Индустрията няма бърза алтернатива на природния газ

По думите му в момента не съществува вариант заводите да купуват газ от пазара. "Ако говорим трезво, в тази изкривена ситуация единствената възможност е "Булгаргаз". Само той има договор с Азербайджан и може би с "Газпром", който е на други цени от пазарните в момента. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова предимство и да може да прави такъв микс в цената", категоричен е Петров.

В същото време голяма част от конкурентите по една или друга причина се радват на значително по-ниски цени. В Турция, която е основен производител на стомана в региона, а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лв./мВтч за август).

"Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, тъй като Турция има възможност да купува и от "Газпром", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници", каза Петров. В Румъния цената за потребителите също е чувствително по-ниска заради въведения там таван, а в Гърция държавата покрива 30 евро от цената. Освен това Гърция разполага със собствени терминали, а държавната DESFA и двете частни газови компании имат действащи договори с "Газпром" за тръбен газ, който по думите на Петров е на много ниски цени. Заради тази конкуренция продукцията на българските стоманодобивни предприятия вече намалява. "Според мен ще има видим спад на продажбите през последното тримесечие на годината", каза той.

Без право на прекъсване

Изцяло на газ обаче работи стъкларската индустрия, което я прави силно зависима както от цените, така и от редовните доставки. Преминаването на алтернативни горива също е сложна задача. "Започваме изграждането на инсталация на пропан-бутан, в която инвестицията е 1 млн. лв., но основният проблем е, че доставката на оборудване ще отнеме 6 до 8 месеца. В момента, ако спре подаването на газ, ние трябва да спрем работа", казаха от завод за производство на домакинско стъкло.

Изчисления на компанията показват, че покупната цена на газа през август тази година е близо 5 пъти по-висока от средната за 2021 г., когато е била 61 лв./мВтч. Това е вдигнало дела на газа в себестойността на продукцията от 20% през миналата година до 47% в момента. Поскъпването влияе и косвено - през суровините и материалите, което води до повишение на общата себестойност от почти 80% през август спрямо средната за 2021 г. "Ние не можем да си вдигнем продажните цени с такъв процент, нашият пазар няма да го понесе", казаха от дружеството. Предприятието продава изделията си (чаши, пепелници и т.н.) предимно на ресторанти и заведения, които едва през тази година започват да се възстановяват след пандемията. И въпреки че компанията частично вече е увеличила цените си с около 20%, към момента работи практически на загуба.

В производството на стъкло не съществува и вариантът за временно спиране на работата, защото това на практика означава да се разруши инсталацията. Отделно стои въпросът и как такова прекъсване ще се отрази на отношенията с клиентите. "От друга страна, няма как да оставим стъклото просто да изтича и пак да се връща за претопяване, защото оперативните ни разходи са високи", казаха от компанията. Според тях единственото решение в тази ситуация е въвеждането на компенсации от държавата като тези за тока.

Химически формули

На подобно мнение е и собственикът на "Свилоза" Красимир Дачев, според когото без компенсации индустрията няма да се справи. Заводът в Свищов произвежда целулоза и досега използва компресиран газ. Той обаче е много по-скъп заради допълнителните разходи за сгъстяване и транспорт и затова компанията разчиташе да премине на обикновен газ, за което изгради тръба. Дори и в този момент обаче Дачев смята, че тръбният газ е по-добрият вариант. "Ако трябва, ще действаме като с тока - когато той поскъпне много, спираме вътрешното производство на различни химични продукти и ги внасяме. Половината фабрика е спряна заради неефективност на съоръженията", каза той.

Други големи производители в химическата индустрия обаче очевидно се справят и успяват да пренесат повишените си разходи в цените на продуктите за клиенти. Такъв е случаят с нашумелия покрай посещението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов торов завод "Неохим" в Димитровград. Въпреки поскъпването на газа компанията отчита близо 76 млн. лв. нетна печалба за първата половина на 2022 г., а продажбите й надвишават 400 млн. лв.

Другият торов завод в страната - "Агрополихим" в Девня, от няколко години използва амоняк вместо газ в производството. И макар че цените на двете суровини са свързани, поскъпването на торовете явно компенсира ръста.

Топло - студено

При топлофикациите основният проблем идва от разликата между цената, на която те купуват газ от "Булгаргаз" и която се определя месец за месец, и тази, според която са определени тарифите им за топлинна енергия. Последната се фиксира от КЕВР веднъж годишно (на 1 юли) на база прогноза. А при сегашния скок на цените разликата става значителна.

"В момента продажната цена е в пъти по-ниска от реалната и този негативен ефект ние го поемаме изцяло", коментира изпълнителният директор на "Веолия енерджи Варна" Денислав Денчев. През лятото обаче компанията подава единствено топла вода, а когато дойде отоплителният сезон, разликата ще стане още по-тежка. "Според мен определянето на по-висока цена на топлинната енергия от КЕВР не е работещ вариант, защото домакинствата изнемогват. А и при регулирана цена на електроенергията топлинната енергия ще стане неконкурентна. За мен най-правилното е да има някакви компенсации", казва Денчев. Компанията има около 15 хил. битови клиенти, отделно топлоснабдява детски градини, училища и др.

При евентуален недостиг на газ "Веолия енерджи Варна" може да премине на промишлен газьол, но като цяло топлофикациите могат да използват алтернативни горива само за ограничен период от време главно по екологични съображения. "Отделно ако има недостиг на газ, ще се увеличи значително търсенето на алтернативните горива, а оттам и цената им", добавя Денчев.