Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Диверсификацията е едновременно желана и разумна; правило за поведение, което не налага превъзходството на диверсификацията, трябва да бъде отказано както като хипотеза, така и като максима", пише талантливият млад икономист Хари Марковиц в Journal of Finance през 1952 г. Статията, която му помага да спечели Нобелова награда през 1990 г., поставя основите на "модерната теория за портфолиото" - математическа рамка за оптимално разпределение на активите.
Според теорията рационалният инвеститор трябва да максимизира възвръщаемостта си спрямо риска, който поема. От това следва, че активите с висока и надеждна доходност трябва да бъдат силно застъпени в един инвестиционен портфейл. Но геният на Марковиц се състои в това, че показва как диверсификацията може да намали волатилността, без да жертва възвращаемостта. Диверсификацията е финансовата версия на израза "цялото е по-голямо от сбора на неговите части".
Инвеститор, търсещ висока доходност без волатилност в цените, може да не закупи криптовалути като биткойн, защото стойността им често се срива и расте отново. Но Марковиц установява, че собственият риск на актива не е толкова важен, колкото неговите ползи за волатилността на цялото портфолио - и това е преди всичко въпрос на корелация между всички активи в него. Инвеститор, който например притежава два актива, некорелирани помежду си, може да си отдъхне, защото знае, че ако стойността на единия се понижи, то другият може да задържи позицията си.
Нека помислим за пакета от активи, който притежава един разумен инвеститор: географско разнообразни фондови индекси, облигации, борсов фонд за недвижими имоти и може би благороден метал като злато. Активите, които носят най-голяма възвращаемост - акциите и недвижимите имоти, са склонни да се движат в една и съща посока. Връзката между акции и облигации е слаба, което дава потенциал за диверсификация, но облигациите имат тенденция да изостават и да носят по-ниска възвращаемост. Инвеститорите могат да повлияят на променливостта, като добавят още облигации, но те също водят до по-ниска доходност.
Тук биткойнът има предимство. Криптовалутата може да е силно волатилна, но през краткия си живот има висока средна възвращаемост. Важно е също да се отбележи, че тя е независима от другите активи - от 2018 г. насам корелацията между биткойн и акции от всички географски ширини е между 0.2 и 0.3. В дългосрочен план тя ще бъде дори по-ниска. Връзката на биткойн с недвижими имоти и облигации също е слаба. Това прави валутата отличен източник на диверсификация.
Това може да обясни привлекателността на валутата за някои големи инвеститори. Пол Тюдор Джоунс, мениджър на хедж фондове, казва, че се стреми да държи около 5% от портфолиото си в биткойни. Това разпределение изглежда разумно като част от силно балансиран портфейл. През четирите времеви периода, които Бътънууд (колумнист рубрика на Economist) проучва и избира на случаен принцип, оптималното портфолио съдържа около 1-5% биткойни. Това е не само защото цената на криптовалутата се увеличава - дори ако човек подбере няколко нестабилни за валутата години, например януари 2018 до декември 2019 (когато пада рязко), то портфолио с 1% разпределение на биткойни все още показва добри признаци за възвращаемост при риск в сравнение с портфолио без тях.
Разбира се, сметката в кои активи да се инвестира не е толкова лесна. Много инвеститори се стремят не само да печелят от тях, но и да правят добро - биткойнът не е екологичен. Още повече че, за да създаде пакет от активи, инвеститорът трябва да събере подходяща информация за поведението на ценните книжа. Очакваните приходи и бъдеща възвращаемост обикновено се пресмятат чрез наблюдение на представянето на даден актив в миналото. Но този метод има и някои недостатъци. Миналото представяне невинаги е индикатор за бъдеща доходност. А и историята на криптовалутите е кратка.
Въпреки че Марковиц описва как инвеститорите да оптимизират избора си на активи, той пише, че "не сме обмислили първия етап - формирането на съответните убеждения". Доходността от инвестиции в акции е част от фирмената печалба; от облигациите е безрисковият лихвен процент плюс кредитния риск. Не е ясно какво стимулира възвращаемостта на биткойн освен спекулациите. Разумно е да се смята, че той може да не е доходоносен в бъдеще. А много инвеститори имат твърди философски убеждения, че биткойн е или спасение, или проклятие. И нито една от двете страни вероятно не държи повече от 1% от активите си в криптовалутата.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Не бих казал, че биткойн не е екологичен. Копачите са там, където електричеството е най-евтино. Това означава, че или трябва да са алтернативни енергоизточници или в най-лошите случай да си на мястото за производство на ток, а при преноса има много загуби. Дори наскоро се замислиха, че пламъците над петролните и газови сондажи е изхвърлена енергия на вятъра откакто се помним и може да се впрегне в копаене на биткойн. А пък първата държава приела биткойн за разплащателно средство Ел Салвадор копае с геотермалната енергия на вулкан.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.