Най-големите компании в сектор "Добив": Всички са на печалба през 2022 г.
Лидерите в сектора увеличават приходите си средно с 19%, но ръстът се забавя
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Само едно дружество намалява продажбите си, но средният ръст в сектора се забавя.
- Общите приходи на топ 10 в сектора достигат 3.9 млрд. лв.
- Най-голямата компания остава "Мини Марица-изток", но перспективите пред нея не са добри.
Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, след като през 2021 г. две бяха на загуба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. Броят на персонала като цяло остава без промяна.
Въглищният лидер
Вероятно последната си силна година през 2022 г. отбелязва "Мини Марица-изток", която доставя лигнитни въглища на ТЕЦ-овете в региона. Приходите й нарастват с близо 38% и компанията излиза на печалба. Основната причина за това са високите цени на електроенергията, които направиха рентабилна дейността дори на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и тя рязко увеличи поръчките си на въглища. За резултата на държавните мини помогна и по-високата цена на въглищата - от март 2022 г. тя беше увеличена на 87.35 лв. за тон условно гориво (77 лв. преди това).През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв.
Рудодобив
Почти без промяна остават приходите на медодобивната "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. От там отчитат значително увеличение на разходите за материали, електроенергия и резервни части, което води до лек спад на печалбата и рентабилността. От компанията наскоро обявиха, че в момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв.Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище. Печалбата обаче леко намалява. Основната причина за увеличените обороти са добрите производствени резултати и постигнатите високи технологични показатели при преработката на рудата. Положително се отразяват също добрите пазарни условия и високите цени.
Разнопосочно се развиват двете предприятия на канадската Dundee Precious Metals в България. "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди в Средногорието, увеличава приходите си с над 10%. Златната мина край Крумовград обаче отбелязва спад, тъй като добивът през 2022 г. е в зони с по-ниско съдържание на руди.
По-високи приходи отчитат двете предприятия за добив на оловно-цинкови руди - "Горубсо - Мадан" и прекият му собственик "Върба - Батанци", като и двете са част от "Холдинг КЦМ 2000". Компаниите работят реално като една, но оперативното управление и организацията на добива и преработката са под шапката на "Горубсо - Мадан". Дружествата имат няколко концесии в Родопите, а произведеният концентрат се преработва до метали в завода на КЦМ в Пловдив. Групата на КЦМ е собственик и на добивното "Лъки инвест", което остава точно под чертата на топ 10 с 42.6 млн. лв. приходи през 2022 г.
Трицифрен скок
Единствената компания с трицифрен ръст на приходите през 2022 г. е "РУА България", собственост на украинския гражданин Виктор Демянюк. Преди 10 години компанията изгради фабрика за производство на железен и баритен концентрат от преработката на отпадъците в старото хвостохранилище на "Кремиковци". Според отчета на дружеството "РУА България" е постигнала значително увеличение на приходите вследствие на добавените нови номенклатури стоки като аглоруда и желязосъдържащи пелети, които се продават само в ЕС. През 2022 г. компанията започва нова голяма инвестиция - за изграждане на инсталация за избелване на барит и производство на гипс, като по данни от отчета са били инвестирани над 5 млн. лв., а в процес на изграждане към края на годината са били активи на стойност над 7 млн. лв. Проектът се осъществява чрез дъщерното "Барит майнинг", където към ноември 2023 г. работят около 190 души.Кариери
На 6-о място с над 246 млн. лв. приходи и повече от 30% ръст попада производителят на индустриални минерали "Каолин", който е част от германската група Quarzwerke. Разходите също се увеличават, което е причина за понижението на печалбата. Компанията има находища и обогатителни фабрики на няколко места в страната (основно в Североизточна България), като произвежда каолин, кварцов пясък, шамот, фелдшпат и карбонатни пълнители за различни индустрии - стъкларска, керамична, хартиена и др. В Димитровград се добива варовик за очистка на газовете на въглищните централи в района. Над 40% от продажбите са в България, но "Каолин" има пазари и в други страни в Европа и по света. Компанията строи също завод в Дулово за преработка и обогатяване на каолин и кварцов пясък. Проектът е на стойност 80 млн. евро и е най-голямата единична инвестиция в историята на групата Quarzwerke.В топ 10 влиза и "Огняново-К", чийто краен собственик е шведската Plena Holdings. Компанията произвежда вар и варови продукти и има два завода за преработка на суровини - в Огняново (край Пазарджик) и в Пуклина (между Сливница и Драгоман).
4 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.