Посланието на Glencore към планетата

Съжалявамe, въглищата ще продължат да се добиват

Малко след като 94% от акционерите на Glencore одобриха плановете й за намаляване на въглищата, изкупи дяловете на своите партньори в съвместното предприятие с Anglo и BHP в колумбийска въглищна мина

Ексклузивно съдържание от The Economist

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Във "Въпросът за въглищата", написан през 1865 г., британският икономист Уилям Стенли Джевънс приписва "чудотворни сили" на източника на гориво, захранващ индустриалната революция. Въглищата, пише той, стоят изцяло над всички други стоки. Толкова са суперсилни, че той се тревожи за последствията за Великобритания, ако свършат. Не е трябвало да се тревожи. Не само, че въглищата се оказаха невъзможни за изчерпване. Повече от век и половина по-късно най-големият източник на въглеродни емисии е дяволски труден за унищожаване.

През 2021 г. светът, който трябваше да "остави енергията от въглища в миналото" по време на срещата на върха на ООН за климата COP26, вероятно консумира повече електроенергия от въглища от всякога, обяви през декември Международната енергийна агенция. Силата на търсенето доведе цените на въглищата до рекордни нива през октомври 2021 г. Очаква се подемът да продължи и през 2022 г., не на последно място защото въглищата са заместител на природния газ, чиято цена по целия свят продължава да нараства в навечерието на Нова година.

Добра новина за въглищата

Лошата новина за планетата е страхотна за производителите на въглища. С нарастването на търсенето на суровината нито една голяма западна минна компания не се е представила толкова добре пред акционерите си през последните 12 месеца като Glencore - минната компания за добив на минерали и метали с пазарна оценка 66 млрд. долара, която от 2018 г. насам купи въглищни активи от конкурентите си като Rio Tinto, BHP и Anglo American. Тихо, предвид все по-мрачната репутация на въглищата, базираната в Швейцария група стана един от най-решителните шампиони на непопулярния минерал.

Това прави кампанията на малкия активистки фонд Bluebell Capital, който се опитва да принуди Glencore да се освободи от своите въглищни активи, интригуваща възможност да се проучи отношението на акционерите към въглищата.

Само преди няколко години инвеститорите, особено тези с екологични, социални и управленски нагласи (ESG), бяха на практика единни в мнението, че големите минни компании трябва да се оттеглят от най-мръсното изкопаемо гориво. Сега те имат различна гледна точка. Това може да е въпрос на принцип. Това също е знак за това колко непостоянни могат да бъдат инвеститорите, когато ESG цели се сблъскват с целта за максимализиране на финансовата възвръщаемост.

Диагнозата на Bluebell е ясна. В нея се казва, че решението на Glencore да се придържа към някои въглищни активи до 2050 г. е "морално неприемливо и финансово погрешно". Той вярва, че експозицията на фирмата към въглища е повлякла надолу нейната оценка, засенчвайки обещаващата роля, която другите минни активи като мед и кобалт играят в революцията за чиста енергия. Фондът разглежда назначаването на Гари Нейгъл, едва четвъртият главен изпълнителен директор в 47-годишната история на Glencore след напускането на Иван Глазенберг през юни, като уникална възможност за промяна на курса. Премахването на "отстъпката за въглища" и по-нататъшното опростяване на бизнеса биха могли да вкарат допълнителни 40-45% в джобовете на акционерите, смята той.

Дотук изглежда простичко. Това, което се пропуска обаче, е неотдавнашната промяна във възгледите на инвеститорите относно мъдростта от притежаването на въглищни активи. След като Rio Tinto стана първият голям конкурент, освободил се от въглищата през 2018 г., другите големи в сектора, включително Glencore, представиха планове за ограничаване или прекратяване на добива на въглища.

В средата на 2021 г. Anglo-American направи най-голямата стъпка, като отдели своите южноафрикански въглищни активи в нова публична компания - Thungela Resources. Акционерите аплодираха всяка стъпка от пътя. Тогава се случи неочакваното. Акциите на Thungela след труден старт поскъпнаха четири пъти в рамките на няколко месеца.

Малко след като 94% от акционерите на Glencore одобриха плановете й за намаляване на въглищата, изкупи дяловете на своите партньори в съвместното предприятие с Anglo и BHP в колумбийска въглищна мина. Това ще увеличи общото ѝ производство от около 104 млн. тона през 2021 г. до 122 млн. тона в рамките на две години. Вече се появиха съобщения, че BHP преразглежда оттеглянето си от добива на термични въглища поради нарастващите цени и променящите се нагласи на инвеститорите. Като белег на времето Bravus Mining and Resources, дъщерно дружество на индийския конгломерат Adani Group, заяви на 27 декември, че е на път да изнася въглища от мината Carmichael в Австралия за първи път. Групата преодоля десетилетие на съпротива от страна на еколозите, за да осъществи проекта.

Промяната идва отгоре

Сред инвеститорите промяната идва отгоре. През 2020 г. BlackRock, най-големият фондов мениджър в света, пое ангажимент да премахне от своя активен инвестиционен портфейл минни компании, които генерират повече от една четвърт от приходите си от термични въглища. Въпреки че все още държи огромни пасивни дялове във въгледобива, това беше мощен сигнал за продажба. Оттогава обаче някои инвеститори, включително главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк, стигнаха до заключението, че в частни ръце активите за изкопаеми горива вероятно ще бъдат по-малко отговорно управлявани и по-непрозрачни, отколкото на публичните пазари. Мините може да се разширят, а не постепенно да се спират, както Glencore обещава да направи със своите въглищни активи. Неговите защитници твърдят, че това е една от основните причини кампанията на Bluebell да е останала нечута.

В това има смисъл. И все пак, докато силата на цената на въглищата добавя милиарди към паричния поток на Glencore и джобовете на акционерите, аргументът също е самоцел. Не е ясно дали инвеститорите биха били толкова великодушни, ако цените паднат.

Справедлив залог е, че Glencore е по-отдадена на въглищата, отколкото акционерите си. Докато много хора, загрижени за изменението на климата, виждат енергийния преход като еднопосочна улица от въглищна енергия, вероятно чрез природен газ, към източници на електроенергия с нулеви въглеродни емисии, фирмата е прагматична. Тя разглежда въглищата като "жизненоважно гориво за преход", особено в Азия, където Китай и Индия осигуряват две трети от световното потребление на въглища.

Питстоп

Glencore е права да бъде реалист. Колкото и да се тревожи светът за въглищата, много развиващи се страни ще предпочитат евтината енергия пред чистата, ако бъдат принудени да избират. Glencore казва, че ще се освободи от въглищата, ако акционерите поискат това. Но явно предпочита да не го прави. Единствено съгласуваните действия на правителствата за облагане на въглеродните емисии и ново проектиране на енергийни системи ще унищожат въглищата.