За слънчев ток трябва да регистрирате данъчен склад на покрива

Получава се така, че ако някой иска в собствен имот да инсталира соларни панели, чийто ток да ползва само за своите нужди, без да продава или получава преференциална цена за него, все пак ще трябва да се договори и плати на електроразпределителното дружество такса за присъединяване, трябва да му разреши да управлява централата дистанционно и дори да я спира, ако реши, а също така трябва да се съгласи, че никога няма да се откачи от електрическата мрежа и да започне да работи в т.нар. Островен режим, ако, да речем, си сложи още панели и батерии, така че да няма нужда от външно захранване.

Ако това ви се струва прекалено, има и още. Нужно е инвеститорът да регистрира соларната си централа като данъчен склад и да плаща акциз на митниците за тока, който произвежда за себе си.

Засега държавата не намира за нужно да облекчи процедурите, а предстоящите избори автоматично изпращат възможността за подобни промени най-рано към есента. Разбира се, има и съпротива срещу тази тенденция - повече собствено производство на ток означава по-малко работа за големите държавни централи, а ЕРП-тата ще загубят част от приходите си за пренос на енергия по мрежата.

Законова дупка на покрива

Интересът на фирмите към ВЕИ за собствени нужди стана масов след 1 юли 2019 г., когато бяха одобрени текстове в Закона за енергетиката. С тях се премахна заплащането на всички мрежови такси и добавки за електроенергията от нови вятърни и соларни централи, която се доставя по директен кабел до потребителя. Междувременно и цените на самите панели и инвертори намаляха значително - нужните средства за изграждането на такива мощности сега са над 10 пъти по-малко спрямо 2010 г.

Токът от покривните централи е много по-евтини от този на борсата, а няма и мрежови такси при използването му Фотограф : Надежда Чипева

Въпреки това централите за собствени нужди все още са бяло поле в законодателството. Те са "ни риба, ни рак" според Антон Грънчев, който отговаря за проектите на "Технополис" и "Практикер" за изграждане на фотоволтаични централи върху покривите на магазините в цялата страна. Към момента двете търговски вериги са въвели в експлоатация 21 соларни обекта за собствени нужди (с обща мощност 2.7 мегавата), а сега се работи по още 20 нови централи (с обща мощност 2.8 мегавата). Очакванията на Грънчев са, че с изграждането на тези фотоволтаици ще се замести средногодишно около 30% от консумацията на електроенергия от мрежата. В процеса на работа по тези проекти обаче са установени куп пропуски и неясноти в нормативната база.

"Процедурите за узаконяване на такива обекти са описани в Закона за възобновяемите енергийни източници, но са доста общи и позволяват различни тълкувания", обяснява Грънчев. Например записано е, че централи с мощност до 200 кВт могат да се поставят по облекчен режим върху сгради за производствени и складови дейности, но няма никакво уточнение дали произведената от тях слънчева енергия ще е само за собствени нужди, или ще се продава (връща към мрежата). Това може да се посочи само в заявлението за присъединяване на централата към мрежата на съответното ЕРП, което създава и объркването - ако ще е единствено за собствени нужди, защо трябва да се присъединява като централа, която ще продава ток?

"Нищо друго няма за централите за собствени нужди в законодателството и нормативната рамка като цяло", посочва Грънчев. Реално процедурата за изграждане остава една и съща, независимо че при собствено ползване (което е равносилно на това да се включи генератор или дори индустриална батерия) няма нито преференциални цени, нито връщане на ток в мрежата, нито нужда от каквито и да било допълнителни инвестиции от страна на разпределителното дружество, както и от балансиране и т.н.

По-голяма централа, по-големи проблеми

"За някои обекти имаме нужда да инсталираме централи с над 200 кВт мощност, които обаче са по изцяло друга процедура и изискват още повече съгласувания и документация", казва Грънчев. Въпреки че пак става дума за ток за собствени нужди, в тези случаи има изискване за предварително съгласуване със съответното енергодружество за планираните нови мощности в целия регион. Един вид дали ще се сложат няколко панела на покрива на хипермаркет, или ще се изгради нова паро-газова централа с мощност като тези в Маришкия басейн, процедурата е една и съща.

"Съответното ЕРП може да ви откаже да си изградите централа, нищо че сте декларирали, че тя ще се ползва само за собствени нужди и няма да натовари мрежата му. Такъв е законът", чуди се Грънчев.

Процедурата е следната: първо се подава заявление за изграждане на централа до ЕРП и след като се получи одобрение, се изготвя проект за самата централа, който пак се входира в ЕРП за съгласуване. Едва след това се ходи в общината, за да се получи разрешение за строеж. От ЕРП изискват и предварителен договор за присъединяване, което е изискване по закон, възникващо от липсата на разграничение между централа за продажба и централа за собствени нужди. Плаща се и такса за присъединяване на централата (според мощността - около 2000 лв. за 100 кВт). Реално тези договори са за закупуване на енергия, но се прилагат и когато централата е за собствена консумация.

