(Не)обичайните заподозрени при ревизии
Защо идва краят на генералните безсрочни пълномощни и къде са рисковете при сделки, свързани с прехвърляне на участие
Ребека Клейтман, Яна Антонова
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Промененият режим може да се отрази негативно при прехвърляне на участия на инвеститори, продаващи непечеливши или губещи бизнеси.
Почти година след като пределите на отговорността на трети лица за определени публични задължения на дружествата се разшириха, Националната агенция за приходите излезе със становищe. То цели да изясни появили се практически проблеми при приложението на новата уредба, довели до противоречива практика на органите и съдилищата. Промените са в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а отговорни могат да бъдат управители и членове на съвети, но също така пълномощници, съдружници и акционери. Измененията могат да се отразят негативно и при прехвърляне на участия на инвеститори, продаващи непечеливши или губещи бизнеси.
Край на генералните безсрочни пълномощни
Разширеният кръг на отговорните лица включва както и досега управители и членове на съвети, но също така търговски представители и търговски пълномощници, които по закон са били длъжни да обявят определени факти. Въпросът кога търговски представители и пълномощници биха били задължени "по закон" да обявяват нещо по отношение на дружеството остава неясен и дава възможност за превратна интерпретация, тъй като пълномощните и договорите по правило не могат да създадат "законови" задължения.
ДОПК допълнително въвежда специални дефиниции за прокурист и търговски пълномощник. Широкото им тълкуване може да доведе до извода, че отговорен по новите разпоредби може да бъде всеки пълномощник. Към днешна дата все още няма съдебна практика, насочена към лице, различно от управител или представляващ директор. Въпреки това препоръчително е да се направи преглед на съществуващите пълномощни и да се ограничи обичайната за местния пазар практика да се работи с генерални и безсрочни пълномощни, тъй като още при започване на ревизията за НАП съществува възможността да поиска налагането на предварителни обезпечителни мерки като блокиране на сметки на физическите лица. Самите ревизионни актове, дори и да бъдат отменени, подлежат на незабавно изпълнение – с други думи, държавата може да си търси парите от пълномощници независимо от висящите дела по съдебно обжалване. Трябва да се отбележи и отговорността за съдружници, които са взели решение да продадат участието си в дружества с непогасени задължения за данъци и задължително осигуряване - изрично уреждане на една по своята същност стандартна отговорност за вреди от виновно поведение (деликт), която може вече да се реализира по административен ред чрез издаването на ревизионен акт без съдебен процес.
Интересен е фактът, че в практиката на съдилищата е призната възможността отговорните представители на дружествата да се освободят от отговорност в случай на изнасяне на дейности, като например счетоводните. Това е разбираемо, доколкото ДОПК изисква умишлено поведение от страна на отговорните лица, а при изнасяне на дейността е по-трудно да се намери основание за умисъл на управителя. В тази връзка аутсорсинг дружествата следва също да оценят риска, на който се излагат при предоставянето на услуги.
Презюмирана недобросъвестност
Отговорността не е обективна и за да се ангажира спрямо дадено лице, следва да се докаже негово недобросъвестно поведение. В насоките на приходната администрация обаче се говори за наличието на неписани презумпции за недобросъвестност като неподаването на декларация, което бездействие, според органите по приходите, винаги е индикация за недобросъвестност (дори при просто неправилно прилагане на данъчния закон). Интерес буди и потвърждаването на тази практика от ВАС. В този смисъл естествен въпрос е дали всеки ревизионен акт може да служи като основание за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК- практика, която би била порочна.
За ангажиране на отговорността следва да е налице и определената като "уникална" причинно-следствена връзка, а именно, че действията по укриване са единствената причина за несъбирането на публичните задължения. На практика има редица случаи, при които дружеството разполага с активи, които да послужат за удовлетворяване на публичните задължения, но въпреки това поради лошо принудително изпълнение се стига до невъзможност за събирането им. Така ДОПК създава една възможност за заобикаляне на неудобни длъжници с трудно ликвидни активи за сметка на физически лица, които отговорят с личното си имущество.
