увеличава ефекта.

Има ли мерки, които могат да дадат бърз ефект за хората в жегата?

Засега всеки сам се спасява. Най-ефективни са мерките за охлаждане на дома. Но над 35 градуса нищо не помага освен климатиците. Неприятното е, че по Плана за възстановяване не са предвидени средства за климатизация, защото енергетиката още не приключила съвсем с изкопаемите горива и защото те увеличават ефекта от топлинния остров. За съжаление дори за уязвимите групи не се предвижда такава мярка.

Озеленяването навсякъде, където е ефективно, е добре дошло. Покривите могат да се боядисат в светли цветове със специални антирефлекторни бои. Асфалтът може да стане по-порест. Като говорим за зеленина, е хубаво парковете и зелените пространства да са равномерно разположени. Така се намалява повече ефектът на топлинния остров, отколкото същата площ, но концентрирана в един голям парк. В София например имаме ниско долинни ветрове, имаше идеята за зелени клинове, за да може да се проветряват поне южните части на София, но за съжаление и икономическите интереси ги застроиха.

Високите температури отразяват ли се психологически?

Правени са проучвания на хора с психични разстройства, които сочат, че се увеличават кризите при някои заболявания - например шизофрения и мания. И също така се увеличава агресивността, престъпленията срещу личността, домашното насилие. Поради високата температура се случват възбудителни процеси в мозъка. Но до един момент - ако стане прекалено висока температурата, престъпленията срещу личността спадат. Пазиш себе си и всяка допълнителна активност се избягва. Рязката промяна на времето е стрес за организма. Самоубийствата нарастват пролетта. Много лошо на психичното здраве се отразява преминаването на вятъра фьон - безсъние, раздразнителност, апатия.