Инверторите за преобразуване на напрежението също поевтиняха много през последните години Фотограф : Надежда Чипева

По принцип би трябвало да има граница на собственост - точката, в която се осъществява меренето на подадената от ЕРП енергия (електромера) - и ако централата се включва след тази граница на собственост, не би трябвало въобще да има каквито и да било отношения с електроразпределителното дружество. В закона обаче няма ясна дефиниция и за това.

По информация на "Капитал" засега само от ЧЕЗ са осъзнали този проблем и сами са решили да прилагат по-облекчени процедури за обекти за собствени нужди. Но дружествата на ЕВН и "Енерго-про" - "Електроразпределение Юг" и "Електроразпределение Север", все още прилагат стриктно написаното в нормативната база и изискват преминаването на пълната процедура.

Вързани завинаги

Липсата на разграничение между процедурите за различните видове централи и прилагането на едни и същи типови договори при изкупуването на тока и използването му изцяло за собствени нужди води и до други проблеми. В предварителните договори на електроразпределителните дружества например има клаузи, които им гарантират достъп до управлението на централата, включително да могат дистанционно да я изключват, ако решат. "Това е все едно да имате генератор в дома си и някой да може да ви го спира и пуска", обяснява Грънчев.

Причината пак е в нормативната база - тя дава право и дори задължава ЕРП да регулира дейността на електроцентралите с цел да се предотврати натоварване на мрежата и да се осигури надеждно, безопасно и ефективно функциониране на системата.

Без съмнение това е нужно, когато става дума за самостоятелна централа, която продава ток на пазара. Но е напълно безсмислено, когато мощностите са за покриване на собствените нужди на дадено предприятие. "Освен това централите са направени така, че ако спре токът от мрежата, ще се изключат сами, за да не върнат напрежение навън. Или ако произвежда повече, отколкото може да се потреби, сама ще си намали мощността", обяснява още Антон Грънчев.

В обобщение може да се каже, че централата за собствена консумация не извежда енергия извън границата на собственост на обекта при каквито и да е условия, но въпреки това заради законовите разпоредби ЕРП искат да имат дистанционен достъп до управлението ѝ.

Нещо повече - пак заради нормативната база в договорите на електроразпределителните дружества фигурира и забрана обектът да работи в т.нар. Островен режим (без връзка с мрежата). Чисто технологично в момента е възможно дадена компания да реши да се откачи от енергодружеството, което я обслужва, и да разчита само на собствени източници и батерии. Според законодателството обаче това е невъзможно или ако все пак се направи, няма да бъде узаконено.

Данъчен склад за ток

Пускането на соларна (или каквато и да е друга) централа за собствени нужди не може да стане и без Държавна агенция "Митници". Ако се чудите защо точно митниците... ами защото електроенергията в България е акцизна стока. Ставката е минимална - 2 лв./мВтч, или 0.2 стотинки за киловатчас. Колкото и малко да е това като стойност, митниците изискват да се инсталира точка за измерване - сертифициран електромер, както и да се направи регистрация на данъчен склад на покрива. Съответно е нужно и специално електротабло, което да е пригодено за пломбиране и да може да се проверява всеки месец от митнически служител. Правят се месечни отчети (за задължение от около 10 - 20 лв.), подават се справки, включително декларация за освобождаване на стока от данъчен склад.

"Защо трябва да е на месечна база, а не на годишна (около 250 лв. на година)", пита Грънчев. А отговорът е, че за митниците няколко покривни соларни панела са едно и също, като голяма петролна база например. По тази причина изискват и измервателната точка на място да има досие с документите, включително протоколите, или месечните отчети.

Според Грънчев тези проблеми са всъщност останки в законодателството от времето, когато всичко е било държавно и централизирано. "Въпреки че сме равноправни юридически субекти, ние сме едва ли не във васален режим спрямо някои дружества само защото държавата не си е променила нормативната уредба", казва той. И наистина - ако дадено ЕРП (частна фирма) не ти съгласува предварителния договор, след това държавата ти забранява да строиш в собствения си имот. Не защото тя така е решила, а защото друга частна фирма е преценила това. А в случая има и сблъсък на интереси, припомня Грънчев: като си направиш собствена електроцентрала на покрива, ще плащаш с 30 - 40% по-малко на въпросното ЕРП.

Депутатите от енергийната комисия в парламента, които "Капитал" потърси за коментар по всички тези въпроси, отклониха темата заради предстоящата изборна кампания и вота през април. Общото мнение обаче е, че неуредиците бързо могат да бъдат премахнати. При желание.

Автор : Капитал Преглед на оригинала