Рискове при определени сделки
Измененият ДОПК урежда и отговорност за съдружниците и акционерите в случай на прехвърляне на участието им и последващо непогасяване на определени публични задължения на дружеството. В този случай по закон недобросъвестността се предполага при подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност или решение за откриване на производство по несъстоятелност - и в двата случая след публикуването им в Търговския регистър. Интересното в случая е, че съдружниците и акционерите не биха отговаряли за несъбраните публични задължения, ако не продадат участието си, но може да са обект на отговорност при продажба на непечеливш или губещ бизнес и непогасяване на публичните задължения. Според НАП измененията в ДОПК целят да се избегнат прехвърлянията на участия в обективно несъстоятелни дружества на "малоимотни и неграмотни" лица. Тези цели не са отразени в закона и текстовете могат да се приложат във всички случаи на прехвърляне на участие. Поради това промените налагат внимателно обмисляне на рисковете на всяка продажба на бизнес с оглед избягване на отговорността за излизащите съдружници. В становището на НАП е отбелязано, че допълнителна възможност за освобождаване от отговорност на съдружниците и акционерите е подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Следва да се отбележи, че съдружниците в ООД и акционерите не са сред лицата, които имат право да подават такава молба. В закона е дадена възможност за освобождаване от отговорност и в случай на одобряване на план за оздравяване или уреждане на паричните задължения. С оглед на това е препоръчително да се включат подходящи клаузи в документацията за прехвърляне на участието, които да дават достатъчна сигурност на продаващите съдружници или акционери, че купувачът ще поеме отговорността за оздравяване на дружеството или за сключване на споразумение с кредиторите. Това обаче би довело до необходимост от повече време и разноски, свързани със самата сделка, което може да я направи неатрактивна за потенциалния инвеститор.
Следва да се отбележи също, че отговорността може да се ангажира само и единствено чрез отделен ревизионен акт срещу отговорното физическо лице. Отговорността не обхваща задълженията за лихви, с оглед на което всички обжалвани актове се отменят в частта им за лихвите.
Пречка пред инвеститорите
В началото на 2018 г. влязоха в сила промени в Търговския закон в защита на работниците и служителите. Съгласно тях прехвърляне на дялове в ООД, както и сделки с търговско предприятие, не могат да бъдат извършени при наличие на задължения на дружеството към служители или работници за възнаграждение или осигуровки. Поради факта, че не беше предвидено с какви документи ще се удостоверява липсата на задължения, промените доведоха до непредвидени от законодателя проблеми за съдружниците в ООД и за дружествата въобще да сключват подобни сделки, докато беше намерено практическо решение. Промените в ДОПК създават подобни пречки пред инвеститорите, които допълнително ще наложат внимателно структуриране на всяка сделка, договарянето на механизми за защита и освобождаване от отговорност, както и внимателно и подробно планиране на правилата за корпоративно управление, които се прилагат от дружествата на местния пазар.* Ребека Клейтман е мениджър "Право", а Яна Антонова - адвокат "Данъци" в адвокатско съдружие "Ърнст и Янг"
2 коментара
Ех, тия капути от НАП, какви ли не простотии измислят и дори ги вкарват в законодателството. То не беше данък "Уйкенд", купища други дребни простоии, а сега и този проблем с разширената отговорност на директорски съвети, търговски пълномощници и прочие. Но за всички тези глупости е виновен финансовият министър, защото той е човекът който трябва да филтрира подобни текстове и желания на подопечните му агенции. Той трябва да каже - чакайте, ще затрудним бизнеса. Сега виждате че коментара е на Ребека-Менджър по право, на Яна Антонова-данъчен адвокат. Водят се съдебни дела - всички външни експерти и съд.дела са разходи за бизнеса и за администрирането на тези никому ненужни законови текстове. Опростете законите и бизнеса ще си гледа същностната работа и ще има инвестиции и разтеж.
Тази проблематика е обширна и е добре колегите от Капитал, да подготвят една по-голяма статия (вкл. и по въпроса за задълженията към работници и служутели, което също е законодателна глупост, беше по искане на Мая Манолова доколкото си спомням).
Една баничарница да искаш да прехвърлиш , няма да може лесно да стане. Така си връзват гащите да събират данъци, а другите кредитори - кой ще ги обезпечи, доставчиците, а другите. Частните кредитори да си губят парите. Това не е хубава бизнес среда. Всички трябва да са наравно(след обезпечените кредитори).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.