ВЕИ представят отлична нискорискова инвестиционна възможност за домакинствата
Нагласите на българските граждани към нисковъглеродните технологии са изключително важни, казва Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет
Съдържание от Стопански факултет на СУ
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Госпожо Трифонова, наскоро излезе изследването ви, насочено към социалната приемливост на възобновяемите енергийни източници в България. Защо изобщо е важно да знаем какво мислят българите по този въпрос?
Едно от предимствата на възобновяемата енергия е нейната близост до гражданите. Възможността за децентрализирано производство привлича все повече активни потребители в европейските държави, а инвестирайки във ВЕИ те развиват знания за енергийните системи като цялo и са по-информирани по въпросите на енергийната политика. Нагласите на българските граждани към нисковъглеродните технологии са изключително важни, първо защото биха показали къде се коренят причините за евентуално неодобрение към местни инициативи. От друга страна, България има значителен потенциал за устойчива енергия и готовността им да се ангажират с конкретни действия в подкрепа е предпоставка за всеобхватността и усещането за справедливост на енергийния преход.
И не на последно място, ВЕИ представят една отлична нискорискова инвестиционна възможност за домакинствата. Само за изминалата година депозитите на българите до 40 хил. лева са се увеличили с над 30% по данни на БНБ. Като влагат средствата си например в малка покривна централа, те биха реализирали в пъти по-висока доходност, а инвестицията се изплаща в рамките на 5-7 години. Точно икономическата логика и предимства на ВЕИ все още остават неосъзнати, това показват и резултатите от нашето изследване.
Има ли изненади или без да виждаме резултатите знаем, че българинът е скептичен към тези енергийни източници?
Резултатите не говорят за скептичност, но със сигурност за необходимост от повече информация. Едва 20% от анкетираните се чувстват осведомени по темата. Обществото показва високо ниво на одобрение, свързвайки зелената енергия най-вече с екологичния ѝ принос. Между 30% и 40% от запитаните биха се ангажирали обаче с конкретна подкрепа, а делът на тези, които планират инвестиции във ВЕИ за следващите две години е между 6 и 10% в зависимост от енергийните нужди.
Като част от изследването проведохте и две различни по тема и обхват фокус групи. Разкажете ни повече за тях и какво показаха те.
Фокус групите ни помогнаха да задълбочим анализа си, като обсъдим темата "очи в очи" с гражданите и експертите. Една от дискусиите беше насочена към експертната общност по темата за развитието на вятърната енергия в Черно море. Втората целеше да потърси мнението на гражданите от община Бургас относно соларната енергия. Изводът и от двете срещи е, че опитът до момента, дали с развитието на наземната вятърна енергия или с общинските програми за енергийна ефективност, е ценен за планирането на бъдещи инициативи. Ролята на общините е ключова, като звено, което да информира гражданите и с това да въздейства на тяхната по-висока социална приемливост.
Съществува ли в България активна колаборация между научните среди и политиката и как това оказва влияние върху прехода към ВЕИ? Обръщат ли се политиците към енергийните експерти?
Нашата задача като представители на научните среди е да информираме обществото с независими изследвания. А, в моите представи поне, ролята на политиците е да вземат решения въз основа на данни и факти. Колаборацията е повече от необходима, но на този етап изглежда и двете групи са по-скоро затворени за такава. Стопански факултет на СУ работи активно с бизнеса и с неправителствения сектор, с които предлагаме редица интересни гост-лекции за студентите, интегрираме ценни практически задания в учебния процес, и разработваме научо-приложни изследвания в партньорство.
Има ли връзка между ниските нива на информираност на българските граждани за ВЕИ с липсата на реализирани енергийни кооперативи или тази липса е по-скоро продукт на административни предизвикателства?
Да, има, но не може да кажем, че неинформираността е единствена пречка пред енергийните кооперативи. Гражданите посочват на първо място липсата на финансови средства, след което недоверието в сдружаването и едва като трета причина липсата на знание. Необходима е нормативна рамка, която да регламентира отношенията между коопериращите се страни в подобна инициатива, както и улеснената ѝ регистрация, администриране, отчитане и т.н. Надявам се, че такава цялостна концепция ще видим след транспонирането на новата ВЕИ директива в българското законодателство до средата на тази година.
