Приключва ли сагата "Северен поток 2"

Промяната, която ядоса много републиканци и демократи, беше обявена в деня на първата среща на Блинкен с руския му колега Сергей Лавров в Исландия. На нея той заяви, че Вашингтон и Москва ще се стремят към стабилни и предвидими отношения въпреки различията си и "светът ще е по-сигурно място", ако работят заедно.

Президентът Джо Байдън се готви за посещение в Европа през юни и отказът от санкции се приема като сигнал към Германия, с която САЩ опитват да възстановят пострадалите по времето на Доналд Тръмп отношения. Няколко години проектът причиняваше разрив както между Европа и САЩ, така и вътре в ЕС. Германия енергично го подкрепя, докато Източна Европа и Франция се страхуват от нарастващата зависимост от руската енергия и от лишаването на Украйна от транзитни такси. Нагласите в Брюксел варират от загриженост до сериозна опозиция.

Сегашното решение на администрацията на Байдън се възприема от Германия като ключов повратен момент - така се избягва ескалацията на конфронтация с правителството на Ангела Меркел, което отдавна твърди, че газовата връзка ще увеличи сигурността на енергийните доставки в Европа.

"Администрацията на Байдън не желае да бъде прекалено натоварена със санкции на този последен етап от завършването на тръбопровода, тъй като това би развалило отношенията й с Германия, но не и да спре проекта", коментира Катя Яфимава от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Ще стане ли ЕС по-зависим от Русия

Консорциумът, финансиращ газопровода, чието строителство започна през 2018 г., включва "Газпром" и още пет компании - Uniper и Wintershall от Германия, OMV от Австрия, Engie от Франция и британско-нидерландската Royal Dutch Shell. Германските индустриални гиганти като BASF смятат, че е от съществено значение да осигурят руски газ, за да се състезават с американските си конкуренти. А собственото производство на ЕС намалява. С края на проекта Европа може да стане по-зависима от руския газ, смятат част от политиците и експертите.

Другата теза обаче е, че зависимостта на Европа от руския газ може да не е толкова силна, колкото преди няколко години. Пазарът на Стария континент стана по-конкурентен, след като все по-често се сключват сделки за доставки на втечнен природен газ (LNG), не без натиска и на САЩ. "Газпром" остава традиционен ключов доставчик за някои страни от Източна и Централна Европа, но Западна Европа получава суровината от други страни, включително Норвегия, Катар и Африка.

Дяволът е в детайлите

Въпреки напрежението между ЕС и Русия Берлин се опитва да изолира тръбопровода от дипломатически спорове - дори след вкарването в затвора на руския опозиционен лидер Алексей Навални Меркел не е променила мнението си за проекта. За да заобиколи американските санкции, правителството на провинция Мекленбург-Предна Померания, в която газопроводът излиза на сушата, създаде фондация, финансирана главно от "Газпром", за посредничество между "Северен поток 2" и частни изпълнители - в името на "опазване на климата". Този трик, напомнящ подобни действия и в България с изграждането на магистрала "Хемус", е обречен без благосклонната позиция на Вашингтон.

Краят на управлението на Меркел през есента може да е ключов за бъдещето на тръбопровода. Зелените, които водят в някои социологически проучвания за парламентарните избори през септември, недвусмислено се противопоставят на проекта, въпреки че за да се състави коалиция, може да се наложи да направят компромис.

Меркел очаквано одобри новата позиция на Белия дом, като заяви, че американският президент е направил крачка по-близо до Германия. Русия също е доволна, но посочи, че строителството на "Северен поток 2" продължава въпреки по-ранните ограничения. Малко преди решението на Вашингтон руският енергиен министър Николай Шулгинов заяви, че газовата връзка може да бъде готова тази година. Към края на март 95% от тръбопровода беше завършен, като тогава оставаше да бъдат положени около 121 км тръби.

Досега Москва успява да замени санкционираните кораби, логистични компании и други доставчици, участващи в строителството. Все още не е ясно дали ще може да получи нужното сертифициране на проекта, за да бъде пуснат в експлоатация тръбопроводът.

Очаквано различна беше реакцията в Украйна. Главният изпълнителен директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко предупреди, че страната му ще оказва натиск върху Вашингтон за спиране на газопровода, тъй като той е "най-опасният геополитически проект" на Русия.

Следващият доклад на Държавния департамент на САЩ за санкциите ще бъде предоставен на Конгреса след 90 дни. Двете страни сега трябва да използват времето, за да обсъдят проблемните аспекти на проекта, заяви германският външен министър Хайко Маас. Сега има повече пространство за маневри и преговори. С по-малко конфронтационна политика могат да се намерят работещи решения и за двете страни. На ход е Германия, която трябва да поеме ангажимент за укрепване на енергийната и други форми на сигурност в Източна Европа.