А вашата компания готова ли е за въглеродното мито

Сега системата се обръща - и мръсният внос ще се облага, и мръсната европейска индустрия също ще плаща за квоти. Разходите за еднакви продукти, произведени в ЕС и в трети страни, би трябвало приблизително да се уеднаквят.

Всичко това обаче върви с нови административни задължения за компаниите вносители. Ето и какви са те.

Какви са изискванията в преходния период?

Засега CBAM е във фаза "сухи тренировки" - преходната фаза започна на 1 октомври 2023 г. и продължава до края на 2025 г. Целта на този преходен период е ЕК да събере необходимата информация за уточняване на окончателната методология за изчисляване на действителните вградени емисии.

В този период реално няма да се купуват сертификати. Но всички вносители на засегнатите стоки, базирани в страна - членка на ЕС, са длъжни да докладват вградените емисии на продуктите. Вносителите, които не са базирани в държава от ЕС, също са длъжни да докладват - те трябва да подават CBAM отчети чрез митнически представител.

Отчетите до началото на 2025 г. ще се подават за всяко тримесечие - тези за последното тримесечие на 2023 г. трябваше да бъдат подадени до 31 януари 2024 г. Заради настояване от страните членки обаче ЕК удължи срока с 30 дни до края на февруари. В България за отчетите е натоварено Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Те като цяло трябва да съдържат следната информация:

• Общото количество продукти в обхвата на CBAM, внесени през периода
• Информация за вградените преки емисии
• Информация за вградените непреки емисии (от енергията, използвана в производството).

Засега ЕК разрешава и използването на някои алтернативни методи за изчисление на вградени емисии в преходния период, които стъпват на стойности по подразбиране за конкретни продукти, в случай че вносителят още няма необходимите данни за извършване на изчисленията.

В тази фаза проверката на информацията в декларациите е доброволна мярка, която компаниите могат да използват като инструмент за подобряване на качеството на данните, а след 2026 г. декларациите ще минават одити от сертифицирани компании. Доброволният характер на отчетите обаче не значи, че за неподаването им няма да има санкции. Все пак засега те са доста ниски и размерът им може да варира от 10 до 50 евро на тон недекларирани емисии.

Преглед на оригинала

Как ще действа схемата след 2026 г.?

Реалният период на CBAM ще започне от 2026 г. Оттогава нататък вносителите трябва да закупуват CBAM сертификати, за да компенсират вградените емисии за продуктите, които са обект на регулацията. Това ще се случва постепенно - през 2026 г. например регулираните компании ще трябва да закупят CBAM сертификати за 2.5% от вградените емисии на продуктите, които внасят. Този дял постепенно нараства до 100% през 2034 г. (виж графиката). Със същите темпове и със същите проценти ще бъдат премахвани безплатните квоти, които сега ползват европейски производители.

Вносителите ще получат достъп до регистъра на CBAM - това е платформата, където данните за вградените емисии се съобщават на властите и където CBAM сертификатите се купуват, предават и излишните сертификати се продават обратно на властите.

Цената на сертификатите CBAM е тясно свързана с цената на квотите за емисиите в ЕС, която в последната година се движи между 60 и 100 евро на тон CO2 и се очаква да варира между 100 и 150 евро до 2030 г. Производството на един тон стомана например освобождава 1.5 - 2 тона CO2, т.е. вносът в ЕС на тон стомана от държава без регулация ще се оскъпи с около 100 до 200 евро в зависимост от нивото на пазара и типа производство. Турските компании например изчисляват, че CBAM ще им струва 25% от приходите, получавани сега от износа за ЕС.

В този период (всъщност още от началото на 2025 г.) вече вместо тримесечни отчети всички регулирани компании ще трябва да подават годишни CBAM декларации - до 31 май на следващата година. В рамките им те ще могат също така да поискат компенсация и връщане на CBAM сертификатите, ако цената на въглеродните емисии е била платена в страната на произход на продукта.

Каква е ползата и ефектите от CBAM?

За разлика от системата за безплатно разпределение на квоти за определени сектори сега, CBAM на първо място ще увеличи приходите от търговия с емисии в ЕС. Според изчисления на S&P Global например от корекционния механизъм в бюджета на ЕС ще влизат по 80 млрд. долара годишно до 2040 г.

Също така се очаква схемата да стимулира амбициозни цени за ограничаване на емисиите и индустриална декарбонизация в трети страни, които в момента нямат достатъчно мотивираща вътрешна политика в тази посока.

Това обаче ще отнеме време, а дотогава със сигурност ще има трусове и размествания в снабдителските вериги, а голямото притеснение е, че може да има и повишение на цените на обхванатите стоки. Италианската стоманодобивна организация Assofermet например прогнозира, че заради CBAM стоманата може да поскъпне с около 15%.

Развити пазари извън ЕС - например САЩ и ЮАР, се притесняват от наплив на евтин внос към тях от компании, които няма да имат желание да плащат европейския данък.

Възможна е и друга пазарна поляризация - продуктите, произведени с чиста енергия, да се изпращат в ЕС, а тези, произведени с енергия от въглища - към бедни страни без строги закони за климата.

Прогнозите все пак са дългосрочно ползите не само за ЕС, но и в световен мащаб да надделеят. Предстои да видим дали ще е така. Експериментът е в ход.