"Булгартрансгаз" планира 43 млн. лв. "водородни" инвестиции за 4 години
За разширението на "Чирен" ще са нужни 600 млн. лв., за които обаче няма яснота откъде ще дойдат
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Водородът вече присъства и в десетгодишния план за развитие на мрежите на държавната компания "Булгартрансгаз" до 2030 г. Още в следващите три-четири години ще бъде изградена инфраструктура за пренос на този газ във въглищни региони, като за целта са предвидени почти 43 млн. лв. без ДДС. Изрично е посочено обаче, че това са проекти, за които все още не е взето инвестиционно решение. Не се споменава откъде ще бъдат осигурени въпросните средства, но най-вероятно те ще дойдат по линия на Плана за възстановяване, където за държавната компания са предвидени 333 млн. лв. точно за такива цели.
С тях, както и с още 144 млн. лв. собствени средства, компанията ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз", става ясно още от плана на компанията.
Извън тези планове обаче новите инвестиции силно намаляват на фона на похарчените близо 3 млрд. лв. за продължението на "Турски поток". Най-големият нов проект, заложен за следващите години до 2025-а, е разширението на хранилището в Чирен. Прогнозата е, че за реализацията му ще са нужни малко над 600 млн. лв. Но в таблиците за разпределение на годишните инвестиции за този проект до 2030 г. са заложени средно по 1 млн. лв. на година. или общо 10 млн. лева. Което повдига много въпроси за достоверността на плановете и програмите.
Като цяло "Булгартрансгаз" планира да вложи в модернизацията на стара и в изграждането на нова инфраструктура общо само около 600 млн. лв. до 2030 г., или колкото за проекта в Чирен. Част от парите обаче трябва да бъдат използвани за финансирането на нови обекти, за трансграничен пренос, реконструкция, рехабилитация и др. "Капитал" изпрати въпроси до "Булгартрансгаз" за разминаването в числата.
Големи планове, спорна реализация
В периода 2021 - 2030 г. се предвижда да бъдат изградени и въведени в експлоатация новите междусистемни газови връзки със съседни държави, както и да бъде въведен в експлоатация терминалът за втечнен природен газ край Александруполис. Като резултат ще има възможност за доставките на природен газ за страната и за региона да бъдат диверсифицирани източниците и маршрутите за доставка на природен газ за и през България, смятат от дружеството.
Проблемът е, че към момента газовите връзки не вървят по план - като например изграждането на интерконектора с Гърция, чийто срок за завършване бе удължаван многократно. Последно той най-вероятно ще е готов догодина въпреки заявките на премиера Бойко Борисов, че ще бъде пуснат в експлоатация до края на 2021 г.
Във фаза идеен проект е и изграждането на газова връзка със Северна Македония, като един от вариантите е връзката да мине по трасето Петрич - Струмица. Колко ще струва това, както и кога проектът би могъл да бъде завършен не е ясно.
Мрежата ни е добра
В плана на "Булгартрансгаз" се отбелязва, че България има добре развита газова инфраструктура и с изпълнението на вече реализираните и на планираните нови проекти има потенциал да се превърне във важен фактор за осигуряване на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона.
Въпреки това твърдение обаче редица населени места остават без достъп до природен газ именно заради липсата на инфраструктура, а резултатът е, че делът на домакинствата на газ остава изключително нисък. Все пак от дружеството на Владимир Малинов изтъкват, че в близките години приоритет ще бъде и разширяването на мрежата до нови региони и общини.
От дружеството говорят и за добив от местните находища, както сухоземни, така и в шелфа на Черно море. Очакванията са, че в следващите 10-15 години делът му ще се повиши, но засега подобни изгледи няма. Относителният дял на местния добив за 2020 г. е 1% на фона на вноса от Русия (76.1%) и от други източници (23.9%).
Повече по темата за ролята на водорода, четете в петъчния брой на "Капитал".
2 коментара
Капитал, не е лошо да поискате от БТГ доклада на консорциума"Шах Дениз" за да видите как е оценена газопреносната мрежа на България и защо не продължиха с капилярния проект?
След 1-2 години няма да им трябва нищо, щото няма да ги има
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.