В България трябва да се ускорят административните процедури за добив на суровини
Доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара
Съдържание от Българска минно-геоложка камара
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Важни изводи от Закона за критичните суровини:
- Като критични са определени 34 суровини (фелдшпат, флуорит, манган и т.н., които например се добиват в България), като 17 от тях са и стратегически (мед, волфрам, барит и т.н., добивани в страната) (виж графиката).
- Европа използва 30% от световните суровини, а добива едва 3%.
- В страните от ЕС трябва да се преработват 40% от стратегическите суровини.
- Капацитетът за рециклиране на ЕС трябва да осигури най-малко 15% от годишното потребление на съюза на всяка стратегическа суровина.
- ЕС не трябва да бъде зависим от една-единствена трета държава за внос на повече от 70% от общия внос на всяка стратегическа суровина.
- Законът предоставя минимални показатели за 2030 г., които съюзът трябва да постигнe.
- Създава рационализирани процеси за издаване на разрешения за стратегически проекти, на които ще бъде даден приоритетен статут, за да се гарантират най-бързите процедури.
- Стратегическите проекти трябва да се разглеждат в интерес на обществото.
- Подобрения на разрешителната система - за стратегически проекти процесът на издаване на разрешителни не трябва да надвишава (с изключение на особени случаи) 24 месеца за извличане и 12 месеца за обработка или рециклиране.
Зеленият преход ще бъде възможен само ако ЕС създаде условия за осигуряване на суровините, от които Европа се нуждае за технологии с нулев въглероден отпечатък. Въз основа на дългосрочните сценарии за декарбонизация и за увеличаване на производството на технологии за развитието на секторите търсенето на ЕС от суровините се очаква да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. в допълнение към настоящото потребление в ЕС.
България е една от малкото държави в ЕС с развита добивна и металургична промишленост. Нашето преимущество трябва да се използва в този момент на повишени потребности от собствени източници на суровини.
Важно е да се отбележи, че ЕС изпраща така необходимия политически сигнал, че сигурният достъп до суровини е от основно значение за осъществяването на зеления преход.
Трябва да се концентрираме върху максимално бързо прилагане на директивата за стратегическите суровини на ЕС, за да ускорим разширяването на инвестициите на този сектор в България чрез улесняване на административните процедури. В тази връзка е фатално, че в страната години наред
не се придвижват процедури
по предоставяне на концесии и подновяването им. Законът за критичните суровини може да помогне чрез оптимизиране на процесите на издаване на разрешителни. Това е жизненоважно за достъпа до металните руди, необходими за постигане на стратегическите цели на Плана за възстановяване на Европа, както и на съществуващите цели на ЕС за индустрии с нулеви емисии. Разпоредбите за опростено издаване на разрешителни сега се нуждаят от силна подкрепа от законодателите и което е от решаващо значение, от държавите членки, за да се гарантира бързото им прилагане.
Добивната, металургичната и енергийната индустрия са част от националната сигурност и престиж на държавите, а постигнатото от българските фирми в тези сфери е повод за гордост на икономиката ни.
Само по-бързото издаване на разрешителни няма да е достатъчно. Европейските производители на критични и други важни суровини трябва да бъдат конкурентоспособни, за да могат да инвестират в разширяване на производствения капацитет, като същевременно се стремят към декарбонизация на производствените си процеси.
Добивът и производството е енергоемко и използването на електроенергия трябва да продължи да се увеличава, за да се постигне декарбонизация. Въпреки това цените на електроенергията в ЕС далеч надвишават тези в много други региони. Ето защо е важно законотворците, които преразглеждат структурата на пазара на електроенергия в ЕС, да подкрепят парламентарните изменения, които позволяват на държавите членки
да разширят мерките за подкрепа
на енергоемките индустрии по време на бъдещи енергийни кризи. Няма екологичен преход без жизненоважния принос на медта и други стратегически суровини. За да се насърчи зелената промишленост в Европа и да се постигне неутралност по отношение на климата, ЕС трябва да осигури благоприятна оперативна среда за тези отрасли за производство на стратегически суровини, която да стимулира инвестициите в Европа. Следващата Европейска комисия трябва да предприеме решителни действия в подкрепа на конкурентоспособността на стратегическите отрасли, като същевременно ускори електрификацията и внедряването на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Стратегическата автономност на ЕС в областта на суровините за технологиите с нулево нетно потребление трябва да бъде в основата на следващия мандат на комисията.
До 2050 г. се очаква търсенето на мед в Европа да се увеличи с 35%. Съществуват достатъчно запаси от мед, за да се задоволи тази потребност, а в ЕС вече са идентифицирани значителни находища за допълнителен добив на руда. Увеличеното рециклиране на мед също може да допринесе за задоволяване на това търсене.
Важните теми от дневния ред на европейската и националната добивна индустрия, като и възможностите за увеличаване на дела на критичните и стратегически суровини в ЕС ще бъдат дискутирани на
шестото издание на Европейския минен бизнес форум 2024,
който Българската минно-геоложка камара, Министерството на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии организират на 5 юни в София. На форума ще се обсъдят и въпросите за устойчивото развитие на икономиката и регионите, както и перспективите пред бранша.
