Какво е блокчейн и как работи
Технологията дава възможността на индивида сам да управлява парите си по безопасен и практичен начин
Съдържание от NEXO
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Началото на блокчейн е положено през 2009 година със създаването на кода на Bitcoin (Биткойн) - първата криптомонета, която почива на концепцията за децентрализирано валутно управление. Създателят на биткойн, респективно и на блокчейн, е познат под псевдонима Satoshi Nakamoto (Сатоши Накамото), но и до ден днешен не става ясно кой стои зад името.
Запис на информация, неподлежаща на манипулация
Блокчейнът представлява запис на информация, неподлежаща на манипулация, която е достъпна на конкретен клъстър от участници - накратко база от данни, обясняват експертите на NEXO. Трите основни характеристики на блокчейна са: децентрализираност, прозрачност, неизменчивост. Що се отнася до централизираните авторитети, ярък пример за тях са банките. В тяхната структура съществува един основен авторитет, който е отговорен за всички протичащи процеси, операции и участници в системата. Децентрализацията е концепция, която показва на света, че всеки участник може да има достъп до всяка информация в конкретна мрежа, което води до втората характеристика - прозрачност. Именно липсата на единен апарат за управление и контрол способства за развиването на система, изцяло достъпна до всички заинтересовани страни. Неизменността на блокчейна е предимство, заложено в начина на създаване на веригата.
Правила за участие
Първият блок и начинът за добавяне на последващи такива са заложени в кода на блокчейна, познат още като consensus algorithm (консенсуален алгоритъм). Всеки участник във веригата се нарича node (нод). Съществуват различни видове нодове, като основните два са full node (пълен нод) и light node (частичен нод). Всеки нод съхранява пълно или частично копие от блокчейна, като пълните нодове го съхраняват локално, а частичните го достъпват онлайн. Правилата, съгласно които информацията се достъпва и добавя към веригата, се обуславят от алгоритъма. Блокчейнът дава възможност една информация да бъде предоставена от един участник на друг по автоматичен и безопасен начин. Ако трябва да предложим начин за нейното физическо въплъщение, то представете си база от данни, чиято информация се обновява постоянно и съществуват "n" на брой копия от нея във всеки един участник. Данните са криптирани в дигитална таблица и могат да бъдат достъпени от всеки, без някой от участниците да ги притежава - именно това прави блокчейнът децентрализиран способ за опериране с информация. Всеки участник притежава индивидуален public key (публичен ключ), който е видим за всички в мрежата и служи като идентификация на нода, и private key (личен ключ), който е само и единствено за лично знание и позволява извършването на различни действия в системата. Обръщайки поглед към неизменчивостта на данните, тя е възможна благодарение на hash function (хаш функцията). Тя преобразува данните в код, според вида на алгоритъма, който съдържа точно опреден брой символи, независимо от големината на информацията и ги имплементира в блокчейна. Дори и адресатът да иска да промени съобщението си, веднъж публикувано в блокчейна, това е невъзможно, тъй като данните във веригата не подлежат на промяна, уточняват експертите на NEXO.
Консенсуси
Когато нодовете в една мрежа са напълно равноправни, тя се нарича peer-to-peer network (мрежа от равноправници). Те кооперират с най-близките до себе си нодове, докато информацията не се разпространи до всички участници. Подобно на мълва, носеща се по роднините, докато цялото семейство не се запознае с новината. Тяхната основна функция е да препращат информация и да потвърждават валидирането на транзакциите в мрежата. Най-често срещаните методи за достигане на консенсус между нодовете са Proof-of-Work" (PoW) и Proof-of-Stake" (PoS).
Proof-of-Work(PoW)
Консенсусът PoW се прилага в mining-а (копаенето) на криптомонети. Това е процес на математически изчисления, който търси неизвестното в един блок. На практика участниците използват хардуер и софтуер за копаене, за да заменят липсващото число с всяко възможно, докато намерят правилното решение. Очевидно не е необходимо miner-ът (миньорът) да притежава специфични умения, а по-скоро достатъчно голяма hashing power" (хашинг скорост), с която да разреши пръв уравнението. Когато това стане, наградата се присъжда на този, открил неизвестното, или се поделя между нодове с близки или равни сили.
Proof-of-Stake (PoS)
Консенсусът PoS намира приложение в staking-a (стейкването) на криптомонети. Тук процесът се състои в купуване и съхранение на монети в крипто портфейл. Причината за появата на тази алтернатива е фактът, че копаенето не е природосъобразно и електричеството, което разходва, е изключително вредно за околната среда. Не е необходимо staker-ът да предприема конкретни действия, а основният критерий за избор на нод, който да спечели наградата на блока, е сумата, която я инвестирал в своя stake (стейк/дял).
Приложение
Блокчейн технологията изключва всякакъв тип финансови посредници между хората и техните пари. Тя дава възможността на индивида сам да управлява парите си по безопасен и практичен начин. Благодарение на графично създадените и опростени дизайни на съвременните портфейли, потребителите могат успешно да оперират с богато разнообразие от валути, в това число да купуват, продават и инвестират. Фактът, че повечето вериги работят с публични протоколи, дава възможност за масовото адаптиране на блокчейн в различни отрасли, дори и без много технически познания. Голяма част от компаниите преориентират своите бази от данни към модела на блокчейн. В това число влизат логистични фирми, болници и част от промишлените производители. Сред най-популярните приложения на блокчейн се нареждат smart contracts (интелигентните договори) и crowdfunding (набирането на капитал онлайн).
