Седмични новини за енергетика

КЗК направи салто и вече смята "Еврохолд" за възможен купувач на бизнеса на CEZ; Опасният енергиен план на Борисов; България е променила срока на договора с Arkad за строителството на "Турски поток";

Румяна Гочева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изненадващо промени позицията си и вече смята, че "Еврохолд" може да купи енергийния бизнес на CEZ в България. От холдинга потвърдиха инвестиционните си намерения към групата и добавиха, че настоящият висш мениджмънт на ЧЕЗ България ще запази позициите си, за да се гарантира приемственост в управлението.

Зад преобръщането сега не е ясно дали стои друга премиерска заръка или е по принуда, че съдът върна на КЗК слабо аргументираната забрана за сделката. Въпреки решението, е рано да свирят фанфари за нов собственик на бизнеса на CEZ.

Първо, разрешение трябва да даде и енергийният регулатор, а кандидатът няма опит в управлението на електроактиви. Второ, CEZ трябва още да иска да продава на "Еврохолд" - в отговор до "Капитал" от централата на чешката група в Прага потвърждават намерението си: договрът с българския застрахователен холдинг е все още валиден, но очакват официалното решение на КЗК да бъде публикувано, за да поискат разрешение от КЕВР. И трето, купувачът трябва да намери финансиране за голямата сделка - 335 млн. евро, а това в корона-криза едва ли е най-лесно.

Междувременно България залага на мащабни и неефктивни енергийни проекти, зарди които може да изпусне възможностите за финансиране от ЕС. Съвсем скоро страната ни ще трябва да посочи енергийните си приоритети и да представи готови проекти за финансиране по плана за възстановяване на ЕС. Засега планът предвижда АЕЦ, въглища и харченето на много пари със спорен ефект.

Кабинетът "Борисов" хем казва, че ще подкрепя въглищното производство в следващите 20-30 години, хем иска да строи нова ядрена централа, но пък обещава също, че ще се стреми да въведе повече ВЕИ-та и да повиши значително енергийната ефективност. А за капак ще разчита и на масова газификация на индустрията и бита.

Тези цели не само се заявяват публично от управляващите, но и са заложени в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Към тях от последните седмици се добави и нов блок в АЕЦ "Козлодуй".

Какво още?

- Страната ни е променила срока на договора с Arkad за строителството на "Турски поток". С него са изменени сроковете за изпълнение на проекта, решено е да няма неустойки за строителя за забавянето до тук и за капак - че България ще плаща лихви върху половината от цената, независимо дали сумата бъде платена предсрочно или не. Иначе общата крайна цена не се променя - 1.32 млрд. евро.

- Отпада една от големите пречки за нови ВЕИ мощности. Всички ВЕИ проекти, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които ползват преференциални цени), ще бъдат освободени от задължението да внасят 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система".

- COVID-19 намали емисиите на парникови газове с 8%. В резултат от раздвижването на икономиката от лятото отделяния CO2 леко е започнал да се увеличава, но нивата няма да достигнат тези от миналата година. Нещо повече - очаква се от 2027 г. нататък въглеродните емисии да започнат да спадат с около 0.7% годишно до 2050 г. заради бързото навлизане на нови ВЕИ мощности.